Определение № 60492 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2185/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на „ГАМОР“ ООД-в несъстоятелност с ЕИК[ЕИК] срещу решение №140 от 10.07.2020 г. постановено от АС-Варна по в.т.д. №146/2020 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение № 826/04.12.2017 г., постановено по т.д. №510/2017г. на ОС-Варна, в частта с която на осн.чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ е прогласена недействителността по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „ГАМОР” ООД /в несъстоятелност/, със седалище [населено място], открито по т.д.№696/2015г. по описа на ВОС, на сделка, обективирана в споразумение от 05.02.2015 г., по силата на което „ГАМОР” ООД се задължава да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД ЕИК[ЕИК] сумата от 135 970.45 лева, представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД, месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД и Уникредит Булбанк АД договор за инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 10.03.2015 г. от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД на „Улъйбка" ЕООД, за размера на сумата от 22 661.75 лева до 135 970.48 лева и вместо него е постановено друго, с което така предявеният отменителен иск е отхвърлен, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. От страна на процесуалния пълномощник на ответника по касация „Гамор “ООД /н./, представляван от управителите, е депозиран писмен отговор със становище за липса на предпоставките за допускане до касация и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на всеки един от исковете е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение въззивният състав е изложил следните съображения: Предявен е иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ вр. чл.649, ал. 1 от ТЗ, за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на „ГАМОР” ООД (в несъстоятелност) на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двегодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в споразумение от 05.02.2015г., по силата на което „ГАМОР” ООД (н.) ЕИК[ЕИК], се е задължило да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД ЕИК[ЕИК] сумата от 135 970.45 лева, представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД (н.) и Уникредит Булбанк АД инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012 г., основан на следните факти: С решение № 1009/21.12.2015 г., постановено по т.д. №696/2015 г. по описа на ВОС, е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Гамор" ООД, ЕИК[ЕИК], с началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2014 г. Със споразумение от 05.02.2015 г., сключено между „Гамор" ООД и „Медицински център за репродуктивна медицина - Радост" ООД, несъстоятелният длъжник е признал, че има задължения към „МЦРМ - Радост" ООД в размер на 135 970,45 лева, представляващи платени от „МЦРМ - Радост" ООД, месечни вноски по Договор за банков инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012 г. и е поел задължение да ги върне в срок до 02.03.2015 г. Страна по сделката е свързано с длъжника лице, извършена е в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност и уврежда кредиторите, поради което следва да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Ответниците „ГАМОР” ООД (в несъстоятелност) и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД, в отговор на ИМ са изложили доводи, че атакуваната сделка не уврежда кредиторите на несъстоятелността, тъй като с нея не се създава ново задължение за несъстоятелното дружество, а единствено се признава наличието на вече съществуващо такова по отношение на платилия задължението, като последното е безусловно, тъй като кредитът е ползван само от несъстоятелния длъжник, а не от солидарните длъжници. Между страните няма спор по отношение на фактическата обстановка по сключване на атакуваната с отменителния иск по чл.647 ал.1,т. 6 сделка и развитието на производството по несъстоятелност на „ГАМОР” ООД /в несъстоятелност/. В мотивите на обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че от доказателствата по делото се установява, че по силата на договор за банков инвестиционен кредит №5658052088020020 от 13.12.2012 г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК[ЕИК], в качеството на кредитор е предоставило на кредитополучателя „ГАМОР” ООД, сумата от 1 300 000 лева с цел рефинансиране на извършени разходи за покупка на сграда и преустройството й в специализирана клиника за ин витро процедури, и със срок на погасяване 20.11.2019 г. Няма спор, че сумата по кредита изцяло е усвоена от кредитополучателя „ГАМОР” ООД. Като солидарни длъжници по договор са се задължили „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД, „Рентал“ ЕООД, „НДК“ ООД, П. С. И. и А. Л. Е.. Съгласно Раздел I Предмет и условия на договора, сумата по кредита се усвоява, ползва целево и връща от кредитополучателя ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените в договора срокове и условия, и в съответствие с ОУ и при солидарната отговорност на солидарните длъжници. Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че поради невъзможност на кредитополучателя да погасява задълженията си по договора, въззивникът „МЦРМ Радост“ ООД в периода от 20.01.2014 г. до 20.10.2014 г., е извършил по кредитната сметка седем месечни плащания в общ размер от 135 970.45 лева с основание погасяване задълженията на „Гамор“ ООД по договора за кредит. Споразумението от 05.02.2015 г. е подписано в двугодишния срок преди подаването на молбата по чл.625 от ТЗ, като страните по него „Гамор“ ООД /в несъстоятелност/ и „МЦРМ Радост“ ООД, са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.3, 4 и 5 от ТЗ, тъй като съдружниците и управители в „Гамор“ ООД П. С. И. и А. Л. Е. - са съдружници са и в „МЦРМ-Радост“ ООД, а А. Л. Е. се явява и управител на последното. Според състава на въззивния съд елемент от фактическия състав на разпоредбата, на която се основава така предявеният отменителен иск е обстоятелството, дали сделката уврежда кредиторите на несъстоятелността, което подлежи на установяване при условията на главно и пълно доказване от ищеца. Според изложените в мотивите на въззивното решение, увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. В този смисъл, увреждане ще е налице, когато длъжникът се лишава изцяло или отчасти от свое имущество, или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. В случая, солидарният длъжник „МЦРМ Радост“ ООД, не е получавал суми по сключения договор за кредит, а съобразно уговорките в него, цялата сума е била усвоена от „Гамор“ ООД и същият е поел задължение за връщане на главницата, поради което с извършените от „МЦРМ Радост“ ООД плащания в общ размер на 135 970.45 лева, са погасени задължения на кредитополучателя. Следователно, поетото от „Гамор“ ООД задължение в споразумението от 05.02.2015 г., не представлява сделка увреждаща кредиторите, тъй като с нея не се създават нови задължения, нито се обезпечават чужди задължения, а единствено е поето задължение за възстановяване на платени от лице различно от кредитополучателя суми, които по силата на договора за кредит се длъжат на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, именно от „Гамор“ ООД. Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД, това, което е платено от единия солидарен длъжник, следва да се понесе по равно от солидарните длъжници, освен ако от отношенията им не следва друго. В конкретния случай, обаче, платилият чужд дълг в качеството си на солидарен длъжник „МЦРМ Радост” ООД, има право да иска възстановяване на пълния размер на платените суми от страна на задълженото лице и кредитополучател „Гамор“ ООД. Това следва от съдържанието на самия договор за кредит и ОУ към него, от който става ясно, че единственият получател на сумите по кредита е „Гамор“ ООД, поради което и няма основание да се приеме, че във вътрешните отношения между длъжниците, задължението за връщане на кредита следва да се разпредели по равно. Според изразеното в мотивите становище, въпреки че по принцип всички солидарни длъжници отговарят пред кредитора за целия дълг, при положение, че последните не са се ползвали от него, а са го погасили, то същите имат право да търсят всичко, което са платили, от кредитополучателя „Гамор“ ООД, който в това си качество единствен е ползвал получените средства по договора за кредит. Ето защо,според съда, с подписването на споразумението от 05.02.2015 г., несъстоятелният длъжник „Гамор“ ООД, не е поел нови задължения, а единствено се е задължил да погаси вече съществуващи задължения в полза на лице, извършило правомерно плащане на дължими от „Гамор“ ООД суми на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. По изложените съображения, въззивният съд е счел, че липсва един от елементите о фактичския състав на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, а именно сделката да уврежда кредиторите на длъжник, поради което и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора-синдик на „ГАМОР“ ООД-в несъстоятелност се сочат като обуславящи изхода по спора, следните въпроси: 1. За разпределението на доказателствената тежест, относно презумцията по чл. 127 ал.1 ЗЗД за равното разпределение на задълженията за връщането на кредита от страна на солидарните съдлъжници, 2. за приложението на чл.127 ал.2 ЗЗД при неплатежоспособност на един от солидарните длъжници и 3. може ли солидарният длъжник да претендира от съдлъжниците суми по чл.127 ЗЗД, без преди това да е платил такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част. Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че така формулираните въпроси не се явяват обуславящи за изхода по спора по следните съображения: Първият въпрос предполага несъобразено с презумцията по чл. 127 ал.1 ЗЗД разпределение на доказателствената тежест за равното разпределение на задълженията за връщането на кредита от страна на солидарните съдлъжници. В случая, обаче съдът е изложил своите изводи за липса на основание да се приеме такова равно разпределение на задължението, въз основа единствено на съдържанието на конкретния договор за кредит, поради усвояването му изцяло от единствения кредитополучател „ГОМОР“ООД. Дали такъв извод е обоснован и законосъобразен е въпрос по правилността на обжалвания акт. Следователно не става въпрос за предполагаемо процесуално нарушение по разпределение на доказателствена тежест, а за тълкуване на договорни клаузи и в този смисъл така поставения въпрос не се явява обуславящ изхода по спора. По останалите два въпроса, съдът не се е произнасял изобщо при формиране на правораздавателна си воля и не са били надлежно релевирани в процеса. Следователно не е налице първата обща предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната обуславящ изхода по спора правен въпрос, който да бъде подложен на дискреция по останалите нормативни критерии по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК