Определение № 4060 от 11.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4669/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Хидролес“ ЕООД – в несъстоятелност, против решение № 118 от 24.06.2024 г. по гр. дело № 596/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 186/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поправено с решение № 263 от 10.07.2023 г., за отхвърляне на предявени от дружеството против „Лидер Агро БГ“ ЕООД искови претенции по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане на равностойност на движими вещи и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 30000 лева за лишаване от ползването на движими вещи през периода 18.05.2020 г. – 24.03.2022 г. Въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на ОС - Пазарджик е постановено друго за признаване на собствеността на коритни поилки сдвоени DeLaval T400 и термостатна камера и за присъждане на равностойността им, не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Аргументира касационните основания с необоснованост на изводите на въззивния съд при преценка на събраните доказателства и обсъждане на доводите на страните и неправилно прилагане на закона при преценката на характера на част от претендираните движими вещи на дружеството, което е обявено в несъстоятелност на 09.10.2020 г., ползването им от ответното дружество от 2019 г. и тяхното състояние. Иска отмяна на решението. Няма претенция за разноски. Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба - да обсъди и се произнесе в мотивите си по всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решаването на делото. Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение по т. дело № 674/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 51 от 25.04.2024 г. по т. дело № 2602/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 50085 от 27.02.2024 г. по т. дело № 1749/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 91 от 05.11.2020 г. по т. дело № 1040/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 50123 от 31.01.2024 г. по т. дело № 2040/2022 г. на ВКС, I т.о.; 2. Когато съдът не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва ли да се ползва експертно становище на специалист в съответната област, като въпрос разрешен в противоречие с решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. дело № 7298/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 346 от 19.02.2018 г. по гр. дело № 619/2017 г. на ВКС, IV г.о.; 3. Следва ли първоинстанционният съд, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 и 5 и ал. 2 ГПК да даде надлежна правна квалификация на претендираните права и насрещни възражения, да разпредели доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства, съответно длъжен ли е въззивният съд при констатирани нарушения във връзка с доклада да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства; 4. Следва ли ако пристъпи за първи път към разрешаване на спора въз основа на обстоятелства, за които страните не са получили указания, че подлежат на доказване, да изпълни задълженията по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК. Този въпрос посочва, че е постановен в противоречие с решение № 50097 от 03.11.2022 г. по гр. дело № 4404/2021 г. на ВКС, II г.о., и 5. Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания, представляват ли извинителна причина за допускането на доказателства за първи път във въззивното производство, по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК. Посочва, че процесуалните въпроси относно доклада и оплакванията по него са разрешени от въззивния съд в противоречие ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба – ответникът „Лидер Агро БГ“ ЕООД, е подал отговор, в който излага съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на изложените в нея касационни основания. Няма претенция за разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и със съдържание съобразно изискванията на чл. 284 ГПК. С потвърдената от въззивния съд част от решение № 245 от 30.06.2023 г. по гр. дело № 186/2022 г. по описа на ОС – Пазарджик са отхвърлени предявените от „Хидролес“ ЕООД – в несъстоятелност (н) претенциите по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане на равностойност на собствени на ищцовото дружество движими вещи, представляващи проточен електронагревател DeLaval, роторно чесало автоматично, танк за мляко DeLaval 4000 л, съд за изпарване – мандра и резачка за чедеризирала суровина, вместо предаването на владението на същите, по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на равностойността на движими вещи, представляващи гумени постелки, делта скрепери, GPS приемник за навигация и ехограф/видеозон, и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 30000 лева за лишаване от ползването на движимите вещи за периода 18.05.2020 г. – 24.03.2022 г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцовото дружество „Хидролес“ ЕООД – в несъстоятелност (сега касатор) е придобило процесните вещи въз основа договори за продажба по фактура № 5281 от 28.10.2014 г., фактура № 17969 от 06.04.2017 г., фактура № 484 от 12.11. 2018 г. и фактура № [ЕГН] от 31.01.2019 г. и същите са използвани при осъществяваната от него дейност в говедовъдното стопанство, намиращо в поземлен имот с идентификатор 56277.2.94 по кадастралната карта на гр. Пещера и построените в него сгради, преди откриване на производството по несъстоятелност на дружеството с решение от 27.12.2019 г. по т. дело № 186/2019 г. на ОС - Пазарджик. Този поземлен имот, заедно с пет построени в него стопански сгради, ищцовото дружество „Хидролес“ ЕООД е прехвърлило на „Си Финанси Груп“ ЕООД с договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот с погасяване на дълг по НА № 170 от 17.06.2019 г. и договор за покупко-продажба по НА № 169 от 17.06.2019 г., които след това „Си Финанси Груп“ ЕООД, заедно със друга стопанска сграда в същия поземлен имот, е прехвърлило на „Макском“ ЕООД с договор за продажба по НА № 81 от 23.12.2019 г. Всички тези недвижими имоти, заедно със съществуващите в тях подобрения и приращения, „Макском“ ЕООД е прехвърлило на ответното дружество „Лидер Агро БГ“ ЕООД с договор за продажба на недвижим имот по НА № 132 от 18.05.2020 г., което с отговора на исковата молба е признало местонахождението в тях на процесните вещи с изключение на посочените в исковата молба GPS приемник за навигация и ехограф и е навело твърдения за трайно прикрепване към сграда в поземления имот на процесните гумени постелки и делта скрепери и загубването на тяхното значение и стойност при отделянето им с възможност за засягане на недвижимия имот. Прието е за установено въз основа на съвкупната преценка на експертното заключение, писмени и гласни доказателства, последните събрани чрез разпита на свидетели и на двете страни по производството - св. Д. И. и св. Д. К., че гумените постелки поради предназначението им да служат за легла на говедата се прикрепвали към пода на сградата, в която те се отглеждали, като обичайният им експлоатационен срок бил около 10 години, при който и трайното прикрепване на процесните постелки от тяхното закупуване по фактура от 28.10.2014 г., и изхабено физическо състояние от използването им при отглеждане на говедата в стопанството, евентуалното им отделяне би увредило имота и самите вещи – последните до степен да бъдат негодни за ползване. Засягане на целостта и тяхното предназначение при демонтиране с увреждане и на бетоновия под, на който са закрепени, поради трайното им прикрепване, е прието за установено от въззивния съд въз основа на извършения анализ и преценка на доказателствата и за делта скреперите, представляващи транспортьори за почистване на обори за свободно боксово отглеждане на говеда. Посочено е за установено, включително и въз основа на експертното заключение, местонахождението в стопанските сгради на ответното дружество на пет от процесните движими вещи, представляващи проточен електронагревател, роторно чесало автоматично, танк за мляко, съд за изпарване - мандра и резачка за чедеризирала суровина, както и равностойността на тези процесни вещи въз основа на същото експертно заключение. При така изложените за установени факти, въззивният съд е приел, че при установяване на принадлежността на правото на собственост от ищеца „Хидролес“ ЕООД (н) и местонахождението на пет от процесните вещи – проточен електронагревател, роторно чесало автоматично, танк за мляко, съд за изпарване - мандра и резачка за чедеризирала суровина, фактическата власт върху които е осъществявана от ответното дружество без основание, по иска за собственост се дължи връщане на владението на тези вещи, а не вместо него - тяхната равностойност. За неоснователен е приет доводът на ищцовото дружество (сега касатор) за присъждането му на равностойността на тези вещи по съображения на разясненията, дадени в ТР № 114 от 01.09.1963 г. на ОСГК на ВС, според които в хипотеза на алтернативно съединяване на иск за собственост на движими вещи и иск за заплащане на равностойността им правото на избор е предоставено на ответника и той може да избере по какъв начин да изпълни своето задължение за връщане на вещта, който избор в случая е направен от ответника „Лидер Агро БГ“ ЕООД и категорично заявен от него именно за връщане на посочените вещи, с което концентрацията е извършена и се дължи присъждане на вещите, а не на тяхната равностойност. Изложил е съображения, че делта скреперите и постелките са неразделна част от недвижимия имот (сградата), поради тяхното трайно прикрепване към имота и възможно увреждане при отделянето им както на имота, така и на самите вещи, по начин който да ги направи негодни за ползване, и че същите като такива представляват подобрения на имота, собствеността върху които следва тази на имота и е придобита от ответника „Лидер Агро БГ“ ЕООД с прехвърлителната сделка по НА № 132 от 18.05.2020 г. Посочено е също, че от закупуването на постелките по фактурата от 28.10.2014 г. е изтекъл и срокът им на експлоатация, а физическото им състояние е напълно амортизирано. Така е извел извод за неоснователност на искането за присъждане на тяхната равностойност. За неоснователна е приета тази претенция и по отношение на GPS приемник за навигация и ехограф поради неустановяване същите въобще да са се намирали във фактическа власт на ответното дружество. По тези съображения за недоказване на държането на последните две движими вещи и на ползване на останалите вещи, които не представляват част от имота, от ответника „Лидер Агро БГ“ ЕООД през определен период от време и установяване на трайното прикрепване на скреперите и постелките към имота, представляващи и негови подобрения, въззивният съд е обосновал извод за неоснователност и на исковата претенция по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на вещите през периода 18.05.2020 г. – 25.03.2022 г. Посочено са също и мотиви, че не е налице възможност за определяне на обезщетение за неползване на същите поради липса на експертно заключение в резултат от невнасяне предварително на разноските от ищцовото дружество, което като липса на съдействие от страната има за последица несъбиране на доказателства за размера на дължимото обезщетение и неговото неприсъждане. При тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска по арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност. Формулираният първи процесуалноправен въпрос, свързан със задълженията на въззивния съд при произнасянето му по спорния предмет на делото и който е обуславящ за всяко въззивно производство, е от значение за изхода на спора, но по него не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според задължителната тълкувателна практика по т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и установената въз основа на нея практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр. дело № 4190/2014 г., на ВКС, IV г. о., решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. дело № 3322/2015 г. на ВКС, II г. о., решение № 145 от 07.01.2019 г. по гр. дело № 811/2018 г. на ВКС, II г. о., включително и посочените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК решения на ВКС, въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и наведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В разглеждания случай въззивният съд е изпълнил задълженията си по посочените законови разпоредби, а изложените от касатора доводи за обосноваването на правния въпрос по тях не съответстват на данните по делото. След обсъждане на събраните по делото доказателства и на приетите за установени от тях обстоятелства въззивният съд в мотивите на обжалваното решение е приел за установено, че с придобиването от ищцовото дружество на процесните постелки и делта скрепери през 2014 г., предвид начина на тяхното трайно прикрепване към имота и предназначение, което би се засегнало с демонтирането им и би увредило и самия имот, те са присъединени към недвижимия имот и като такива са част от същия и следват собствеността му. Приетото от въззивния съд е, че собственикът на имота придобива правото на собственост и върху трайно прикрепената вещ, респ. присъединена вещ – арг. от чл. 97 ЗС, поради което по тези съображения те са разгледани и като извършени подобрения на главната вещ (имота) – нововъдения в нея, които увеличават полезните й качества с трайното им прикрепване и имат практически смисъл с оглед на нейното предназначение, в случая на ползването й като говедовъдното стопанство, респ. на вещите като включени и част от стойността на имота по прехвърлителните сделки, сключени през периода 17.06.2019 г. – 18.05.2020 г., изрично посочени в исковата молба и обсъдени от въззивния съд именно с прехвърлител по първите две от тях (тези от 17.06.2019 г.) ищцовото дружеството и с приобретател (купувач) по последната - ответното дружество. С тези свои мотиви въззивният съд се е произнесъл относно характера на тези вещи и собствеността на същите, респ. относно недължимостта на претендираната тяхна равностойност на ищеца „Хидролес“ ЕООД (н) – прехвърлител по първите сделки от 17.06.2019 г., сключени от дружеството не само преди откриване на производството по несъстоятелност, но и преди подаването на молбата за неговото откриване от кредитора на неплатежоспособния търговец (на 02.09.2019 г., посочена в исковата молба), а така е дал и отговор на наведените в тази насока оплаквания във въззивната жалба, които макар и не изрично същият е приел по тези съображения за неоснователни. Даден е от въззивния съд отговор в мотивите на решението и по оплакването за неприсъждане на равностойността на петте движими вещи, представляващи проточен електронагревател, роторно чесало автоматично, танк за мляко, съд за изпарване - мандра и резачка за чедеризирала суровина и намиращи се в държане на ответното дружеството, излагайки че при така предявените от ищеца „Хидролес“ ЕООД (н) претенции приложимо е разрешението, дадено в ТР № 114 от 01.09.1963 г. на ОСГК на ВС по съображенията на чл. 65 ЗЗД, и концентрацията на начина на изпълнение на задължението с направения от ответното дружество избор. С тези свои мотиви в решението въззивният съд е отговорил на всички оплаквания на жалбоподателя, поради което по този въпрос не е налице основание за допускането му до касационно обжалване. Липсва допълнителната предпоставка по чл 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос относно необходимостта от специални знания при установяване на определени релевантни за спора факти. Изводите в мотивите на обжалваното решение за състоянието и характера на процесните постелки и делта скрепери са направени от въззивния съд въз основа на приетото в първоинстанционното производство експертно заключение, което съгласно чл. 202 ГПК е обсъдено и в съвкупност с другите събрани по производството доказателства, и са изложени приетите за установени въз основа на тази преценка данни, релеватни за спорното право. Тази преценка на спорните и релевантни факти е направена при съобразяване на изискването на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради което даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в съответствие, а не в противоречие с посочените в изложението към касационната жалба решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. дело № 7298/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 346 от 19.02.2018 г. по гр. дело № 619/2017 г. на ВКС, IV г.