Определение № 3502 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 от ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от „Каро Трейдинг“ ООД и Община Козлодуй, против решение № 1574 от 19.12.2022 г. по гр. дело № 1756/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 62 от 21.03.2022 г. по гр. дело № 436/2021 г. на Врачански окръжен съд в частта му за солидарното им осъждане да заплатят на Г. В. П. сумата 33026.39 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законната лихва от 24.09.2021 г., и сумата 5284.16 лева, представляваща законна лихва върху главницата за времето от 27.02.2020 г. до 24.09.2021 г., и за присъждане на разноски от 2272.12 лева, в която част на основание чл. 248 от ГПК решението е изменено с определение № 304 от 04.07.2022 г. по гр. дело № 436/2021 г. на Врачански окръжен съд. Присъдил е и разноски съобразно изхода на спора. Касаторът „Каро Трейдинг“ ООД поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Извежда изложените касационни основания с липсата на нормативно установени и/или договорни задължения за поддържане и надзор на ВиК системите и съоръженията и за предоставянето на ВиК услуги, констатирано и от въззивната инстанция, осъществени от него действия въз основа на договор за обществена поръчка (ОП) от 13.06.2019 г. за реконструкция и рехабилитация на водоснабдителната система и съоръжения в [населено място], Община Козлодуй, работата по който е изпълнена и приета, неправилно определяне на размера на вредите не към момента на увреждането, а към момента на определяне на обезщетението, и включването в него на печалба и ДДС, и липсата на собствен анализ и изводи от въззивната инстанция. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете или връщането му за ново разглеждане от въззивната инстанция. Претендира разноски. По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване навежда в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК наличие на специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК, с поставяне на следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: Първа група правни въпроса относно субектите на деликтната отговорност и доказването й: 1. След като изработеното по договор за възлагане е прието без възражения от възложителя на строително-монтажните дейности, изпълнителят носи ли отговорност на извъндоговорно основание; 2. Какви са действията, които изпълнителят по договор за възлагане на строително-монтажни работи трябва да предприеме, за да не носи отговорност за вреди от непозволено увреждане, настъпили при авария, вследствие на неупражнен навременен контрол; 3. След като е прието, че солидарността между ответниците се отнася до вътрешните им взаимоотношения, следва ли лицето, на което е възложено с договор извършването на строително-монтажните дейности, които са били приети без забележки, да носи отговорност за ненавременна реакция при авария на старата канализация; 4. Налице ли е извъндоговорна солидарност между възложителя на строително-монтажни работи - общината и изпълнителя; 5. Чия следва да е отговорността при неподдържане на вече съществуваща канализация и своевременните действия по подмяна на старата; 6. Може ли повече от едно лице да бъдат осъдени за една и съща щета без да е налице солидарна отговорност; 7. Следва ли да се посочат действията на работниците на дружеството, които съдът приема, че са довели до непозволено увреждане на пострадалия и да се докаже в условията на пълно и главно доказване тяхната противоправност; 8. Може ли да се ангажира отговорността на възложителя (работодател), ако не е доказано, че действията на лицето-изпълнител (работник) са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа; 9. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия, като следва ли да бъде доказано по безспорен начин виновност на изпълнителя; 10. При недоказана причинно-следствена връзка между установеното виновно поведение на служителите на ответника и причинената щета следва ли да се носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД; 11. След като е установил, че виновното поведение, причинило щетите на ищеца, се изразява в неподдържане на съществуващата канализация и съответно че не са предприети адекватни своевременни действия по подмяна на старата канализация, следва ли да бъде установено кой носи отговорност за поддържането на старата канализация, и 12. След като въззивният съд е изложил мотиви и е постановил, че отговорност за вреди следва да бъде носена от ВиК, неконституиран по настоящото дело, може ли да осъди трето лице, на което не е възложено по закон да отговаря за състоянието на ВиК инсталациите, за вреди, причинени от авария на стария водопровод. Втора група правни въпроса относно размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане: 1. Следва ли размерът на обезщетението да се определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия; 2. Съставляват ли икономическите параметри и показатели относно икономическата обстановка в страната към датата на увреждането „друго обстоятелство, което съдът е длъжен да обсъди“, по смисъла на ППВС № 4/1968 г. и въз основа на оценката му да заключи какъв размер на обезщетение да присъди; 3. Трябва ли при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди от деликт по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД съдът да изследва съдебната практика в сходни хипотези; 4. Към кой момент следва да се оцени причинената вреда; 5. След като изискуемостта на вземанията за имуществени вреди настъпва от датата на непозволеното увреждане, съответно от откриване на причинителя на увреждането, не следва ли размерът им да бъде определен към момента на настъпване на деликта; 6 При присъждане по реда на чл. 50 от ЗЗД, респ. по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, на сума, дължима като обезщетение в хипотеза на причинени вреди следва ли да се включва и присъжда ДДС и данък печалба; 7. Присъждането на данък печалба и ДДС върху обезщетение за нанесени вреди може ли да доведе до неоснователно обогатяване на пострадалото лице; 8. Покриването на разноските по отстраняване на вредата представлява ли част от дължимото обезщетение; 9. Длъжен ли е въззивният съд да основе решението си на установените по делото факти, а не на предположения за възможно осъществяване на бъдещи факти; 10. В случай, че по делото липсват доказателства, ищецът да е възложил извършването на ремонтни дейности на строителна фирма, следва ли да се присъжда в размера на обезщетението за вреди данък печалба в размер на 10 % и ДДС в размер на 20 %; 11. След като съществува вероятност СМР да бъдат възложени на физически лица, нерегистрирани по ЗДДС и неначисляващи 20 % данък върху стойността на СМР, присъждането на стойността на данъка ще доведе ли до неоснователно обогатяване за пострадалия, както и присъждането на данък печалба, който при сделка между физически лица за извършване на услуга - СМР, не е дължим, води ли до неоснователно обогатяване на пострадалия, и 12. Следва ли да съществуват доказателства по делото относно дължимостта на ДДС и данък печалба, за да бъде включен размерът на данъците в размера на обезщетението за вреди и съответно присъден от съда. И трета група правни въпроса относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на спора и постановяване на решението: 1. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни; 2. Съществува ли противоречие в мотивите на съда, когато в една част се приема извода за бездействие като причина за непозволеното увреждане, а в друга част се приема, че са налице виновни противоправни действия на работници, които са причина за непозволеното увреждане; 3. Длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество, като мотивира своя съдебен акт - да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи собствените си фактически и правни изводи по съществото на правния спор; 4. Длъжен ли е съдът при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди да изследва и установи пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между неоснователно непозволеното увреждане и настъпването на конкретно претендираните от лицето вреди; 5. Налице ли е необходимост от пълно и главно доказване на факта на увреждането и длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички предпоставки по фактическия състав на непозволеното увреждане; 6. Задължен ли е въззивният съд да постанови акт след анализ на всички представени по делото доказателства или може да изгради крайните си изводи само въз основа на едно от тях, и 7. Длъжен ли е въззивният съд в своето решение да изложи собствени мотиви за фактическата обстановка и когато я е възприел по начина, по който е била установена в първоинстанционното решение. Твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с: решение № 218 от 23.12.2016 г. по т. дело № 3709/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение № 266 от 21.01.2020 г. по гр. дело № 1255/2019 г. на ВКС, III г. о.; решение № 193 от 18.12.2019 г. по гр. дело № 1090/2019 г. на ВКС, I г. о.; ППВС № 7 от 29.12.1958 г.; решение № 964 от 11.04.1964 г. по гр. дело № 124/1965 г. на ВС, I г. о.; Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 104 от 15.05.2014 г. по гр. дело № 5422/2013 г. на ВКС, III г. о.; определение № 114 от 24.02.2022 г. по гр. дело № 4014/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 658 от 5.01.2010 г. по гр. дело № 1781/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 18 от 28.01.1997 г. по гр. дело № 3511/1995 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 50154 от 13.12.2022 г. по гр. дело № 4756/2021 г. на ВКС, III г. о.; решение № 50119 от 27.01.2023 г. по гр. дело № 951/2022 г. на ВКС, II г. о.; решение № 103 от 23.09.2022 г. по гр. дело № 101/2022 г. на ВКС, I г. о.; решение № 499 от 30.06.2010 г. по гр. дело № 647/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 267 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ВКС, I г. о. В касационната жалба на Община Козлодуй се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати от въззивният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила от необсъждане на наведени възражения за собствеността и законността на постройките, съответно за дължимостта и определянето на обезщетение и нарушение на материалния закон при ангажиране отговорността на общината. Претендира разноски. Извежда допускане на въззивното решение до касационно обжалване с наличие на специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, с формулиране на правния въпрос дължи ли се обезщетение за повреден имот, представляващ незаконен строеж, и ако се дължи, как се определя стойността на обезщетението, по който въпрос липсвал изрично законодателно разрешение и практика на касационната инстанция. Ответникът по касация – ищецът Г. В. П., е подала в законоустановения срок писмен отговор на касационните жалба, в който се излагат правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени жалбите. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, поддържани в изложенията, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК. Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано по подадена от Г. В. П. против Община Козлодуй и „Каро Трейдинг“ ООД искова молба с предявена претенция за солидарното им осъждане за сумата от 33026.39 лева (след допуснато в публично съдебно заседание на 01.03.2022 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска чрез намаляване от първоначално предявения размер от 43470.96 лева – л. 125 от делото на Врачански ОС), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от увреждане на недвижимо имущество в резултат от спукана и несвързана водопроводна тръба при извършвана подмяна на водопроводните тръби за захранване на село Хърлец с питейна вода и несвоевременното им установяване, и сумата от 6955.35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.02.2020 г. до предявяване на исковата молба на 24.09.2021 г. Обосновава исканията с твърдения за извършвани от „Каро Трейдинг“ ООД по възлагане от Община Козлодуй строително-монтажни работи по проект „Реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна система и съоръжения в село Хърлец, Община Козлодуй“, при които на 27.02.2020 г. при подмяната им в близост до нейния имот била спукана водопроводна тръба и извършено заравяне на изкоп при некачествено извършена подмяна и свързване на тръбите, довело на 5-я ден до излизане на водата на повърхността пред нейния имот и за отстраняването на която авария работещи при ответното дружество отстранили повредата на тръбата и започнали да копаят 8 метра под земята за изхвърляне на мократа почва и запълване на мястото със суха смес и камъни. Излага за настъпило пропадане на имота й и пропукване на намиращите се в него къща, постройка и огради, отстраняването на вредите по които налагали значителни разходи и отговорност за отстраняване на които носели ответниците „Каро Трейдинг“ ООД и Община Козлодуй (сега касатори), които в законоустановения срок са оспорили исковете, възразявайки за отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността им. За да постанови обжалваното решение, за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, въззивният съд, сезиран с въззивната жалба на „Каро Трейдинг“ ООД, към която се присъединил с молба по чл. 265 от ГПК съответника Община Козлодуй, е приел за установено, че ищецът Г. П. се легитимирала с нотариални актове № 79 от 12.09.2011 г. и № 94 от 14.09.2011 г. като собственик на дворно място в [населено място], представляващо УПИ *-* в кв. 24, и съседното му дворно място, представляващо УПИ *-*, заедно с намиращите се в него жилищна сграда, кухня, стопанска постройка и паянтови сгради, които били засегнати при извършената на 27.02.2020 г. от „Каро Трейдинг“ ООД по възлагане на Община Козлодуй с договор за строителство № 230 от 13.06.2019 г. подмяна на сградно отклонение на водоснабдителната система в селото към имота й, при която подмяна възникнала авария на действащия водопровод и която била отстранена некачествено, установило се с излизането на водата пет дни по-късно на повърхността пред имота. От събраните гласни доказателствени средства пред първоинстанционния съд, чрез разпита на св. М. М. и св. Д. П., които се възприели за достоверни като обосновани и непротиворечиви с другите данни по делото съгласно чл. 172 от ГПК, въззивният съд е установил, че за излизането на водата на повърхността, след възприетата от свидетелите подмяна на повредена тръба при извършваната подмяна на водопровода, ответното дружество „Каро Трейдинг“ ООД (въззивник и сега касатор) било уведомено, като неговите работници направили изкоп на около 8 метра дълбочина, подменили тръбата с нова и засипали с чакъл. С оводняването на имота външните врати и дувари видимо били слегнали и били засегнати къщата и другите постройки в имота. Изложеното се установявало и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което изяснило, че при извършената подмяна на сградното отклонение към процесния имот се получила авария на действащия водопровод, по-късното установяване на която и ненавременното й отстраняване в резултат от теча на водата под налягане в близост до сградите в имота се образувало слягане на почвата във вид на кратер. Строителните почви под хумусния пласт, обикновено на дълбочина над един метър, в района на село Хърлец били льосови със слабо споени прахови частици, ниска плътност и висока водопропускливост, като при увеличаване на водното съдържание рязко намалявали своя деформационен модул и пропадали, както е било в случая - почвата станала на каша, тъй като нямала никакви качества на строителна почва и тя трябвало да се замести с подходяща друга такава - баластра, трошен камък и др., което било направено след уведомяването на ответното дружество с поставяне на фракция от суха смес от камъни и земя. В резултат от настъпилата авария били увредени намиращите се в имота: жилищна сграда, устойчивостта на която поради пропадане на ъгъла й с 10-15 см и напукване на стените също била засегната; лятна кухня; ограда; порти и двор, като стойността на разходите за необходимите за отстраняването на вредите строително-монтажни работи (СМР) възлизала по Справочник за цени в строителството, кн. 108 от м. януари 2022 г., с включени печалба от 10 % и ДДС от 20 %, общо в размер на 33026.39 лева. Не се установявало жилищната сграда, за която вещото лице е констатирало, че била построена преди около 60 години и извършен наскоро вътрешен ремонт, да е била компрометирана преди аварията и пропадането й да е било по причина на лошото й състояние, за което били наведени възражения от ответното