Определение № 903 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2195/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. С. и Ф. С. С. против решение № 1815 / 19.11.2012 год. по гр.д.№ 1767 / 2012 год. на САС, ГК, 7 състав, в частта, в която със същото е потвърдено решение от 09.02.2012 год., постановено по гр.д.№ 2148/ 2011 год. по описа на СГС, ГК, І – 13 състав за отхвърляне предявените от касаторите против [фирма] искове, с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД, за разликата над присъдените 75 хил. лева на всеки от касаторите и до претендираните от всеки от тях 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на сина им С. М. С. - 21 год., настъпила при ПТП на 05.08.2010 год. по вина на водача на застраховано по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответника МПС - Ж. Б., съответно в частта относно дължимата и за неуважената част от главниците мораторна лихва, считано от датата на увреждането. Оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.51 ал.2 ЗЗД, досежно възприетия от съда извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия / 25 % /, предвид непоставен предпазен колан. Считат, че въззивното решение не е съобразено със задължителната практика на ВКС - решения постановени по реда на чл. 290 ГПК - по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, предпоставящо установяването на причинна връзка между конкретно установеното действие или бездействие на пострадалия и вредоносния резултат, независимо от обстоятелството, дали същото съставлява и нарушение на закона и / или е извършено виновно от последния. Обосновават основание за допускане касационното обжалване по въпроса относно предпоставките за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Ответната страна - [фирма] – не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да се произнесе по основанието за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Производството е образувано по активно субективно и обективно съединени искове, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ и чл.86 ал. 1 ЗЗД, за осъждане ответното дружество да заплати обезщетение за търпими от същите неимуществени вреди, от смъртта на почти 21 год. им син, настъпила при ПТП, по вина на водач на застрахован при ответника по задължителна застраховка ” Гражданска отговорност „ лек автомобил - Ж. Б., ведно с обезщетение за забавата в издължаването му. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, въззивният съд е счел за справедливо, на основание чл.52 ЗЗД, обезщетение за търпимите болки и страдания в размер на 100 000 лева за всеки от ищците, но е намалил същото, с присъждане на 75 000 лева / допълнително присъдени 26 хил. лева над размера на сумата от 49 хил.лева за всеки от тях, в която част първоинстанционното решение е оставено в сила / приемайки за установено съпричиняване от пострадалия / определено на 25 % /, изразяващо се в непоставен предпазен колан. Въззивният съд изрично се е позовал на заключението на съдебно – медицинската експертиза, която и досежно причинността между установеното нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП и вредоносния резултат приема, че ако пострадалият бе пътувал с предпазен колан, движенията на тялото му биха били ограничени и възможни само движения на шията и главата и в тази ситуация същият би могъл да получи черепно-мозъчна травма, но по-лека, съхраняваща живота му / отговор на четвърти въпрос, стр. 61 по номерацията на първоинстанционното дело /. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторите не формулират конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, но доколкото изводим от изложението е този за необходимостта от причинна връзка между поведението / действието или бездействието / на пострадалия и вредоносния резултат, за да би било отчетено съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, то така конкретизиран, в съответствие с правомощието на настоящата инстанция, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпросът се явява релевантен - отговор на същия е обусловил решаващ извод на съда по приложението на нормата, следователно покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК. Правният въпрос, обаче, не се явява обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с цитираната задължителна съдебна практика - решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: реш. № 206 / 12.03.2010 год. по т.д.№ 35 / 2009 год., реш. № 159 / 24.11.2010 год. по т.д.№ 1117/ 2009 год., реш.№ 45 / 15.04.2009 год. по т.д.№ 525 / 2008 год., реш.№ 58 / 29.04.2011 год. по т.д.№ 623 / 2010 год., реш.№ 54 / 22.05.2012 год. по т.д.№ 316 / 2011 год., реш.№ 1609 / 28.02.2012 год. по т.д.№ 762 / 2010 год. – всички на ІІ т.о. на ВКС и реш.№ 59 / 10.06.20011 год. по т.д.№ 286 / 2010 год. на І т.о. на ВКС. Във всички тях еднозначно е отговорено, че за отчитане съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, не е необходимо неговото поведение да е виновно и противоправно, а дори и да е такова съпричиняването би могло да не е налице, щом не се установява пряка причинна връзка между поведението му, изразяващо се в действие или бездействие и вредоносния резултат. Въззивният съд не е дал разрешение на въпроса, в противоречие с така дадения от задължителната съдебна практика отговор .Изрично е коментирал доказателствата за възприетата причинност, като правилността на установените факти, обуславящи тази причинност, е въпрос относим към правилността на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, не и тези по чл. 280 ал.1 ГПК. Съдът е приел, че обезопасяването с предпазен колан не би препятствало настъпването на черепно – мозъчна травма, но би обусловило възможна по-лека степен на същата, предвид което и е възприет конкретният процент съпричиняване / 25 % /, в съотношение с останалите вредоносни фактори. Кореспондиращ на този му извод, основан на заключението на съдебно - медицинската експертиза, е фактът на неустановен ,а и обективно последващо неустановим, като решаващ за настъпването на вредоносния резултат / противно на доводите на касаторите /, конкретен удар на главата на пострадалия, предопределен само от вертикалните и хоризонтални движения на автомобила, с оглед неравностите по пътя му, независимо от положението на тялото на пострадалия, т.е. ирелевантно на факта застопорено или свободно движещо се в купето е било то. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение