Определение № 497 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3751/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Х. Т., чрез адв. В. срещу разпореждането от 22.06.2020 г. по гр. д. № 5764/2019 г. на Апелативен съд – София (АС – София). С последното е върната предходна частна жалба на лицето (вх. № 3749/02.03.2020 г. по регистъра на АС – София) срещу определение № 460/12.02.2020 г., постановено по горното гр. дело за оставяне без уважение на частната му жалба против определение № 21860 от 26.09.2019 г. по гр. д. № 10078/2019 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, I-12 състав, с което делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Плевен. В частната жалба се изтъкват доводи в подкрепа на обоснованата с исковата молба от жалбоподателя (ищец по делото) подсъдност на градския съд по спора и се иска отмяна на обжалваното разпореждане. По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното. Тя е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба, обусловен от постановения правен резултат. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. С разпореждането, предмет на обжалване, съдията от АС – София е констатирал, че указанията му с разпореждане от 09.03.2020 г. за отстраняване на конкретно посочения недостатък на сезиращата частна касационна жалба, свързан с представяне на изложение на основанията за допускане на касационен контрол в законоустановения едноседмичен срок от съобщението – връчено надлежно на пълномощника на страната на 13.03.2020 г., не са изпълнени. Администриращият жалбата съд е установил също, че страната е била предупредена за последиците от своето процесуално бездействие, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върнал частната й жалба. Обжалваното разпореждане е правилно. Правната норма на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допустимостта на частната касационна жалба с наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Същите се доказват с мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и тези по ал. 2, предл. 3 от същия текст – при обосноваване на очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. Непредставянето на изложение съставлява нередовност на частната касационна жалба и съответно основание за прилагане на правните последици от неотстраняването им - връщането й като нередовна. Изтъкнатите в частната жалба до ВКС аргументи са единствено в подкрепа на поддържаната като правомерно обоснована от жалбоподателя с исковата молба подсъдност на сезирания съд – СГС. Предвид обаче предмета на настоящото производство, свързан с проверка законосъобразността и правилността на разпореждането за връщане на частна жалба на основание чл.286, ал. 1, т. 2 ГПК, те са изцяло ирелевантни. Като е приел, че страната не е представила в срок мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, а е била предупредена за последиците от това бездействие и е върнал частната (касационна) жалба на подателя й апелативният съд е постановил процесуално законосъобразно разпореждане, което ще следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.