Определение № 50536 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2484/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., подадена чрез процесуалния му представител адв.И. Ю., срещу решение № 314 от 08.03.2022 г. по в.гр.д.№ 1256 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, X. състав, с което е потвърдено решение № 261447 от 01.03.2021 г. по гр.д.№ 8428 от 2019 г. на Софийския градски съд, първо гражданско отделение за отхвърляне на предявения от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за вреди, твърдени като настъпили вследствие бездействието по пр.пр.№ 1104 от 2019 г. на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2018 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Пълномощникът на ответника Прокуратура на РБ оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за защита по делото пред ВКС. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена на иска 100 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за претендираните от ищеца вреди. Конкретно, не било доказано бездействие на служители на ответната прокуратура по образуване на предварителна проверка във връзка с подадения от ищеца сигнал, в който е посочено, че съдиите от Специализирания наказателен съд, които са разгледали мярката за неотклонение на ищеца по н.о.х.д.№ 3555 от 2018 г., са извършили престъпление. Не било спорно между страните, а и от доказателствата се установява, че във връзка с този сигнал прокуратурата не е бездействала. Напротив, по сигнала е била образувата пр.пр.№ 1104 от 2019 г. по описа на Специализираната прокуратура. Същата обаче е завършила с постановен окончателен отказ на прокуратурата да се образува наказателно производство, поради това че няма данни за извършени от съдиите от Специализирания наказателен съд действия по н.о.х.д.№ 3555 от 2018 г., които да не са били съобразени със закона. Според съда, неподкрепеното с никакви доказателства съобщение, в което на определени лица се приписва извършването на престъпление /какъвто бил сигналът на ищеца Е. М. до Специализираната прокуратура/, не било основание за образуване на предварителна проверка. Така постановеното решение не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Не са налице и другите основания на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допускано. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден за заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.