Определение № 5298 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 866/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 23.11.2023г. по гр. д. № 641/2023 г. на ОС Хаскова, с което е уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 ЗЗД. Жалбоподателите –Ж. А. М. и С. Д. М., чрез процесуалния си представител, молят да се допусне касационното обжалване на въззивното решение. Излагат съображения и за неправилност на въззивното решение. Ответникът А. И. М., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 20.04.2021 г. № 64, т. 2, рег. № 2199, д. № 189/2021 г. на Нотариус Р. С. с № 096 НК, вписан в СВДимитровград акт № 34, т. 4, дело № 516/2021 г., по силата на който А. И. продава на Ж. А. следния недвижим имот: поземлен имот с кадастрален идентификатор 21052.1018.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], местност „Г.", с площ на имота от 542 кв.м., категория на земята 6, трайно предназначение на територията: земеделска, на основание чл. 152 ЗЗД, като е отхвърлено искането с правно основание чл. 34 ЗЗД за постановяване всяка от страните по сделката да върне полученото от нея в резултат на сделката. Установено е по делото, че на 19.04.2021 г. между А. И. М. и Н. И. Л., една страна, и от друга първия ответник Ж. А. М. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот със срок до 30.04.2021 г., като продавачите са се задължили да продадат на куповача М. посочения по-горе ПИ, като същите се задължават да прехвърлят собствеността освен на посочения ПИ, така също и на двете постройки, изградени преди 2000 г. върху имота, за които до момента не са изваждани необходимите документи за узаконяването им – монолитна сграда на 3 етажа с квадратура 85 кв. м. и едноетажна монолитна сграда от 22 кв. – за стопански нужди. Купувачът се е задължил да заплати сумата от 20 000 лева на продавачите при прехвърляне на имота пред нотариус. Уговорена е неустойка в размер на 3000 лева при разваляне на сделката по вина на една отстраните, като предварителният договор е с нотариална заверка на подписите на страните от същата дата. Констатирано е, че с нотариален акт за покупко-продажба от 20.04.2021 г. № 64, т. 2, рег. № 2199, д. № 189/2021 г. на Нотариус с рег. № 096 НК ищецът А. И. М. е продала на ответника Ж. А. М. посочения ПИ в местността „Г.“ за сумата в размер на 4 000 лева, платена изцяло и в брой в деня на подписване на договора, при данъчна оценка на имота от 3 430,60 лева. Съдът е установил, от приета по делото разписка от 20.04.2021 г., че А. И. М. и Н. И. Л. са получили сумата от 20000 лева от купувача Ж. А. М. по нотариално заверения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, заедно с постройките, като в съдебно заседание от ответната страна е представена и приета и вписана декларация от Н. Л., с която се отказва от запазеното от него пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния ПИ, със заверка на подписа от 20.04.2021 г. От съвкупната преценка на писмените доказателства и събраните гласни такива, включително показанията на нотариуса, изповядал сделката и на служителя в нотариалната кантора, в частта им относно предоставянето на заем и сключване формално на сделката и връщане на имота в момента, в който бъдат върнати парите, съдът е приел за установено, че ищцата и съжителят й са имали нужда от финансови средства, в която връзка са търсили получаването на заем. Прието е от съвкупната преценка на доказателствата, че се касае за сключен между страните договор за заем на 20.04.2021 г. за сумата в размер на 20 000 лева и процесната продажба е нищожна, като прикриваща съглашение за удоволетворяване на кредитора по непозволен от закона начин. Съдът е счел, че сделката е нищожна на основание чл.26, ал.1,вр. чл.152 ЗЗД и не следва да се обсъждат останалите визирани от ищеца евентуални пороци- липса на съгласие и привидност, но за пълнота е посочил, че в случая не се касае за сключване на привидна сделка, тъй като страните не искат да прикрият действителна сделка между тях. Посочил е, че не е налице и сделка,сключена при липса на съгласие, сключена при липса на съгласие, тъй като страните са желаели сключването и, вместо обезпечаване на вземането на кредитодателя, което съглашение е недействително, тъй като фактически се цели обезпечаване на кредита, а не прехвърляне на собственост върху имот. За разлика от привидните сделки, при фидуциарните страните наистина желаят действието им, но само временно и условно. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е дадено разрешение на правен въпрос от значение за спора: може ли съдът да обоснове своето решение за характера на съглашението по чл.152 ЗЗД със свидетелсти показания. Поддържат наличие на основания за допускане на касационното обжалване по основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК и чл.280,ал.2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос и на сочените основания. В практиката на ВКС, застъпена и в решение от 06.04.2010г. по гр.д.№58/2009г. ІІІ г.о. на ВКС и решение от 18.03.2010г. по гр.д.№905/2009г. ІІІ г.о. на ВКС /постановени по чл.290 ГПК/, се приема, че съглашението по чл.152 ЗЗД е такова в противоречие на закона, а не представлява симулативна сделка, както и че съглашението по чл.152 ЗЗД не е привидно. По въпроса по въпроса за характера на съглашението по чл.152 ЗЗД е даден отговор и в решения от 13. 07. 2009 г. по гр.д. № 1107/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение от 24. 04. 2009 г. по гр.д. № 4782/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение от 23. 06. 2003 г. по гр. д. № 653/2002 г. на ВКС, ІІ г.о., решение от 2. 12. 2008 г. по гр. д. № 1520/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение от 16.01.2012г. по гр.д.№1206/2010г. І. Г.о. на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. В същата се приема, че заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл.152 ЗЗД. Приема се, че за установяване на заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства, предвид което ограничението по чл. 164, ал.1, т.6 ГПК/чл.133, ал.1, “в” ГПК отм./ за симулативните сделки не може да намери приложение. Когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. Доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем, да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал.1 ЗЗД са допустими всички доказателствени средства. Именно в съответствие с тази практика е и постановеното от съда решение. Решението не и очевидно неправилно. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответницата по жалба сумата 700лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът