Определение № 6992 от 07.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5358/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Н. Р. с адрес - Затвора [населено място] и втора частна жалба от Р., чрез процесуален представител, срещу определение № 2033 от 12.03.2024 г. постановено по адм. дело № 1948/2023 г. на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по Заявление с рег. № 94-И-174 от 18.08.2023 г. по описа на Министерство на правосъдието и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно - необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, иска отмяната му, претендира присъждане на разноски. Ответникът по частна жалба - министъра на правосъдието не изразява становище. Частната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу определение подлежащо на обжалване с частна жалба и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС е изложил мотиви, че със заявление рег. № 94-И-174 от 18.08.2023 г., И. Р. е поискал достъп до обществена информация на основание чл. 4 ЗДОИ, като е посочила нейния предмет - извършвани ли са проверки за периода от 2018 - 2023 г. на лавка/и в Затвора [населено място], стопанисвани от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ (ДПФЗД); в хипотеза на положителен отговор по т. 1 какво е констатирано при проверките и съставени ли са актове и/или давани ли са препоръки за изпълнение; какви показатели са ползвани за сравнение на констатираното; изразявано ли е становище от КЗП по издаваните заповеди от министъра на правосъдието, с които се утвърждава списък на разрешени вещи и предмети. Така депозираното заявление е препратено по компетентност на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, където заявлението е заведено под вх. № ДОИ-50/21.08.2023 г. и е налице отговор, обективиран в Писмо рег. № 9536/Екз. № 1 от 30.08.2023 г. на главния директор на ГДИН. АС е приел, че липсва формиран мълчалив отказ от страна на министъра на правосъдието, който не се явява задължен субект по чл. 3 ЗДОИ, поради което не може да формира мълчалив отказ. Министъра на правосъдието не създава или съхранява исканата информация по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, тя се администрира от ДП „Фонд затворно дело“, като стопанисването на лавките в затворите е една от формите му на стопанска дейност, която то осъществява съобразно регламентираното в чл. 37 и чл. 38 от ЗИНЗС, което предприятие е задължения субект. АС е извел правен извод, че първоначалното искане на жалбоподателя е неправилно насочено към орган, който нито създава, нито съхранява търсената информация. Определението е правилно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. В ал. 2 на разпоредбата е посочено, че случаите по ал.1 срокът по чл.28, ал.1 започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление. Така депозираното заявление от И. Р. с рег. № 94-И-174 от 18.08.2023 г. е препратено по компетентност на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, където заявлението е заведено под вх. № ДОИ-50/21.08.2023 г. и е налице отговор, обективиран в Писмо рег. № 9536/Екз. № 1 от 30.08.2023 г. на Главния директор на ГДИН Настоящият съдебен състав споделя извода на съда, че липсва формиран мълчалив отказ от страна на министъра на правосъдието, тъй като с Писмо рег. № 9536/Екз. № 1 от 30.08.2023 г. на Главния директор на ГДИН, Р. е уведомен, че му се изпраща исканата информация. Тоест Главния директор на ГДИН се е произнесъл с положителен за заявителя акт, с който е предоставил достъп до исканата от него информация, поради което липсва формиран мълчалив отказ по заявлението. Предвид изложеното правилно е преценена жалбата до първоинстанционния съд като недопустима поради липса на предмет - формиран мълчалив или изричен отказ за предоставяне на исканата информация. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от Р. разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение