Определение № 22 от 08.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1742/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Е. В. срещу определение № 1615/20.06.2023 г. по в.гр.д. № 1235/2023 г. на Софийски апелативен съд. Ответната страна – „Юробанк България“ АД, [населено място], в качеството й на правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 2219/20.02.2023 г. по ч. гр. д. № 12441/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20059104/26.09.2022 г. по гр.д. № 40183/2019 г. на Софийски районен съд, за оставяне без уважение искането на Е. В. за прекратяване на производството по делото поради неподведомственост на спора на основание чл. 15, ал. 2 ГПК. За да постанови този резултат, съставът на Софийски апелативен съд е изложил подробни съображения, подкрепени с практика на ВКС и със задължителните постановки т. 9, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за двуинстанционен контрол на процесното въззивно определение, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставено без уважение искането за отвод поради неподведомственост, доколкото същото не е от категорията актове, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че горният извод е неправилен, тъй като с процесното въззивно определение се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, респ. се дава или отказва търсената в съответното производство защита. Излага пространни съображения, свързани с качеството му на „потребител“ по материалноправното правоотношение, от което извлича извод за липса на компетентност на българските съдилища с оглед обичайното му местожителство в Република Гърция и предвид редица нарушения в реда на сключването на Договора за потребителски кредит – представянето му в език, който жалбоподателят не владее и неправилно вписване на идентифициращите му лични данни. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Обжалваното определение е недопустимо. Производството по обжалване на определения е регламентирано с императивни процесуални норми в Глава двадесет и първа на ГПК. Нормите на чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК уреждат функционалната компетентност на съдилищата да се произнесат по частните жалба в зависимост от това в какво качество и от кой съд са били постановени. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В конкретния случай е налице определение на въззивен съд – Софийски градски съд, с което е оставено в сила определение на първоинстанционен съд – Софийски районен съд, постановено по реда на чл. 15 ГПК. Преценка за обжалваемостта на същото следва да се извърши от състав на ВКС, а не от съответния апелативен съд, независимо от посоченото в диспозитива на обжалваното определение на СГС. Налице са предпоставките за обезсилване на атакуваното тук определение, връщане на делото на СГС за администриране на депозираната частна жалба срещу определение № 2219/20.02.2023 г. по ч. гр. д. № 12441/2022 г. на Софийски градски съд като частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Следва изрично да се обърне внимание на правомощията на СГС като администриращ частната касационна жалба да извърши преценка за нейната допустимост с оглед цената на предявения иск, както и предвид задължителните постановки т. 9, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В контекста на разрешението, дадено в ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС евентуалното разпореждане на СГС по администрирането на частната касационна жалба би подлежало на обжалване пред ВКС. В случай, че намери частната касационна жалба за допустима, съдът следва да даде указания на страната да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение