Определение № 1982 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2847/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бон Марше“ ЕООД, против решение № 171 от 05 май 2023 г. по гр. дело № 148/2023 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 1287 от 25.11.2022 г. по гр. дело № 3436/2020 г. на Пазарджишки районен съд и са уважени предявени искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е обжалваемо пред касационната инстанция, тъй като спорът не е търговски и цената на главния иск е над 5000 лева, и неправилно поради постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на извода на въззивния съд за основателност на иска. Неправилността на решението се обуславяла от необсъждането от въззивния съд на наведени възражения за нищожност на договора за цесия поради нееквивалентност на насрещните престации и за недостоверност на потвърждението за извършената цесия, липсата на обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните, относими към правния спор, и несъобразяване с дейността на въззивната инстанция при решаване на материалноправния спор относно дължимостта на сумите за вноски за бюджетната 2019 г. към етажна собственост „Афродита 2“ и за обезщетенията за забава. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като навежда очевидна неправилност на решението съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК и специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с поставяне на следните процесуалноправни и материалноправни въпроса:

1. „Следва ли съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор?“, по който въпрос решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката по Тълкувателно решение 1/2020г. по тълк. дело № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 158 от 05.07.2022 г. по гр. дело № 49 /2021 г. на ВКС, IV г. о.;

2. „Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно?“, като въпрос решен в противоречие с решение № 104 от 09.10.2019 г. по гр. дело № 625/2019 г. на ВКС, II г. о.; решение № 217 от 08.01.2019 г. по гр. дело № 1961/2018 г. на ВКС, III г. о., и т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС;

3. „Пороците на първоинстанционното решение ли са обект на въззивната дейност или решаването на материалноправния спор след като обсъди всички релевантни за спора твърдения и възражения на страните и след като извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства?“, като решен от въззивния съд в противоречие с: решение № 115 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2150/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. дело № 1061/2014 г. на I г. о. на ВКС; решение № 220 от 02.10.2015 г. по гр. дело № 2314/2015 г. на ВКС, III г. о.; решение № 354 от 30.10.2015 г. по гр. дело № 1398/2015 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 346 от 10.11.2015 г. по гр. дело № 2543/2015 г. на ВКС, IV г. о.

Ответникът „Въкейшън Риал Естейт“ ЕООД е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат правни съображения за нейната недопустимост на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, а при евентуалност се навеждат съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима.

Исковото производство, по което е постановено обжалваното решение, е образувано по предявени от „Въкейшън Риал Естейт“ ЕООД, като частен правоприемник на етажната собственост в комплекс „Афродита 2“, представляваща сграда с идентификатор 51500.500.635.2 по КККР на [населено място], к.к. „Слънчев бряг“, въз основа на договор за прехвърляне на вземания № 3 от 20.11.2020 г., против „Бон Марше“ ЕООД установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за съществуването на вземания за разходи за ремонт, поддържане и управление на общите части на сградата в режим на етажната собственост за периода 01.07.2019 г. - 30.06.2020 г. за притежаваните от дружеството 24 самостоятелни обекти в сградата общо в размер на 11571.32 лева и вземания за обезщетения за забава за периода 02.10.2019 г. – 06.10.2020 г. общо в размер на 1192.49 лева. За тези вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.10.2020 г. по гр. дело № 2733/2020 г. на Пазарджишки РС. Тя е издадена по заявление на етажната собственост, изложените обстоятелства за които са от значение за определяне на материалното правоотношение, от което се твърди те да произтичат, техния вид и размер (така решение № 152 от 28.04.2014 г. по гр. дело № 7541/2013 г. на ВКС, V ГО), и в което претендираните вземания за всеки от принадлежащите в собственост на касатора „Бон Марше“ ЕООД самостоятелни обекти в сградата са индивидуализиране по вид и размер, вариращ за отделните самостоятелни обекти в сградата между 333.06 лева и 610.09 лева.

Така предявените специални установителни искове имат за предмет вземания, които произтичат от правоотношение, свързано с принадлежността на правото на собственост върху самостоятелен обект (в случая 24 самостоятелни обекта) в сграда, в която етажи или части от етажи са обект на самостоятелно право на собственост на отделни собственици, и са възникнали по повод установената в закона особена собственост върху общите части на сградата, която налага спазването на специални правила – арг. от чл. 38, ал. 2 от ЗС. Част тези правила, приложими за етажната собственост, уреждат отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата относно ползването, управлението и поддържането на обектите и общите частите от сградата и свързаните с тях разноски – чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 48 и сл. от ЗУЕС. Именно тези вземания за разноски на етажната собственост, респ. на нейния частен правоприемник - ответник по касация „Въкейшън Риал Естейт“ ЕООД, са материалните права, за които се търси защита със специалните установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предмет на настоящото производство. Тези права са регламентирани в гражданското законодателство, поради което образуваното по тях дело е гражданско и за него при преценката за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение приложим е прагът по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК от 5000 лева.

Независимо от този праг, доколкото в случая обжалваното въззивно решение е постановено по предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗУЕС за заплащане на разходи за ремонт, управление и поддържане на общите части на сградата за притежаваните в собственост от ответното дружество и касатор 24 самостоятелни обекта за суми под 5000 лева, касационното му обжалване е ограничено по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Предявените искове са на обща стойност от 11571.32 лева, но цената на всеки един от тях съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК е на стойност под 5000 лева (така заявление за издаване на заповед за изпълнение и искова молба). Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК постановеното по тези искове въззивно решение не подлежи на касационно обжалване и подадената против решението касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника по касация – „Въкейшън Риал Естейт“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да се присъдят сторените разноски от 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.06.2023 г.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Второ г. о.