Определение № 247 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 532/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд против Решение № 1135 от 05.11.2021г. по в.гр.д. № 1068/21г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 24 от 11.10.2020г. по т.д. № 66/19 г. на Окръжен съд Видин, в частта, с която Фондът е осъден на основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ да заплати на Г. Н. Й. и С. Н. Й., представлявани от законния им представител - А. В. П., обезщетения за неимуществени вреди за сумите над 90 000 лв. до 120 000 лв. Решенето е постановено при участието на В. Ц. Т. - трето лице помагач на страната на ответника. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснова- ност. Касаторът излага доводи за несъобразяване от въззивния състав с формираните в съдебната практика указания при определяне на справедливия размер, който да репарира претърпените от ищците болки и страдания. Намира обезщетенията за прекомерно завишени от гледна точка на икономическите условия и стандарт на живота, нивата на застрахователно покритие и трайната съдебна практика за процесната 2018г. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК формулира следния въпрос, а именно: „1. При наличие на писмени и гласни доказателства, както е и налице задължителна съдебна практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – Решение № 83 от 06.07. 2009г. по т.д. № 795/08г.на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 1 от 26.03.12г. по т.д. № 299/11г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 95 от 24.10.12г. по т.д. № 916/11г. на ВКС, І т.о.; Решение № 121 от 09.07.12г. по т.д. № 60/12г. на ВСК, ТК, относно факти и обстоятелства, както и съгласно горецитираната съдебна практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който е настъпила вредата се съизмерява.“ Сочи, че въззивният и първоинстанционният съд не са се произнесли по техните възражения, описани по-горе, обусловило завишените размери на обезщетенията, без съобразяване с икономическите условия и стандарт на живота за процесната 2018г., както и с характера и тежестта на уврежданията, интензитета, сте- пента, продължителността на болките и страданията, икономическата конюнктура в страната във връзка с нормативно определените лимити по за- страховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите. Счита, че въпросите са от съществено значение за развитието на правото. Ответниците по касационната жалба Г. Н. Й. и С. Н. Й., представлявани от законния им предста- вител - А. В. П., депозират писмен отговор, като изразяват становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснова- телност на касационната жалба. Третото лице помагач на страната на Гаранционен фонд - В. Ц. Т. не заявява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съставът на апелативния съд е приел за безспорно във въззивното производство, че при ПТП, настъпило на 29.06.2018г., поради неправомерно и виновно поведение на водач без за- страховка „Гражданска отговорност“, признат за виновен с влязла в сила присъда, е загинал бащата на ищците. След обсъждане показанията на свидетелките А. и Ц., майка на загиналия, въззивният съд е приел за установено, че ищцата С. е видяла произшествието от 200 м, била в шок, пищяла, тъй като баща й загинал на място; другото дете било по – малко, на 7години, и не разбирало какво става, но и то отишло на моста; децата живеели при майка си, но тя нямала нищо против да ходят при баща си на село, където живеел заедно с майка си, тяхната баба; през учебния период живеели при майка си, в друго населено място, а цяло лято в дома на втората свидетелка, където живеел баща им, заедно с жена на семейни начала. Децата не били водени на погребението и на помени, но ходели с майка си на гроба му. За да сподели извода на първоинстанционния съд, че сумата от 120 000 лв. е справедливият в случая размер на обезщетенията, въззивният състав е отчел зрялата възраст на загиналия и обстоятелството, че ищците са загубили баща си още в началото на своя житейски път. От друга страна, обаче е съобразено, че родителите на ищците не са ги отглеждали съвместно, както и че децата са живеели преимуществено при майка си в друго населено място, като ваканциите прекарвали в дома на баба си, където живеел баща им. Обобщено е, че преживяват тежко събитията, макар, че по-малкото не разбирало ясно какво се случва. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба от значение за изхода на спора един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуа- лизиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда. Формулираното в изложението по чл. чл.284, ал.3,т.1 ГПК освен, че не представлява въпрос, доколкото липсва питане, е изречение, лишено от вътрешна логика и смисъл. Това препятства, както организиране защитата на насрещната страна, така и правомощието на касационната инстанция да преформулира въпроса с цел прецизиране, за да отговаря формално на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. При тази формулировка, няма яснота в достатъчна степен за преценка дали е целяно поставянето на материално- правен или процесуалноправен въпрос, поради което настоящият състав на ВКС намира, че същият формално не покрива общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, което препятства и преценката за наличието на допълнителните предпоставки. По тези съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на другата страна съдебни разноски за касационното произ- водство в размер на 1747.50 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК