Определение № 183 от 02.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Мехтранскомерс“ ООД, ЕИК 204388730, против определение № 2029 от 21.09.2020г. постановено по ч.гр.д. № 2967/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 9691 от 24.06.2020г. по гр.д.№ 168722/2019г. на Софийски градски съд, с което исковата му молба е върната, а производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо. Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани няколко процесуалноправни въпроса: в кои случаи е допустимо да се предяви самостоятелно искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост; обуславя ли допустимостта на предявения иск за частична отмяна на констативен нотариален акт наличието на друго висящо производство за собственост между същите страни относно същия имот; трябва ли двете производства да бъдат съединени. Жалбоподателят счита, че въпросът за допустимостта на иска е решен в противоречие с определение № 377 от 11.07.2012г. по ч.гр.д. № 451/2011г. на ВКС, I г.о., като сочи основанието по т.1 на 280, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр.д. № 168722/2019г. на Софийски градски съд, е образувано по искова молба на „Мехтранскомерс“ ООД против „Рила Комерс“ ООД по иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за частична отмяна на издаден в полза на ответното дружество констативен нотариален акт № 174, том I, рег. № 4923, дело № 140/2019г. на нотариус А. Ш., с район на действие СРС, с който „Рила-Комерс“ ООД е признато за собственик на самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1001.486.1.20, заедно с прилежащите части - мазета с обща площ 40 кв.м., само в частта, касаеща включения в общия имот самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.486.1.16, представляващ магазин № 3 на първи надземен етаж, застроен на 17,80 кв.м., заедно с избено помещение № 5 и 32/800 ид.ч. от дворното място УПИ V-5 в кв.351 по плана на София, местн. „ГГЦ-Г-6-І”. Ищецът е заявил, че не предявява иск за собственост, тъй като такъв вече заведен и е предмет на висящото исково производство по гр.д. № 13505/2016г. на Софийски градски съд, със страни „Рила Комерс“ ООД, М. К. и М. Д. с правно основание чл. 108 ЗС, в което производство ищецът е встъпил главно и е предявил иск срещу посочените лица. Затова предявява само искане за отмяна на констативния нотариален акт на дружеството. По-късно уточнява, че констативният нотариален акт не е бил представен в горепосоченото производство с предмет спор за собственост и е издаден след завеждането му. С определение № 9691 от 24.06.2020г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото по иска по чл. 537, ал. 2 ГПК. Позовал се е на разрешенията в Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК досежно правните последици на констативния нотариален акт и пътя за защита на трето лице, чието право е засегнато от този акт - защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната му на това основание е последица от постановяване на съдебното решение, с което се признават правата на това трето лице. В случая защитата на правото на собственост на ищеца е предявена в друг процес срещу ответника и при успешното му провеждане констативният нотариален акт следва да бъде отменен от съда, дори и без изрично искане за това. Затова самостоятелният иск за отмяна на констативния нотариален акт е недопустим. Софийски апелативен съд с обжалваното определение е потвърдил първоинстанционния акт. Приел е за правилно извършеното от последния тълкуване на закона, че предявеният иск е недопустим. Споделил е позоваването на Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК и дадените разрешения досежно предпоставянето на отмяната на нотариалния акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК от съдебен спор между трето лице, засегнато от издадения нотариален акт, и ползващото се от същия лице, като в случай на уважаване правата на третото лице, респективно отричане правата на легитимиращото се с акта лице, със същото решение съдът служебно постановява отмяна на нотариалния акт. Изтъкнал е, че по въпроса за недопустимостта на самостоятелен иск за отмяна на нотариален акт, съдебната практика е категорична и последователна, както и че законът е достатъчно ясен и недвусмислен, регламентирайки, че само при уважаване на иска, издаденият акт се отменя или изменя - чл. 537, ал.2, изр. последно ГПК. Намерил е за ирелевантно твърдението на жалбоподателя, че в образуваното по-рано производство по спор за собственост за същия имот, дружеството не е представило констативния нотариален акт. При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й - тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая не са налице горните предпоставки. По поставените от жалбоподателя въпроси, свързани с допустимостта да се предяви самостоятелно искане по чл.537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост има утвърдена съдебна практика, съобразена от съда. Приема се безпротиворечиво, че самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален е недопустим, тъй като отмяната или изменението на констативен нотариален акт са уредени от закона като последица от уважаване на предявения от собственика иск за защита на засегнатото или застрашеното от акта право на собственост. Законът не допуска предявяването на самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт. В този смисъл са Решение № 172 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1157/2011 г., ІІ г.о., Решение № 299 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 587/2012 г., II г. о., Решение № 24 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2019 г., I г. о. и др. В соченото от жалбоподателя определение № 377 от 11.07.2012г. по ч.гр.д. № 451/ 2011г. на ВКС, I г.о. не е възприето противното. В него е разгледана различна хипотеза - прието е, че е допустим иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на земеделски земи, след като вече е постановено влязло в сила решение за уважаване на иск за собственост, в което съдът не е приложил последиците на чл. 537, ал. 2 ГПК и сроковете за допълване на съдебния акт са изтекли. Различната фактическа обстановка обуславя неприложимост на това разрешение за настоящия случай, в който спорът за собственост е все още висящ, но по друго производство. Следователно, не е налице противоречиво разрешаване на правния въпрос и съответно липсва основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая е видно, че жалбоподателят е предприел действия в защита на своето право на собственост чрез предявяване на иск /главно встъпване/ в друг процес срещу ответника „Рила Комерс“ООД. Според приложената справка този спор е висящ пред първата инстанция. Твърди се от ищеца в частната жалба пред въззивния съд, че нотариалният акт е съставен по време на висящността на спора и не е представен от „Рила Комерс” ООД по делото. Няма пречка ищецът, след като разполага с акта, да го представи и да бъде извършена отмяната му, при уважаване на иска. Следователно за ищеца съществува път за защита, чрез който да постигне отмяна на констативния нотариален акт в рамките на спора за собственост, което прави недопустим предявеният самостоятелен иск по чл. 537, ал.2 ГПК. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на преграждащия акт на окръжния съд. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.