Определение № 1349 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 242/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 19955/25.08.2022 г., подадена от Ж. И. Докторова, чрез процесуалния представител адвокат Ц. П. – ВАК, срещу решение № 940/14.07.2022 г. по в. гр. д. № 1115/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 260143 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 3454/2004 г. на Варненския районен съд, е отхвърлена подадената от касатора молба от 15.09.2021 г. по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 138 от 12.01.2007 г. по гр. д. № 3454/2004 г. на Варненския районен съд, като навсякъде в съдебното решение процесният имот бъде посочен като „имот пл. № 6 на [улица]“ вместо погрешно посочения „имот пл. № 7 на [улица]“.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК, по въпросите:

1. Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?

Касаторът поддържа, че към въззивното решение са изложени схематични и бланкетни мотиви, които не отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора; мотивите се изчерпват с възпроизвеждане на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и с препращане към тях на основание чл. 272 ГПК; в мотивите няма произнасяне по същество по доводите, които е обосновала молбата си от 15.09.2021г.

2. Следва ли при решаване на делото, съдът да обсъди всички доказателства, установяващи осъществяването на релевантни за спора факти и обстоятелства в тяхната пълнота, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля?

Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил твърденията ѝ за разликата в очертания с исковата молба предмет на делото; не е съобразил, че имот с пл.№7, макар и на същия адрес ( [улица]), е описан като съседен на спорния обект-магазин; не е взел предвид твърдението ѝ, че на този административен адрес се намират два имота, единият от които е с пл.№6, а другият – с пл.№7.

3. Следва ли при наведени твърдения за недопустимост на постановено решение, въззивният съд да извърши проверка в тази насока?

Поддържа, че въззивният съд не е коментирал наведените твърдения за недопустимост на решението, произтичащи от доводите за произнасяне извън заявения петитум.

4. Как следва да се извърши промяна в петитум на иск и допустимо ли е без спазване на правилата за изменение на петитум, да се промени първоначално заявения и вписан такъв, чрез „актуализация на границите“ на имот.

Поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск – видно от петитума на исковата молба и от данните за вписаната искова молба в СВ, ищецът е предявил иск да бъде признат за собственик на обект в имот пл.№6, а не за обект в имот пл.№7, за какъвто съдът се е произнесъл. Твърди, че съдът не е решил спора по същество по молбата ѝ от 15.09.2021г., а именно налице ли е произнасяне в диспозитива на решение №138 от 12.01.2007г., постановено по гр.д.№3453/2004г. по описа на ВРС извън заявения петитум за имот пл.№6.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационната жалба - ДП „Български спортен тотализатор“, [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат А. М. от ВАК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с решение № 138 от 12.01.2007 г. по гр. д. № 3454/2004 г. на Варненския районен съд е уважен предявеният от ДП „Български спортен тотализатор - София“ отрицателен установителен иск за собственост - за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците И. Ж., Д. И. и Ж. Докторова не са собственици на магазин, находящ се на приземния етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица] със застроена площ от 58.50 кв. м., състоящ се от търговска зала, санитарни възли, складова част, при граници на магазина: [улица], калкан, вътрешен двор, стълбищна клетка с проход до нея, както и 0.0588 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо имот пл. № 7 в кв. 60 по плана на 8-ми микрорайон на [населено място]. Посочено е, че със същото решение е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 7, том I, рег. № 830, дело № 50 от 21.02.2002 г. на нотариус О. Ш., поправен с нотариален акт № 25, том V, рег. № 8163, дело № 807 от 2001 г., на нотариус О. Ш. и нотариален акт № 185, том III, рег. № 3425, дело № 482 от 2004 г. на нотариус Д. С., в частта за недвижим имот, представляващ магазин, находящ се на приземния етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица] със застроена площ от 58.50 кв. м., състоящ се от търговска зала, санитарни възли, складова част, при граници на магазина: [улица], калкан, вътрешен двор, стълбищна клетка с проход до нея, както и 0.0588 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо имот пл. № 7 в кв. 60 по плана на 8-ми микрорайон на [населено място]. Констатирано е, че първоинстанционното решение е било потвърдено с влязло в сила решение от 7.04.2011 г. по в. гр. д. № 2142/2007 г. на Варненския окръжен съд.

Посочено е, че на 15.09.2021 г. Ж. Докторова е депозирала молба за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение, като навсякъде в съдебното решение вместо посочения имот пл. № 7, да се чете имот пл. № 6, както е бил посочен в исковата молба.

Въззивният съд е приел, че в решението по иска за собственост, при формиране на фактическите констатации съдът е обследвал всички представени документи за собственост, поради което навсякъде в мотивите на решението, относно правните изводи на същество на спора, както и в диспозитива на съдебния акт, е посочил, че имотът, в който е построен процесният магазин е с пл. № 7. Посочено е, че съгласно съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразена в диспозитива на постановения съдебен акт като на поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив - актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.

Изложени са съображения, че навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на решението, чиято поправка се иска, процесният имот е посочен като такъв с пл. № 7, поради което не е налице несъответствие между формираните мотиви и диспозитива на съдебното решение. Изложени са и допълнителни мотиви във връзка с наведените от Докторова доводи за липсата на вписване на исковата молба по отношение на имот с пл. № 7, както и за произнасяне от страна на съда по незаявена искова претенция, че в производството за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът следи единствено за несъответствие между формираната воля в мотивите и диспозитива на съдебния акт, като е недопустимо същата да се изменя, каквато възможност би била налице при инстанционния контрол при обжалване на решението по същество, който в случая е приключил с влязлото в сила решение по в. гр. д. № 2142/2007 г. на Варненския окръжен съд.

По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на първо място следва да се отбележи, че допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Формулираните от касатора въпроси, както и наведените доводи за недопустимост, касаят произнасянето на съда в производството по иска за собственост, а не решаващите мотиви на въззивния съд в обжалваното в настоящото производство въззивно решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК. По същество касатора релевира оплаквания за неправилност на решение № 138 от 12.01.2007 г. по гр. д. № 3454/2004 г. на Варненския районен съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на този съдебен акт по реда на инстанционния контрол, който ред вече е приключил с влязлото в сила решение от 7.04.2011 г. по в. гр. д. № 2142/2007 г. на Варненския окръжен съд. Именно в тази насока са и наведените в касационната жалба и изложението към нея доводи за липса на произнасяне по същество по подадената от касатора молба от 15.09.2021г.

С тази молба Ж. И. Докторова иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение №138 от 12.01.2007г. по гр.д.№3454/2004г. на Варненския районен съд с твърдения, че според исковата молба и всички уточняващи молби по гр.д.№3454/2004г. исковата претенция е предявена за имот пл.№6 на [улица], а в крайния съдебен акт е посочен имот пл.№7 при липса на заявена промяна в петитума на исковата молба. В същата молба се поддържа недопустимост на решение №138 от 12.01.2007г. по гр.д.№3454/2004г. на Варненския районен съд, т.е. твърденията и доводите, с които се обосновава искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в това решение по същността си представляват оплаквания за неговата недопустимост, които могат да бъдат въвеждани, а оттам и разглеждани от въззивния съд само в производство по обжалване на това решение.

Поставените от касатора правни въпроси биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване само ако въззивният съд не се е произнесъл по доводи, касаещи наличието на предпоставки за поправяне на очевидна фактическа грешка, но не и в хипотеза, при която въззивният съд не е обсъждал доводи, свързани с допустимостта и правилността на основното решение. С правомощия да се произнася по доводите за правилността и допустимостта на решение №138 от 12.01.2007г. по гр.д.№3454/2004г. на Варненския районен съд в производство по чл. 247 ГПК въззивният съд не разполага.

И само за пълнота на изложението следва да се посочи, че произнасянето на въззивния съд в обжалваното в настоящото производство въззивно решение е изцяло съобразено с константната практика на ВКС, че очевидна фактическа грешка в решението е налице само при несъответствие между формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда и изразената такава в диспозитива на същия акт. Предмет на преценка при постановяване на решение, с което съдът се произнася по подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка не е основателността на предявения иск (доколкото по реда на чл. 247 ГПК съдът не разполага с правомощието да се произнася по съществото на спора). Съдът в производство по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 247 ГПК (обн. ДВ. бр. 59/2007 г.) следва да съпостави действителната воля, изразена в основното решение с диспозитива на същото, т. е. само да констатира вече направените изводи по основателността на иска, но не и да проверява тяхната правилност. Силата на пресъдено нещо на това решение касае наличието на несъответствие между действителната воля на съда и изразената в диспозитива на основното решение, поради което и правният интерес от обжалването на такова решение се обуславя не от диспозитива на основното решение, т. е. от крайния изход на спора, основан на изводите на съда за основателността на иска, а от правните последици на самата поправка, значението й за процесуалните отношения между страните и изразените от тях становища досежно наличието на предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка (решение № 245 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 277/2012 г., II г. о.). По реда на чл. 247 ГПК не могат да бъдат поправяни грешките на съда, допуснати при формиране на вътрешната му воля при разрешаване на спора по същество, вкл. и грешки, дължащи се на неправилно възприемане на фактите по делото или на необсъждане на събраните по делото доказателства (решение №27 от 25.03.2009г. по т.д.№257/2008г. на I т.о. на ВКС).

В настоящия случай липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. Изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика, както и на трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 247 ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение