Определение № 455 от 11.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1699/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. А. и А. В. А., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 71/07.05.2020 г. по в.ч.т.д.№ 123/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 603 от 19.12.2019 г. по т.д.№ 65/2019 г. на Ловешкия окръжен съд за спиране на производството по делото., на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.№ 87/2017 г. по описа на ОС – Ловеч. В частната жалба се правят оплаквания, че въззивното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че в диспозитива на съдебното решение по т.д.№ 87/2017 г. няма да има отговор /и съответно сила на пресъдено нещо/ по нито един от въпросите, релевантни в настоящото производство, а именно – нищожни ли са определени клаузи от договора за кредит, самият договор, допълнителните споразумения към него, както и по другите наведени основания за нищожност на договора за ипотека. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, разрешени според жалбоподателите в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1/ Разглеждането на общи факти или правоотношения в мотивите на решението достатъчно ли е да обуслови спиране на друго исково производство по см. на чл.229 ал.1 т.4 ГПК; и 2/ Кога едно дело е обуславящо спрямо друго дело. По първия въпрос се сочи противоречие с определение № 53 от 28.01.2020 г. по ч.т.д.№ 2791/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС и практика по чл.274 ал.3 ГПК, а по втория - с определение № 423 от 25.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 2708/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. Против частната касационна жалба в срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирани лица, насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. За да счете първоинстанционното определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за правилно, съставът на въззивния съд е взел предвид, че т.д.№ 65/2019 г. по описа на ОС – Ловеч е образувано по искова молба на настоящите жалбоподатели срещу банката за прогласяване за нищожен на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.а.№ 89, том VІІ, р.№ 6621, д.№ 998/2007 г. на нотариус М. Д. с район на действие – ОС - Ловеч. По т.д.№ 87/2017 г. на същия съд е предявен частичен осъдителен иск по чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу частните жалбоподатели за солидарното им осъждане да заплатят на банката 80 000 швейцарски франка /от общо дължимите 149 175.35/ по неизпълнен договор за кредит. Съобразно уточненото основание на исковете, предмет на т.д.№ 65/2019 г. е предявен иск по чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД за нищожност на ипотечния договор поради това, че договорът за кредит е нищожен, както и по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД – поради противоречие с чл.167 и чл.170 ЗЗД, в съотношение на главен към евентуален. Съдът при тези факти е изложил мотиви, че с решението по предявения по т.д.№ 87/2017 г. осъдителен иск на банката ще се установи съществуването или несъществуването на вземането по договора за кредит, за обезпечаването на който е учредена договорната ипотека, поради което посоченото дело има преюдициален характер. Съдът се е позовал изрично на съдебна практика по сходен казус – определение № 12/10.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 3343/2018 г. на ІV г.о. /с което обаче касационно обжалване не е било допуснато/. Настоящият съдебен състав намира, че частните жалбоподатели не доказват основанията си за достъп до касационен контрол, поради следното: Първият въпрос не е обусловил решаващата правна воля на съда и няма значение за изхода на делото – въззивният съд не е обсъждал общите за двете дела факти и правоотношения, за да обоснове извода си за наличие на предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК. По тази причина въпросът не отговаря на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. Липсва противоречие с цитираната практика по чл.274 ал.3 ГПК по втория процесуалноправен въпрос. Влизането в сила на решението по осъдителния иск на банката ще реши със сила на пресъдено нещо въпроса за действителността на договора за кредит, който е бил надлежно въведен в предмета на този спор и същевременно съвпада с едно от основанията на установителния иск за нищожност на обезпечителния договор за ипотека. По тези съображения по втория въпрос не се установява допълнителното селективно основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на което частните касатори се позовават. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение