Определение № 552 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 253/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. П. Б.-В. и А. В. В. чрез пълномощника адв. М. срещу определение № 2425 от 29.09.2022г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. №2584/2022г., с което е оставена без уважение частна жалба на същите жалбоподатели против определение от 14.07.2022г. по гр.д. № 620/2019г. на Софийски градски съд, с което е отказано възстановяване на срок за касационно обжалване. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Твърди се, че адв. М., която е получила съобщението за въззивното решение, не е била редовно упълномощена да подаде касационна жалба, както и че е била възпрепятствана да изготви такава поради здравословното си състояние.Като приложение към частната жалба е представена касационна жалба. С разпореждане от 02.02.2023г. на частните жалбоподатели са дадени указания за представяне мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В постъпилото изложение отново се излагат доводите, че неподаването на касационна жалба в срок се дължи на обективни причини и че постановеното определение е в нарушение на ГПК. Формулиран е правен въпрос: може ли съдът по свое усмотрение да се отклони от императивните разпоредби на чл. 283 ГПК и да приеме, че след като страните и пълномощникът са били болни за целия период или за част от времето, определено за обжалване, пропускането на обжалването не се явява непреодолима причина; налице ли е процесуално бездействие при липсата на делото в канцеларията на съда поради инвентаризация; липсва ли представяне на въззивна (вероятно жалбоподателите имат предвид касационна) жалба след като в представена в срок молба от 07.02.2022г. са посочени мотивите за обжалването. Спрямо тези въпроси се сочи допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците Д. Р. и К. В. в писмен отговор вземат становище по подадената касационна жалба, но не и по частната жалба. Ответницата Й. И. Д. заявява становище за недопускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са взели становище. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивното определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл. 64, ал.2 ГПК, е изрично посочено в Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС като подлежащо на касационно обжалване по чл. 274, ал.3, т.2. ГПК. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, е постановил решение от 18.11.2021г. по гр.д. № 620/2019г., с което е потвърдил решение на Софийски районен съд по гр.д. № 20525/2016г. за отхвърляне на иск за делба на недвижим имот и движими вещи. Съделителите В. П. Б.-В. и А. В. В., конституирани на мястото на починалия ищец В. К. В., са получили съобщение за решението на 06.12.2021г. чрез пълномощника си адв. М.. С молба от 14.01.2022г. В. и А. В. са поискали възстановяване на срока за касационно обжалване поради това, че едната от тях е била болна от корона вирус, а другата била карантинирана. Към молбата е представено копие от изследване на В. В. от 14.12.2021г. за наличие на антитела за SARS-Cov-2, както и медицинска бележка за същото лице, че е била под карантина от 18.11.2021г. до 15.12.2021г. поради заразно заболяване; представен е и амбулаторен лист за преглед на 06.12.2021г., според който В. В. е в състояние след прекаран Ковид-19. С разпореждане от 18.01.2021г. съдът е указал да се посочат всички обстоятелства, които обосновават молбата за възстановяване на срока и доказателствата за тях, както и че е нужно да представят онези книжа, за подаването на които се иска възстановяване на срока. С молба от 07.02.2022г. молителите са посочили, че не могат да представят други доказателства за здравословното си състояние. С определение от 14.07.2022г. Софийски градски съд е оставил молбата без уважение. Приел е, че особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока не са установени. По отношение на молителката А. В. няма данни да е била под карантина, а карантината на В. В. не е през целия период на срока, който е изтекъл на 06.01.2022г. Молителките са имали упълномощен представител - адвокат, за когото няма данни да е съществувала пречка да подаде жалбата. В. Б.-В. и А. В. са обжалвали това определение пред Софийски апелативен съд, който е постановил сега обжалваното определение № 2425 от 29.09.2022г. по ч.гр.д. № 2584/2022г., с което е оставил частната жалба без уважение. Приел е на първо място, че молбата по чл. 64, ал.2 ГПК е нередовна, тъй като към нея не са представени книжата, за подаването на които се иска възстановяване на срока - в случая това е касационна жалба. Указания на молителите са били дадени, но не са им указани неблагоприятните последици от неизпълнението. Поради това въззивният състав е счел, че не може да санкционира бездействието на молителите с недопустимост на молбата. По-нататък съдът е констатирал, че молбата за възстановяване на срок не е била разгледана в открито заседание както изисква чл. 66, ал.1 ГПК. Независимо от това е счел, че предвид постановения резултат правата на ответниците не са засегнати и извършеното нарушение не е съществено. По основателността на молбата съдът е приел, че в нея не са наведени твърдения за невъзможност на пълномощника адв. М., упълномощена за всички инстанции, да подаде касационна жалба. Такива твърдения се съдържат за първи път в частната жалба срещу определението на СГС и не могат да бъдат разглеждани. Представените доказателства сочат, че В. В. е била под карантина за домашно лечение от 18.11.2021г. до 15.12.2021г. А срокът за касационно обжалване е започнал да тече на 06.12.2021г. и е изтекъл на 06.01.2022г. Дори да се приеме, че молителите В. и А. В. са били възпрепятствани, то заболяването и карантината не обхващат голяма част от течението на срока за обжалване, а само първата седмица от него. Тук съдът се е позовал на практиката по определение № 37/2022г. по ч.гр.д. № 90/2022г. на ІІ т.о, която изисква непреодолимата причина да засяга по-голямата част от срока. В допълнение съдът е посочил, че не е установена пречка пълномощникът на молителките, упълномощен за всички инстанции, да подаде жалбата. При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че такива липсват. Формулираният в изложението правен въпрос - дали след като страните и пълномощникът са били болни за целия период или за част от времето, определено за обжалване, пропускането на обжалването не се явява непреодолима причина, не съответства на обстоятелствата по делото. Както е изяснено по-горе в молбата за възстановяване на срок не се твърди възпрепятстване на пълномощника да подаде жалбата. А и съдът коректно е посочил, че дори да е съществувало възпрепятстване по здравословни причини за едната жалбоподателка, то обхваща само малка част от началото на срока. В тази насока изводите на съда са в съответствие с установената практика по прилагането на чл. 64, ал.2 ГПК, която приема, че „особените непредвидени обстоятелства" представляват препятствия пред страната или нейния представител, които се дължат на обективни, неочаквани и независещи от тях причини - болест, злополука, природно бедствие, като препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока - определение № 26 от 21.01.2012г. по ч.гр.д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012г. по ч.гр.д. № 719/2011 г., IV г. о., определение № 9 от 12.01.2011г. по ч.гр.д. № 518/2010 г., II г. о., ГК, определение № 2 от 1.02.2012г. по ч.т д. № 928/2011 г., II т. о., определение № 707 по ч. т. д. № 501/2012 г. на II т. о. Следващите въпроси: налице ли е процесуално бездействие при липсата на делото в канцеларията на съда поради инвентаризация; липсва ли представяне на въззивна (вероятно жалбоподателите имат предвид касационна ) жалба след като в представена в срок молба от 07.02.2022г. са посочени мотивите за обжалването, не са определящи за изхода на производството. Липсват твърдения и не е ясно по какъв начин инвентаризацията е възпрепятствала подаването на жалбата, след като е известно, че регистратурата на съда, където се подават жалбите, работи дори в период на инвентаризация, а препис от решението се връчва на страната със съобщението. Що се отнася до непредставянето на касационна жалба въззивният съд изрично е посочил, че това неизпълнение, водещо до недопустимост на молбата, не може да бъде санкционирано, защото не са указани неблагоприятните последици от неизпълнението. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.