Определение № 444 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. К. срещу определение № 74/26.02.2021г., постановено по ч. гр. д. № 425/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 286/19.11.2020 г. по в.ч.т.д. № 361/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С последното апелативният съд е потвърдил определение № 260000/06.08.2020 г. по в.ч.т.д. № 344/2020 г. на Окръжен съд - Русе, с което е върната частната жалба на М. Г. К. срещу определение № 2968/10.07.2020 г. по гр.д. № 6290/2019 г. на Районен съд – Русе, като просрочена. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска отмяната му. Изложени са и подробни съображения за неправилност на определение № 2968/10.07.2020 г. по гр.д. № 6290/2019 г. на Районен съд – Русе и определение № 260000/06.08.2020 г. по в.ч.т.д. № 344/2020 г. на Окръжен съд – Русе. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните. За да постанови обжалваното определение, съставът на Трето г. о. на Върховния касационен съд е констатирал, че подадената от М. Г. К. частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. За да обоснове този си извод съдът е отчел, че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Приел е, че цитираната разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, която изключва от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Констатирал е, че в настоящия случай гражданското дело, във връзка с което е постъпила частната касационна жалба, е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу М. Г. К., с която на основаниe чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е сезирал съда с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 1563,74 лв., от които 722,32 лв. главница по договор за потребителски кредит от 13.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; 110,63 лв. договорна лихва за периода от 13.05.2018 г. до 08.01.2019 г.; 36,00 лв. такса разходи; 629 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.07.2018 г. до 08.01.2019 г. /падежа на последна погасителна вноска/; 65,49 лв. обезщетение за забава за периода от 14.05.2018 г. до 29.08.2019 г., за които е издадена заповед № 2555/02.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5281/2019 г. на Районен съд - Русе. По горните съображения и с оглед на това, че предявеният положителен установителен иск е оценяем и цената му се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, както и това, че цената на иска не надвишава 5000 лв., е обосновал извода си, че подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Така постановеното определение е правилно и следва да се потвърди. Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК законът е изключил от касационното обжалване определен кръг въззивни решения. Затова тези решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, а споровете, по които те са постановени, подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор, няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. В случая, както е констатирал и предходният състав на ВКС, ако по предявения от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу М. Г. К. иск бъде постановено въззивно решение, то не би подлежало на касационно обжалване, тъй като попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото цената му е под 5000.00 лева. Посочената необжалваемост на евентуалното въззивно решение влече след себе си и необжалваемост на постановените в производството по този иск въззивни определения, каквото е и определение № 286/19.11.2020 г. по в.ч.т.д. № 361/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Предвид това определение № 74/26.02.2021г., постановено по ч. гр. д. № 425/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о., е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.