Определение № 60692 от 14.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 384/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Благоустройствени строежи”ООД срещу Решение № 11714 от 28.07.2020 год. по т.д.№ 6104/2019 год. на Софийския апелативен съд с което, произнасяйки се по въззивната жалба на „Галчев инженеринг”ЕООД, съставът на САС е отменил Решение № 1384 от 26.07.2019 год. по т.д.№ 2066/2018 год. на Софийски градски съд и е отхвърлил предявеният от „Благоустройствени строежи”ООД иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал. вр.чл.99 ЗЗД за сумата 142884.58 лв. Отхвърлил е и евентуално предявения иск за заплащане на посочената сума като неоснователно обогатяване. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „Галчев инженеринг”ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения за неоснователност на касационната жалба. Има искане за присъждане на разноски. Становището на настоящия съдебен състав по наличието на предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното: Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от „Благоустройствени строежи”ООД иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД, произтичащи от сключен на 29.04.2014 год. между страните по делото договор за изработка (подвид „строителство”) за оформление и подобряване на централната градска зона в [населено място]. „Галчев инженеринг”ЕООД е имал качеството на възложител, а ищецът по делото – качеството на изпълнител. Няма спор, че по основания договор, работата е извършена, приета е и е заплатено възнаграждение. Твърдението в исковата молба е, че в процеса на работа се е наложило извършване на допълнителни работи. Работата по тях е извършена и приета от възложителя за което се дължи плащане на изпълнителя по тях за сумата 142884.58 лв. Вземането за тези допълнителни работи е било цедирано на ищеца с договор за цесия от 17.10.2017 год. В случай, че се приеме за недоказана облигационната връзка по договор за изработка, исковата сума се дължи на основание чл.60 ЗЗД. Ответникът-възложител е оспорил иска изцяло, като е предявил възражение за прихващане – свое вземане спрямо изпълнителя, формирано от неустойка за забава по същото облигационно правоотношение и евентуално, със стойността на доставен битум. Първоинстанционният съд е приел за доказано изпълнението на допълнителните видове работи, това че стойността им е в посочения размер, както и че сумата се дължи на договорно основание, поради което за цедента е възникнало вземане към възложителя в посочения размер. Счел е за неоснователно възражението за прихващане, поради дължимост на неустойка за забава, мотивирайки се с това, че допуснатото забавяне на изпълнението е невиновно. Счел е за доказано и основателно, обаче, възражението за прихващане, формирано от цената на доставен битум, възлизаща на 166914 лв. с ДДС. Приложил е чл.104 ал.2 ЗЗД и поради това е отхвърлил първоначалния иск, като погасен чрез прихващане. За да отмени първоинстанционния акт, съставът на САС на първо място е прил за недоказано наличието на договорна връзка, като установяване на възлагането на работата с гласни доказателства е недопустимо – чл.164 ал.1 т.3 ГПК, както и одобряването и приемането и с конклудентни действия. Приемайки за неоснователен главният иск, САС е разгледал евентуалния иск за неоснователно обогатяване. Счел го е за неоснователен, поради това, че евентуално създаденият трудов резултат не е постъпил в патримониума на ответника – касае се за благоустройствени действия на общинска собственост. Предвид на неоснователността на предявените искове, не е разгледал и не се е произнесъл по възраженията за прихващане. Становището на настоящия съдебен състав е, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.2 ГПК произтича от следното: Очевидната неправилност на въззивното решение в изложението, касаторът е основал на доводите за неправилност, въведени с касационната жалба – чл.281 т.3 ГПК. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, това основание не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол, което също не е налице. В петитума на изложението бланкетно са посочени основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК без да са посочени каквито и да било правни въпроси, каквото е изискването на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед изхода на спора касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 4500 лв., съобразно заплатеното в брой адв. възнаграждение, посочено в договора за правна помощ. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.