о. Доводите на касатора с изразеното в тях несъгласие с изведените от въззивния съд изводи от осъществения анализ и оценка на относимите към спорното право доказателства и преценка на установеното въз основа на тях с обсъждане на позициите на страните съставляват такива за неправилност на изводите на решаващия съд, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следващите три въпроса, свързани с докладването на делото от първоинстанционния съд и даването на указания от въззивния съд и допустимостта на доказателства във въззивното производството във връзка с доклада по чл. 146 ГПК, са формулирани според твърденията и доводите на касатора и не съответстват на приетите за установени в обжалваното решение факти и данните по делото, поради което те също не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. По исковите претенции за процесните постелки и делта скрепери, само доводи за които като част от претендираните движими вещи са наведени в изложението за обосноваване на тези процесуалноправни въпроси, въззивният съд е изложил съображения за установяване на тяхното трайно прикрепване към недвижимия имот (сградата, използвана като част от създаденото и използвано говедовъдно стопанство) и невъзможност за тяхното физическо отделяне от него без засягане както на имота, така и на прикрепените вещи относно годността им за ползване според тяхното предназначение, като въз основа на тези съображения е извел и извода, че последните следват собствеността на имота по прехвърлителните сделки, посочени и в исковата молба, респ. че са станали собственост на ответника „Лидер Агро БГ“ ЕООД – приобретател по последната прехвърлителна сделка на имота. Липсват мотиви за приемане на същите от въззивния съд за принадлежност към имота, респ. за приложимост за тях на разпоредбата на чл. 98 ЗС, във връзка която са изведени и всички доводи по тези въпроси в изложението, а не с решаващите изводи на съда в решението, поради което по същите не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. За тези посочени във въззивно решение обстоятелства са направени и изрични твърдения в отговора на исковата молба и за установяването им като релевантни за спорния предмет по делото относно собствеността им и съответно дължимостта на тяхната равностойност са дадени конкретни указания на страните в изготвения от първоинстанционния съд доклад по чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото на 28.06.2022 г. Именно при въведените фактически твърдения на страните и изложени от тях доводи и възражения в предмета на спора относно собствеността върху тези процесни вещи и дължимостта на тяхната равностойност, включени и при докладване на делото от първоинстанционния съд по предявените претенции по чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 2 ЗЗД, са разгледани и по тях се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение. При тези твърдения и позиции на страните, данни по делото и приетата липса на яснота относно аргументите по направените във въззивната жалба доказателствени искания, произнасянето по които е отложено на основание чл. 267, ал. 1, изр. 2 ГПК за първото заседание след изслушване на устните обяснения на страната, в което същата не е представлявана и не са дадени такива от нея, въззивният съд не е уважил исканията на страната (сега касатор) заради отсъствие на нови писмени доказателства, които същата да не е могла да представи пред първоинстанционния съд, и поставени задачи на експертизата, на които е даден отговор в приетото в първоинстанционното производство експертно заключение, и неизготвяне на друго не по причина на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение – последното, като предпоставка по чл. 266, ал. 3 ГПК, с която е обвързано преодоляването на установената в чл. 266, ал. 1 ГПК забрана. Следователно въззивният съд се е произнесъл и по доказателствените искания на страната и се е мотивирал защо счита, че същите не следва да бъдат уважени. При така изложеното относно решаващите изводи в мотивите на решението и данните по делото по така формулираните от касатора въпроси не е налице и несъответствие с посочената в изложението към касационната жалба тълкувателна практика и казуистична практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Не се констатират и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК, тъй като не е налице вероятност решението в обжалваната му част да е нищожно или недопустимо. Липсва и вероятност същото да е очевидно неправилно, като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ето защо, въззивното решение в обжалваната му част не следва да бъде допускано до касационно обжалване. На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.