Определение № 3172 от 24.10.2023 г. на ВКС по д. № 2515/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Районен съд - Велико Търново и Административен съд - Велико Търново, относно съда, който е компетентен да разгледа предявения от К. Й. Й. срещу „Организация на движението, паркирането и гаражи“ ЕООД, гр.Велико Търново, иск за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата 21 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от заплащане на глоба, както и на сумата 1001 лева - обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно наложена ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП /поставяне на скоба/. Искът е предявен пред Административен съд – Велико Търново, като с определение № 505/16.11.2022 г. по адм. д. № 702/2022 г. на Административен съд – Велико Търново производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Районен съд - Велико Търново. Прието е, че делото не е подсъдно на административните съдилища, тъй като делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища, защото тази дейност, която е възложена на държавата в качеството й на собственик, изисква собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ. Именно в качеството си на собственик на общинската пътна мрежа общината чрез Общински съвет - Велико Търново е създала ред за ползването й - паркиране на ППС, за което е издадена Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Велико Търново. За приложението на разпоредбата чл. 1 ЗОДОВ е необходимо наличието на вреди, каквито в случая са конкретизирани, но и административната дейност да е на административен орган или длъжностно лице. Ответникът няма качеството на административен орган, а неговите служители не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93 от НК, макар да е представена заповед на кмета на общината, с която на същите се възлагат конкретни правомощия. С определение, обективирано в протокол № 816/09.06.2023 г. по гр. д. № 3234/2022 г. на Районен съд – Велико, образуваното гр. д. № 3234/2022 г. е прекратено, като съдът е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Приел е, че делото е подсъдно на Административен съд - Велико Търново, тъй като процесната ПАМ е форма на административна принуда и по общото правило се прилага от административни органи. С нормата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП са определени органите, които могат да я прилагат, като по изричното законово овластяване това могат да бъдат и други длъжностни лица извън системата на администрацията. Следователно тази административна дейност по силата на посочената законова разпоредба е предоставена и на частноправни субекти, които действат като административен орган в хипотезата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП. В тази връзка отговорността за вредите при изпълнението на тази административна дейност следва да се реализира по административния ред, независимо че в случая ПАМ е наложена от частноправен субект по своята правно-организационна форма и идентичност. В ЗДвП не е определен специален ред за реализиране на вреди при налагане на незаконосъобразни ПАМ, поради което, доколкото се касае за административна дейност, възложена на частноправен субект, то приложим е редът, уреден по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По аргумент от чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ обезщетението за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не може да се търси по общия ред пред гражданския съд. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: В подадената от К. Й. Й. искова молба се твърди, че на 02.08.2022 г. върху колело на личния автомобил на ищеца с рег. [рег.номер на МПС] е поставена „скоба“, за което е съставен протокол за принудително задържане на ППС, за освобождаването от която е заплатена такса в размер на 21 лева. От този незаконосъобразен акт на служители на ответника за него са възникнали имуществени вреди в размер на 21 лева - заплатена такса за снемане на техническото устройство и неимуществени вреди, изразяващи се в причинения му психически дискомфорт. С оглед твърденията в исковата молба, следва да се приеме, че предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК: "Производства за обезщетения". Според разпоредбата на чл. 203, ал. 2 АПК за неуредени въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Отговорността по чл. 1 ЗОДОВ зависи от обстоятелството дали причинената вреда е следствие от незаконосъобразна административна дейност. В случая служителят на „Организация на движението, паркирането и гаражи“ ЕООД, гр.Велико Търново, налагайки ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, действа в качеството на административен орган предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Жалбите срещу наложените ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП се разглеждат от административните съдилища, а съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие, са причинени вредите. След като в случая се претендират вреди в резултат на акт на лице, действащо като административен орган при упражняването на неговите правомощия, редът за разглеждане на този иск е по АПК. С оглед на горното, съдът достига до категоричния извод, че твърденията на ищеца в исковата молба обусловят подведомственост на спора за заплащане на сумата 21 лева - обезщетение на имуществени вреди и сумата 1001 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно наложена ПАМ, пред административния съд /в случая - Административен съд – Велико Търново/. По изложените съображения, на основание чл. 135, ал. 5 ГПК настоящият смесен петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,