Определение № 380 от 05.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5258/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2910 от 02.07.2015 г. по гр.д. № 341/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 834/23.02.2015 г., постановено по гр.д. № 1185/2014 г. на Районен съд – Разлог за отхвърляне на предявената от К. Б. М. молба по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация за промяна на собственото, бащиното и фамилното му име, с което ищецът фигурира в регистрите за гражданско състояние. Жалбоподателят К. Б. М., действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. Р., оспорва постановеното въззивно решение по съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Навежда оплаквания, че съдът едностранчиво е обсъдил доказателствения материал по делото и необосновано е пренебрегнал обстоятелството, че презимето на молителя се различава от личното име на неговия баща. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. ГПК жалбоподателят поддържа допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в касационната жалба и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, но срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното въззивно решение въззивният съд не е допуснал промяна на лично и фамилно име на молителя в производството по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация. Така постановеното въззивно решение е обжалвано с касационна жалба на 27.07.2015г. При тези данни Върховният касационен съд намира, че въззивното решение не подлежи на последващ касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК изчерпателно урежда хипотезите, в които постановеното въззивно съдебно решение подлежи на касационно обжалване. Със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обн. с ДВ. бр. 30/2015 г. от 03.07.2015 г. приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК е значително разширено, като от допустимостта на касационното обжалване са изключени някои видове искове, сред които е и този по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация. Според § 14 на ЗИДГПК, новият съдопроизводствен ред е приложим за жалбите и молбите, подадени след влизането в сила на закона. Настоящият съдебен състав, след като съобрази, че соченият закон е влязъл в сила на 07.07.2015 г., а касационната жалба е подадена на 27.07.2015 г., намира, че подадената касационна жалба е насочена срещу акт, който е изключен от касационно обжалване, поради което същата е процесуално недопустима. С оглед горното, частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено. Предвид изложените съображения, съдът