дружество, приети за неоснователни. При така възприетите факти, въззивният съд е направил извод, че причинените на имуществото на ищеца Г. П. вреди са в пряка и непосредствена последица от повреждане (компрометиране) на водопроводна тръба на съществувалия (действащ) водопровод при изпълнение от ответното дружество (въззивник и сега касатор) по сключения с Община Козлодуй договор на възложените СМР по реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна система и съоръжения в село Хърлец и несвоевременно установяване и отстраняване на настъпилата авария на водопровода в процесния участък с необходимите контрол и мерки за нормалното провеждане на питейната вода и свободното й протичане при осъществяваната подмяна на водопровода, което поведение се определяло като противоправно и ангажирало отговорността на ответниците по чл. 49 от ЗЗД. Изложил е съображения, че отговорността и на двамата ответници е обезпечително-гаранционна и произтича от чужди виновни противоправни деяния, т.е. от вината на натоварени пряко с извършването на работата лица, а не произтича от вината на лицето/лицата, възложило/и работата. Тази отговорност съгласно ППВС № 9 от 28.12.1966 г. възниквала, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на възложената работа, или когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, неговите действия/бездействия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. Отговорността на ответниците следвала от осъществяването на противоправно поведение (деяние), изразяващо се както в ненадлежно осъществения контрол върху извършваните работи по реконструкция и рехабилитация на водопровода в селото, довел до несвоевременно установяване и отстраняване на аварията, така и в извършената човешката дейност по рехабилитация и реконструкция на водопровода в селото, който представлявал публична общинска собственост и за поддържането на който съгласно чл. 141 от ЗВ отговаряла общината, а съгласно чл. 198 от ЗВ и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и операторите на ВиК услугите – трети на производството лица. Тъй като отговорността на двамата ответници обективно се обуславяла от наличие на основание за ангажиране на отговорността на виновния за настъпване на вредите субект – работниците, на които работата е била възложена и която отговорност е била солидарна, вътрешните отношения между длъжниците – в случая ответниците, включително и във връзка с разрешение за ползване № ДК-07-Вр-21 от 03.09.2020 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Реконструкция на водопроводна мрежа на с. Хърлец, Община Козлодуй“ - Първи етап, нямали значение за отговорността им към увредения и за размера на обезщетението. За размера на дължимото обезщетение въззивният съд е изложил съображения, че при възможност за възстановяване на увреденото имущество и при стойност на необходимите разходи за материали и труд за отстраняването на вредите, които не надхвърляли пазарната му стойност и които не били направени от собственика им – в случая ищеца Г. П., за да били претърпяна загуба за нея, но представлявали бъдещи сигурни вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането на имуществото, техният размер следвало да се определи не към момента на деликта, а по пазарната стойност към момента на тяхното определяне. Този размер на обезщетението за имуществените вреди следвало да включва ДДС и печалба, тъй като по силата на ЗДДС и качеството на собственика на увреденото имущество като краен потребител на стоките и услугите заплащането им за отстраняването на вредите било сигурно. При така изложените мотиви, настоящият състав на Второ г. о. на Върховния касационен съд, намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение по посочените материалноправни въпроса в изложенията към касационните жалби относно определянето на обезщетението за имуществени вреди от непозволено увреждане. Тези правни въпроса са включени в предмета на спора, обусловили са решаващата воля на въззивния съд и са от значение за изхода по делото, като обобщени същите следва да бъдат формулирани по следния начин: към кой момент следва да се определи обезщетението за причинени от непозволено увреждане имуществени вреди и в обезщетението за такива вреди, изразяващи се в необходими разходи за отстраняване на уврежданията на имуществото, включват ли се печалба и ДДС като пряка и непосредствена последица от увреждането. Касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за преценка на съответствието на дадените от въззивния съд разрешения в него с установената по тези въпроси съдебна практика, обективирана в решение № 658 от 5.01.2010 г. по гр. дело № 1781/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 499 от 30.06.2010 г. по гр. дело № 647/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 103 от 23.09.2022 г. по гр. дело № 101/2022 г. на ВКС, I г. о., посочена в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, и друга практика по тези въпроси. Останалите въпроси, предвид връзката им с изведените, както и по тези, които по същество представляват оплаквания за материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното решение, обуславяща правилността му, съдът ще вземе предвид при разглеждането на касационните жалби в производството по чл. 290 от ГПК. Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационен контрол, държавна такса за разглеждане на жалбите се дължи и следва се внесе от касаторите, която възлиза в размер на 766.21 лева от всеки от тях - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.