Определение № 321 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3760/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение север“АД, със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.А. М. от АК-Велико Търново срещу въззивното решение № 202 от 26.5.2021 г, постановено по гр.дело № 856/20 г на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 309 от 6.10.2020 г по гр.дело № 462/20 г на Районен съд-Горна Оряховица.С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на касатора, че ищцата К. И. Б. не дължи сумата 5058, 83 лв, начислена по фактура № [ЕГН]/24.3.2020 г. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Ответницата по касационната жалба К. И. Б. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Н. Н.-Т..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Предявеният иск е по чл.124 ал.1 ГПК за признаване на недължимост на вземането на сума 5058, 83 лв по фактура № [ЕГН]/24.3.2020 г, издадена от ответника и представляваща потребена в периода 17.3.2016 г-16.12.2019 г и незаплатена електрическа енергия по партида с клиентски номер [ЕГН], за абонатен номер [ЕГН] за недвижим имот в [населено място], [улица]. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното такова, с което предявеният иск е уважен.Прието е, че към момента на извършената от служители на ответника проверка и съставянето на констативен протокол са действали новите ПИКЕЕ., обн.ДВ бр.35 от 30.4.2019 г.Монтираното в имота на ищцата СТИ е ново и от експертизата, както и от другите данни по делото не може да се установи дали фактурираното допълнително количество електроенергия е било действително потребено и правилно измерено.В БИМ СТИ не е изпробвано в условията на работещ режим, поради което и при липса на данни в противния смисъл следва да се приеме, че не е било неизправно, а напротив-напълно годно.Вещото лице не е установило външна намеса.При съставянето на констативния протокол е нарушена разпоредбата на чл.49 от ПИКЕЕ.Метрологичната проверка е извършена три месеца след демонтирането на СТИ.Следователно не е възникнало правото на корекция на основание чл.55 ПИКЕЕ и отговорността не може да бъде възложена на потребителя.Не може да се обоснове извод, че показателите във невизуализирания режим са натрупани именно през процесния период. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касацционното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Повдигнатите въпроси, конкретизирани и уточнени, обуславят решението.При привеждането им в съответствие със задължителните указания по т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следните: 1. Длъжен ли е ответникът да докаже техническата и метрологична годност на средството за търговско измерване, монтирано за обекта, по всеки предявен иск от „битов клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а ДР ЗЕ срещу оператор на електроразпределителната мрежа за недължимост на вземания за преизчислени сметки поради измерените количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ при действието на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.)? и 2. Каква е доказателствената сила и значение на приетите по делото протоколи за техническа и метрологична годност, съставени от оторизираните лаборатории по Закона за измерванията и от Българския институт по метрология, преди и след монтирането на СТИ за обекта? Налице са общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като на съда не е известно по тези въпроси да има постановена съдебна практика. При тези мотиви, съдът