Определение № 50217 от 10.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2781/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 1423 от 04.05.2022 г., подадена от М. Н. П. чрез адвокат Н. Х. от АК – Габрово в качеството му на служебен адвокат, срещу въззивно Определение № 224 от 21.04.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 138/2022 г. по описа на Окръжен съд - Габрово.

Ответникът по жалбата „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД е депозирал отговор чрез адвокат Д. П. от АК – Габрово. Счита, че не са налице основания за допускане на обжалването.

Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:

С обжалваното определение е потвърдено Определение № 277 от 02.03.2022 г. по гр.д.№ 1977/2021 г. на Районен съд - Габрово, с което е прекратено производството по делото поради направен от ищеца „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД отказ от предявения иск на основание чл. 233 ГПК.

Въззивния съд е приел, че определението на РС – Габрово е правилно, тъй като са налице предпоставките по чл. 233 ГПК. Отказът от иск е едностранно процесуално действие, с което ищецът десезира съда от разглеждане на правния спор и за да породи правно действие не се изисква съгласие на насрещната страна. Съгласно чл. 233 ГПК отказът от иск може да бъде извършен във всяко положение на делото. За неоснователни са намерени доводите в жалбата за отнета възможност да се предявят насрещни претенции от ответницата М. Н. П., тъй като отказът от главния иск не представлява пречка за нея да заяви исканията си в отделно производство.

В изложение към частната касационна жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Правилно ли е приложен законът по настоящото дело;

2. Защитени ли са наистина интересите на ответника при отказ от иска и кой следва да е критерият за това, щом същият е бил лишен от възможността да се защитава.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Първият въпрос от изложението няма характер на правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По правилността на изводите на въззивния съд в обжалваното определение касационната инстанция може да се произнесе, ако касаторът е доказал наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, но не и във фазата по селектиране на жалбите. Не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория въпрос от изложението, тъй като е създадена постоянна съдебна практика относно правните последици на отказа от иска, включително задължителна такава (т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК), с която въззивният акт е съобразен. Отказът от иска има за последица окончателно загубване на възможността ищецът да предяви претенцията си отново. С прекратяване на производството поради отказ от иска ответникът получава защита, каквато би получил и при отхвърляне на иска.Това е причината, поради която не е необходимо съгласието на ответника, за бъде прекратено производството по делото в хипотезата на чл. 233 ГПК. Както е посочил и въззивният съд, в случай, че ответникът претендира да има неудовлетворени права срещу ищеца, за него остава открит исковия път на защита, който може да бъде реализиран в друго самостоятелно гражданско дело.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение