Определение № 65 от 10.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 844/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на двете насрещни страни по спора срещу решение № 10036 от 12.01.2021г. по в.гр.д.№ 708/2020г. на Апелативен съд София, ГО, 1 състав. Ищецът И. Е. В. обжалва въззивното решение в частта за отмяна на решението по гр.д.№ 2064/2018г. на СГС и отхвърляне на иска за разликата над 120 000лв. до присъдения от СГС размер от 150 000лв. и за потвърждаването му в частта за отхвърляне на иска за разликата до 180 000лв. Позовава се на отменителните основания по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е за игнориране на обстоятелствата, при които ищецът е загубил двамата си родители в противоречие с критериите, очертани в ППВС №4/1968г., на които съдът се позовал изцяло формално. Касаторът счита, че въззивната инстанция не е изложила ясни и конкретни съображения, въз основа на които определеното от първоинстанционния съд обезщетение е намалено, не е отдала значение на установените чрез заключението на съдебно-психиатричната експертиза обстоятелства за невъзможността ищецът да превъзмогне и излезе от състоянието на реакцията на дълбока скръб шест години след загубата и продължава да е в умерено тежък депресивен период и психически срив. Поддържа се, че не са отчетени в пълна степен тежките последици от едновременна загуба на двамата родители. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите „ Относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт съгласно установения в чл.52 ЗЗД принцип. От какво се определя съдържанието на справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди:само преживяването от ищеца на настъпилата смърт или и на последиците от понасянето й за в бъдеще ” при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, чието приложно поле е обосновано с ППВС № 4/1968г. и множество актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Касаторът-ответник ЗД „Евроинс“АД обжалва въззивния акт в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 2064/2018г. на Софийски градски съд за уважаване на иска за разликата над 90 000лв. до 120 000лв. - дължимо на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Д. В. и Е. Т. В. - родители на ищеца И. В., настъпила при пътно произшествие на 26.04.2013г. В касационната жалба поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете над сумата от по 90 000лв. поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита, че критерият за справедливост не е приложен правилно, тъй като присъждането на по-високо обезщетение в сравнение с определяното за сходни случаи, възникнали в период, близък до процесния, води до неправилно третиране на лица с нарушени сходни материални субективни права. Поддържа се, че въззивната инстанция формално е изброила релевантните за определяне на обезщетението факти и не е мотивирала оценъчен извод за значението им при приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и, че не е съобразила отсъствието на неотстраними последствия за психиката на ищеца от загубата на родителите му. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите „Към кой момент следва да се определи размерът на дължимото обезщетение“ Твърди се противоречие на обжалваното решение с решението по т.д.№ 355/2009г. на Първо т.о. на ВКС и по гр.д.№ 1781/2009г. на 4 г.о. на ВКС.; След като съдът е приел за осъществили се фактите, релевантни за определяне на справедливо обезщетение, то той дължи ли излагане на мотивировъчен извод за приноса им спрямо обхвата и вида на вредите. Твърдението е за несъобразяване с ППВС №4/1968г. и решението по т.д.№ 2908/2015г. на Първо т.о. на ВКС. В писмен отговор всеки от касаторите оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената от насрещната страна касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанциноният съд присъдил обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родителите на ищеца И. Д. В. и Е. Н. Д. в размер на по 150 000лв., ведно със законната лихва от датата на пътното произшествие. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на двете страни: ищецът е обжалвал решението в частта за отхвърлянето на исковете за разликата до 250 000лв., а ответното застрахователно дружество - уважаването им за суми над 80 000лв. Решаващият състав е посочил, че механизмът на ПТП, при който са загинали родителите на ищеца, противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Рено М. Сценик“, установено с влязла в сила присъда, причинната му връзка със смъртта на И. Д. В. и Е. Н. Д., наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, са доказани пред първата инстанция и са безспорни във въззивното производство. Като спорен е отделен въпросът за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и поддържаното с отговора на въззивната жалба на застрахователя възражение за съпричиняване от страна на починалата И. В., която пътувала без поставен предпазен колан. В обжалваното решение подробно е мотивирано, че съгласно ППВС №4/23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които при причиняването на смърт, са възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и претендиращият обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи факти, специфични за всяко дело. Обсъдено е, че обективните икономически условия в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането /като една от възможните проявни форми на тези условия/ също следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226 КЗ -отм., но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Обосновано е, че указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС /решенията по т.д. № 807/2011г., ІІ т.о., по т.д. № 916/2011г.,І т.о, по т.д. № 490/2012г., по т.д. № 738/2017г./, съгласно която, за справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Обсъдено е, че съгласно установената съдебна практика /решенията по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., по т.д. № 2143/2014 г., І т.о., по т.д. № 2908/2015 г., І т.о./, застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, Въззивната инстанция е счела за установени чрез събраните свидетелски показания съществувалите много близки отношения между ищеца и родителите му, основани на любов, разбирателство и взаимна грижа, даващи чувство на сигурност и опора, както и обстоятелството за съвместното им живеене. Мотивирала е, че И. В. е преживял изключително тежка травма от внезапната и неочаквана смърт, лишен е от продължаваща родителска любов, грижа и подкрепа, която е получавал. Като релевантно обстоятелство е съобразено установеното от съдебно-психиатричната експертиза негово психическо заболяване - умерено тежък депресивен епизод, който се нуждае от продължителна психотерапевтична работа и медикаментозно лечение, отказ от социални контакти с приятели, отъствие на емоционална връзка, нежелание да присъства на празници, видимата болка от загубата на родителите. Отчетено е, че животът му се е свел до това да върши „каквото трябва“ и изцяло е подчинен на грижа за неговата баба. Съставът на АС е приел, че ищецът е претърпял интензивни вреди, преживяваната тъга е засегнала психиката му до степен, че години наред не може да я преодолее. При съобразяване на конкретно посочени обстоятелства: наличие на така очертаната най-близка родствена и изключително силна емоционална връзка с починалите; на времето на настъпване на ПТП; на икономическите условия към 2013 г.; преждевременна загуба предвид възрастта на пострадалите, които са били петдесет и една годишни и възрастта на ищеца - двадесет и седем годишен; дълъг период на болка, страдания и скръб със засягане на психиката на ищеца до болестно състояние; на принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД; на размера на лимитите на застраховките към този момент, съставът на САС е приел за справедливо дължимо обезщетение в размер на по 120 000 лева. За неоснователно е счетено поддържаното възражение за съпричиняване. Тези изводи са обусловили частичната отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете за разликата над 120 000лв. и потвърждаването му в частта за присъждане на обезщетение до този размер. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: Поставените в изложението към касационните жалби и на двете страни въпроси са по приложението на чл.52 ЗЗД и са относими единствено към правилността на решението. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи - въпроси, съдържащи се в изложението към двете касационни жалби, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторите са обосновали наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Преценката на апелативния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на различен размер на обезщетение от определения от първоинстанционния съд. Изложените мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД. Не отговаря на мотивите към обжалваното решение оплакването, което стои зад въпросите на касатора-ищец за неотчитане на трайните последици от едновременната загуба на двамата родители на ищеца за неговото бъдеще и психика. Спецификата на продължаващото непреодоляно негативно отражение е подробно анализирана и е счетена за съществено и значимо обстоятелство при формирането на вътрешното убеждение за размера на паричния еквивалент на моралното обезщетение и за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съставът на САС е изложил подробни аргументи при обосноваване на релевантните общи критерии за справедливост, тяхното специфично приложение спрямо конкретните обективно установени по делото обстоятелства и тяхната оценка и значение за определяне на размера на процесните обезщетения. Въпросите на касатора ответник също не кореспондират с мотивите на САС - в обжалваното решение изрично е посочено, че съдът съобразява релевантните за определяне на справедлив размер на обезщетението факти към момента на претърпяната загуба, към момента на причиняването на вредата на ищеца. Твърдението, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е съобразил съдебната практика „в подобни случаи", също не е аргумент за допускане на касационното обжалване, тъй като според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост" във всеки конкретен случай има различно съдържание и с оглед спецификата на фактите, релевантни за размера на обезщетението, е невъзможно да съществува такова сходство на уврежданията, което да предполага присъждане на еднакви по размер обезщетения. Следователно въпросите и в двете касационни жалби освен че не притежават съществения критерий на общото основание за допускане на обжалването - да имат правна характеристика, са некоректно поставени, не съответстват на мотивите, изложени към обжалвания съдебен акт. При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касаторите за неправилност на решението, от твърденията им по фактите и собствената им преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.