Определение № 3186 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу онази част от Определение № 73/26.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 39/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, в която е потвърдено Определение № 857/13.09.2024 г. по гр. дело № 681/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е допълнено постановеното по същото дело определение от 15.07.2024 г. в частта за разноските, в която в КОНПИ е осъдена да заплати на адв. М. М. А. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. за оказаната безплатно на И. И. П. и Т. З. П. адвокатска защита. Съдът е сезиран и с частна касационна жалба от адв. А. срещу онази част от Определение № 73/26.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 39/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив, в която е отменено Определение № 857/13.09.2024 г. по гр. дело № 681/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е допълнено постановеното по същото дело определение от 15.07.2024 г. в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати на адв. А. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно на И. И. П. и Т. З. П. адвокатска защита за разликата над 5 000 лв. до 31 636 лева.

В жалбата на КОНПИ се сочи, че определението е неправилно, тъй като присъждане на разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска ЗОНПИ не предвижда, и се иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че са налице основанията за допускане на касационен контрол по следните въпроси:

1. „Налице ли е фактическият състав по чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ по отношение на присъждането на разноски при постановяване на определението по чл. 233 ГПК, с което съдът не дава решение за изхода на делото, при частично прекратяване на образувано гражданско дело в първото открито съдебно заседание?“;

2. „Продължаването на съдопроизводствените действия по останалата претенция ограничава ли правото на страната да заяви и да бъдат присъдени разноски съобразно размера на иска, фактическата и правна сложност на делото?“.

КОНПИ поддържа, че произнасянето на ВКС по тези два въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Насрещната по молбата страна – адв. А., пълномощник на ответниците по иска И. И. П. и Т. З. П., е депозирала писмен отговор със становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението в обжалваната от ищеца част, респ. – за неоснователност на частната му касационна жалба.

В частната касационна жалба на адв. А. се твърди, че в обжалвана част определението на апелативния съд е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК адв. А. поддържа, че са налице основанията за допускане на касационен контрол по следните въпроси:

1. „По какви критерии съдът следва да направи преценка за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение и как следва да остойности положения от адвоката труд за защита на представляваните от него лица?“;

2. „По какви критерии съдът следва да определи възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА и различават ли се от критериите по договорите, по които възложителят е извършил плащане?“;

3. „По какви критерии съдът следва да определи фактическата и правна сложност на спора и зависи ли тя от броя на фактическите процесуални действия, извършени от страната, или от други обстоятелства?“.

По поставените въпроси се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Определение № 2397/16.05.2024 г. по ч. гр. д. № 970/2024 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 381/06.02.2025 г. по ч. гр. д. № 2834/2024 г. по описа на ВКС, ТО, Определение № 60094/13.09.2021 г. по ч. гр. д. № 1652/2021 г. по описа на ВКС, II ГО, Определение № 162/02.04.2019 г. по ч. гр. д. № 2377/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 670/19.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3982/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Определение № 498/19.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1586/2019 г. по описа на ВКС, ТО.

Адвокат А. поддържа още, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Насрещната страна – КОНПИ – изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението в обжалваната от адв. А. част, респ. за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частните касационни жалби за допустими. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е посочил, че първоинстанционвният съд е бил сезиран на 02.11.2022 г. от КОНПИ, която предявила против ответниците И. И. П., Т. З. П. и „Сим Адвайс“ЕООД искове за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 733 377, 73 лв., от която за дружеството - 20 900 лева. Тримата ответници били представлявани от адв. М. А., като на 04.04.2023 г. депозирали отговор на исковата молба, а на 12.07.2023 г. - допълнително становище. С определение от 03.11.2023 г. делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.04.2024 година. С молба от 17.04.2024 г. ответниците, чрез адв. А., поискали ищецът да уточни исковата молба с оглед постановеното Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В проведеното на 18.04.2024 г. открито съдебно заседание съдът не дал ход на делото. С молба, вх. № 8271/20.06.2024 г., КОНПИ представила свое Решение № 496/10.06.2024 г. за частичен отказ от исковете, след който производството по делото следвало до продължи по претенция за отнемане на имущество на обща стойност 72 662, 21 лева. Решението КОНПИ взела с оглед постановките на цитираното тълкувателно решение. С разпореждане от 21.06.2024 г. съдът постановил преписи от молбата и приложеното решение да се изпратят на ответниците за отговор в едноседмичен срок от получаването им. На 08.07.2024 г. адв. А., пълномощник и на тримата ответници, депозирала молба по искането за частично прекратяване на делото, като претендирала присъждане на разноските при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК, изразила становище за неоснователност на претенциите, по отношение на които производството по делото оставало висящо, с искане за отхвърлянето им и присъждане на разноските по делото. С определение № 693 от 15.07.2024 г. окръжният съд прекратил на основание чл. 233 ГПК производството в частта по претенциите за отнемане на имущество на обща стойност 660 967,73 лева. В срока за обжалване на определението с молба, вх. № 9503/15.07.2024 г., адв. А. поискала допълване на определението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатски хонорар за защитата й на ответниците – физически лица съгласно чл. 38 ЗА в определения от Наредба № 1/2004 г. минимум. С определение от 13.09.2024 г. окръжният съд приел, че с оглед частичното прекратяване на производството по делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. А. 31 636 лв. – адвокатско възнаграждение.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че доколкото ЗОНПИ не съдържа специални правила досежно разноските при прекратяване на производството по делото, то приложение намира общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК, според което ответникът има право на разноски, а защитавалият го безплатно адвокат – на адвокатско възнаграждение, и при прекратяване на делото. В случая частичният отказ от иска бил обусловен от приемането на Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, което е по тълкуване на ЗОНПИ и има действие от влизане в сила на този закон. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение на адв. А., пълномощник на ответниците – физически лица, въззивният съд е посочил, че не следва да се съобразяват минимумите, предвидени в Наредба № 1/2004 г., с оглед постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Съобразявайки, че предмет на производството в прекратената му част са искове за отнемане на незаконно придобито имущество, свързан със значителна фактическа и правна сложност, отчитайки материалния интерес по прекратената част от производството срещу всеки от ответниците (630 809, 64 лв. за ответника П. и 30 158,09 лв. за ответницата П.), факта, че пълномощникът изготвил и подал отговор на исковата молба, допълнително становище по нея, молба за уточняването й, становище по молбата за частичен отказ от исковете, участието на адв. А. в насроченото за 18.04.2024 г. открито съдебно заседание, и обстоятелството, че производството е частично прекратено преди провеждане на първото редовно открито съдебно заседание по делото, въззивният съд е приел, че на адв. А. следва да се определи възнаграждение в размер на 4 500 лв. за защитата на И. П. и 500 лв. за защитата на Т. П., т.е. общо възнаграждение в размер на 5 000 лева.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че при посочените по-горе решаващи изводи на въззивната инстанция поддържаните от жалбоподателите предпоставки за допускане на касационен контрол не са налице.

Формулираният в пункт първи от изложението на КОНПИ въпрос е с обуславящ изводите на въззивния съд характер, но по него касационно обжалване не може да се допусне, тъй като е налице практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, и с която въззивният съд се е съобразил - Определение № 973 от 28.02.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 543/2025 г., IV ГО, Определение № 201/19.08.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2078/2022 г., I ГО, Определение № 843/17.11.2014 г. по на ВКС по ч. гр. д. № 6176/2014 г., ІV ГО, Определение № 300/20.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 245/2012 г., ІV ГО, Определение № 2843 от 10.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1646/2024 г., III ГО, и др. В тези съдебни актове е прието, при прекратяване на делото поради отказ от иска разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца – чл. 78, ал. 4 ГПК. Ако ответникът е дал повод за завеждане на делото и отказът от иска е извършен поради настъпили след подаване на исковата молба обстоятелства, независещи от поведението и волята на ищеца, право на направените разноски има ищецът. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, както и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, за да реши как да определи отговорността на страните за разноските по делото. Съобразявайки тези разрешения, въззивният съд е приел, че искът срещу ответниците е бил предявен по решение на КОНПИ след извършена от Комисията проверка по реда на ЗОНПИ. Отказът от иска е предприет след постановяването на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което е била уеднаквена практиката на съдилищата по прилагането на закона - обстоятелство без връзка с поведението и волята на ответника. При тези факти в съответствие с цитираната практика въззивният съд е заключил, че ответниците имат право на разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска, респ. на процесуалния им представител, оказал безплатна правна помощ, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Вторият от въпросите в изложението на КОНПИ не е с обуславящ изводите на въззивния съд характер и по него касационно обжалване не може да се допусне. Той е основан на възможността страната да поиска присъждане на разноски според изхода на производството по исковете, предмет на делото след частичното му прекратяване. Поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли е допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението и по частната касационна жалба на адв. А.. Обобщени, поставените от нея въпроси се свеждат до критериите, по които се определя възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА, и обстоятелствата, които съдът следва да съобрази, за да прецени правната и фактическа сложност на делото.

Въпросите са обсъждани от въззивния съд, но по тях не е налице соченият допълнителен критерий. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, включително постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения, на които адв. А. се позовава - Определение № 2397/16.05.2024 г. по ч. гр. д. № 970/2024 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 60094/13.09.2021 г. по ч. гр. д. № 1652/2021 г. по описа на ВКС, II ГО, Определение № 670/19. 10.2015 г. по ч. гр. д. № 3982/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Определение № 498/19.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1586/2019 г. по описа на ВКС, ТО, възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде определено според предвидените в процесуалния закон обективни критерии - фактическа и правна сложност на делото, обусловена от спорните въпроси по делото, и обема на извършената работа, които въззивният съд е отчел, за да се произнесе по размера на адвокатското възнаграждение за оказаната на ответниците – физически лица – от адв. А. безплатна правна помощ. Апелативният съд е съобразил, че производството по ЗОНПИ се характеризира с висока фактическа и правна сложност, като изготвянето на отговор на исковата молба представлява съществено процесуално действие, определящо за организирането на защита на ответника, поради което определения размер на възнаграждението от 5 000 лв. при защитим за ответниците материален интерес от 660 968 лв., се явява съответен.

Наличието на практика на ВКС по поставените от адв. А. въпроси, която не се налага от промяна или осъвременяване, изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение