Определение № 1832 от 02.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 70/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. Ж. С., чрез адв. С. Н. срещу решение №357 от 25.10.2023г., постановено по в.т.д. №20235001000408 по описа за 2023г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №146 от 01.05.2023г., постановено по т.д. №183/2022г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. С. срещу Гаранционен фонд иск за сумата над 20 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат травматични увреждания, получени при ПТП, настъпило на 23.10.2021г. в [населено място]. В осъдителната част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и изводите за съпричиняване на вредоносния резултат е нарушил разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ГПК. Счита, че съдът не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, като не е обсъдил всички релевантни факти, вкл. икономическата конюнктура в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Оспорва като необосновани и изводите на решаващия съдебен състав за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалото лице по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат изцяло исковете й като й се присъди още 20 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.01.2022г. до окончателното плащане, както и разноските по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, значими за изхода на спора, но единственият сравнително конкретен и ясен въпрос, уточнен от настоящия състав с оглед правомощията му, е за критериите при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., като твърди, че въпросът също така и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага и доводи за неправилност на изводите на въззивния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и несъобразяване със задължителната съдебна практика, обективирана в цитираното тълкувателно решение, но не поставя конкретен правен въпрос, относим към тези оплаквания. Ответникът Гаранционен фонд оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Претендира присъждане на разноски. Третото лице помагач /на ответника/ Д. А. М. не представя отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.557, ал.2, б.“а“ КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 20 000 лева /разлика между претендираните 40 000 лева и присъдените 20 000 лева/, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания е 30 000 лева, като същият следва да бъде намален с 1/3 поради доказано съпричиняване на вредите от пострадалата. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 23.10.2021г., при което ищцата като пътник на мотоциклет „Кавазаки“ е пострадала, както и на обстоятелството, че по образуваното срещу водача на мотоциклета Д. М. нохд №443/2022г. по описа на РС-Казанлък е одобрено споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК, с което е признат за виновен за това, че на 23.10.2021г. в [населено място], без да има необходимата правоспособност, при управление на процесното МПС- мотоциклет „Кавазаки“, без регистрационен номер, е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДВП и ППЗДвП, подробно описани, като по непредпазливост е причинил на Т. С. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на външния и вътрешния глезенен израстък на лявата подбедрица, което счупване й е причинило трайно затруднение на движенията на левия крак за срок от около 4-5 месеца, при правилно протичане на оздравителния процес, като е избягал от местопроизшествието- престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 НК. Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата. Решаващият състав излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. съдебно-медицинската експертиза и показанията на св.С. /майка на ищцата/, се установява, че ищцата е претърпяла травматични увреждания- счупване на крайната част на лявата голяма пищялна кост и тялото на лявата малка пищялна кост; разкъсно-контузна рана в мястото на счупване и охлузване на кожата, наложили оперативно, медикаментозно и рехабилитационно лечение, довели до болки – по-интензивни в началото и стихващи след отминаване на острия период на травмата. Съдът съобразява възрастта й /16 г./, както и обстоятелствата, че е търпяла болки и неудобства от необходимостта да бъде обслужвана и подпомагана от близките си, тъй като 2-3 месеца не можела да ходи без патерици, не можела да слиза по стълби; че след 6 месеца се е наложило оперативно махане на металните винтове; че не можела да спи и изпитвала емоционални страдания от невъзможността да излиза и да общува с приятелите си. Въззивната инстанция взема предвид, че ищцата се е възстановила напълно от травматичните увреждания, като има малко ограничение в сгъването на крайника в неговата крайна фаза, което обаче не ограничава основната му функция. Отчита и факта, че търпи епизодични болки при промяна в атмосферните условия и при по-интензивно натоварване; както и обстоятелството, че има козметичен дефект- белег. Решаващият състав стига до извод, че съобразно критериите по чл.52 ЗЗД, обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания, представляващо справедлив еквивалент на претърпените от нея неимуществени вреди, е в размер на 30 000 лева. С оглед доказателствата по делото, съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага доводи, че ПТП е настъпило, докато пострадалата, която е била на 16 години, в 2.00 часа през нощта, без придружител и без съгласието на родителите си, е пътувала, знаейки, че водачът на мотоциклета е неправоспособен. Преценявайки поведението на ищцата, което също е допринесло за настъпване на пътнотранспортното произшествие, и съпоставяйки го с поведението на водача на мотоциклета, въззивният съд определя съпричиняване в размер на 1/3. При така определения процент на съпричиняване обезщетението в размер на 30 000 лева е намалено на 20 000 лева, за която сума е прието, че искът е основателен. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- въззивното решение не противоречи на задължителната съдебна практика. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид различните травматични увреждания- счупване на крайната част на лявата голяма пищялна кост и тялото на лявата малка пищялна кост; разкъсно-контузна рана в мястото на счупване и охлузване на кожата, продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период, отражението на инцидента върху емоционалното състояние на ищцата, както и възрастта й. Като е съобразил времето и мястото на ПТП, съдът е взел предвид и обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Въззивният съд е отчел както епизодичните болки на ищцата при промяна в атмосферните условия и при по-продължително натоварване и получения козметичния белег, така и обстоятелството, че към момента на приемане на съдебно-медицинската експертиза процесът на възстановяване от травматичните увреждания е приключил успешно и движението на левия долен крайник е възстановено, като малкото ограничение в сгъването на крайника в неговата крайна фаза не ограничава основната му функция. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т.е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство. Не е налице и другото сочено основание за допускане на решението до касационен контрол - от една страна, касаторът не излага никакви доводи за значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а от друга страна- наличието на задължителна съдебна практика, цитирана и от самия касатор, изключва хипотезата на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържат доводи за нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, но не е формулиран правен въпрос, а единствено са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобраност на въззивното решение, които подлежат на разглеждане само в хипотеза на допуснато до касационен контрол решение. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство, тъй като не са ангажирани доказателства за реално направени разноски по делото. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд