Определение № 550 от 21.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 448/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хит Ти Ви“ ЕООД със седалище в [населено място] – чрез особен представител адв. Л. Д. от САК, срещу решение № 2399 от 04.11.2019 г. по т. д. № 3346/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 07.05.2019 г. по т. д. № 3206/2017 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която по предявен от Й. В. иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени решенията на общото събрание на съдружниците в „Хит Ти Ви“ ООД, проведено на 13.11.2017 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ като е приел, че поставянето на точката от дневния ред, предвиждаща изключване на ищеца като съдружник, на трето, вместо на първо място, нарушава кворума и мнозинството на общото събрание и опорочава взетите от събранието решения. Навежда оплаквания за нарушения на материалния закон при преценката за липса на конкретизация и на доказателства относно поведението на ищеца, предпоставило изключването му като съдружник на основание чл.126, ал.3 ТЗ. Излага доводи, че съдът необосновано е приел, че основанията за изключване не са конкретизирани, и без да изследва в достатъчна степен естеството, тежестта и продължителността на посочените в предупреждението действия и бездействия, станали причина за изключването, е направил извод за отсъствие на материалноправните предпоставки по чл.126, ал.3 ТЗ. Като основание за неправилност на решението касаторът релевира и необоснованост на изводите на въззивния съд, че контролът върху дружествените работи не е задължение, а право на съдружник, и че взетото решение за изключване на ищеца като съдружник е резултат от недопустимо смесване между неизпълнението на задълженията на съдружника и тези на управителя. С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Й. В., който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са отменени решенията от 13.11.2017 г. на общото събрание на съдружниците в „Хит Ти Ви“ ООД по т.1 от дневния ред - за извършване на консултации със специалисти счетоводители и адвокати за задълженията на дружеството и за оздравяване на предприятието, по т.2 - за освобождаване на Й. В. като управител, за назначаване на Е. К. като управител и за предявяване на иск срещу ищеца в качеството му на управител за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени от дружеството в резултат на действията му, и по т.3 - за изключване на ищеца като съдружник и поемане на дяловете му от съдружника Ю. Д., Софийски апелативен съд е направил изводи, че оспорените по съдебен ред решения са взети в нарушение на закона и на дружествения договор, поради което предявеният от Й. В. против „Хит Ти Ви“ ЕООД иск за отмяната им по реда на чл.74 ТЗ е основателен. В рамките на извършеното с въззивната жалба на „Хит Ти Ви“ ЕООД сезиране въззивният съд е приел, че проведеното на 13.11.2017 г. общо събрание е свикано редовно от съдружника Ю. Д. при наличие на предпоставките по чл.138, ал.2, изр.1 ТЗ - бездействие на управителя Й. В. да свика събранието в двуседмичен срок след получаване на писмено искане от съдружника Ю. Д., притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството. След преценка на клаузата на чл.17 от дружествения договор, уреждаща кворума за провеждане на общо събрание и мнозинството за вземане на решения, въззивният съд не е възприел доводите на ответника - жалбоподател за спазване на изискванията за кворум и мнозинство при приемане на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред. Съдът е изложил съображения, че за разлика от решението по т.3, за чието приемане предложеният за изключване съдружник Й. В. не е имал право да гласува съгласно чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ и неговият дял е следвало да бъде приспаднат от капитала при определяне на мнозинството, за гласуване на решенията по т.1 и т.2 е бил необходим кворум по чл.17, ал.1 от дружествения договор, а именно - 50 % от целия капитал, който поради неучастие на ищеца като съдружник с 60 % от дяловете не е бил спазен. Във връзка с участието на ищеца съдът е посочил, че до изключването му с решението по т.3 от дневния ред ищецът е имал качеството на съдружник и не е съществувала причина неговите дялове да се игнорират при изчисляване на кворума. Посочил е, че подреждането на точките от дневния ред „очевидно не е било сторено по правилния начин, което е пропуск на свикалия събранието“, но без да обвързва преценката си за законосъобразност на решенията на общото събрание с констатирания пропуск. Нарушението на изискването за кворум е квалифицирано от съда като порок, имащ за последица незаконност на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред. Въззивният съд е счел за неоснователни доводите във въззивната жалба за съответствие на решението по т.3 от дневния ред, с което ищецът е изключен като съдружник, със закона и с дружествения договор. Въз основа на протокола от проведеното на 13.11.2017 г. общо събрание съдът е установил, че изключването на ищеца е предприето по повод на две групи нарушения, изразяващи се в това, че не е упражнил контрол върху дейността на дружеството, вследствие на което с негово знание са причинени вреди на дружеството, и че въпреки връчената нотариална покана, съдържаща предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, не се е отзовал незабавно и не е съобразил поведението си с изискванията в предупреждението. По отношение на втората група нарушения въззивният съд е приел, че не е спазено формалното изискване за връчване на предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, което е достатъчно основание решението за изключване да се счете за незаконно в тази част. Относно първата група нарушения съдът е формирал извод, че контролът върху дейността на дружеството не съставлява задължение по членственото правоотношение между съдружника и дружеството, а право на съдружника, с оглед на което формулираното в предупреждението нарушение „в продължение на месеци Й. В. в качеството му на съдружник не е упражнявал какъвто и да е контрол върху дейността на дружеството и с негово знание /предвид, че е същевременно и управител на дружеството/ са причинени редица вреди на дружеството“, не покрива нито едно от основанията за изключване по чл.126, ал.3 ТЗ и по-специално - неизпълнение на задълженията за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството или действия против интересите на дружеството. Наред с изложеното въззивният съд е приел, че чрез формулираното в предизвестието нарушение е допуснато смесване между неизпълнението на задълженията на управителя с тези на съдружника, доколкото изключването на ищеца е предприето по повод недоволство на другия съдружник Ю. Д. от негови действия/бездействия в качеството му на управител, за които санкцията по чл.126, ал.3 ТЗ е неприложима и са относими към отговорността на управителя по чл.142, ал.3 ТЗ и по чл.145 ТЗ, респ. че под формата на „неупражнен контрол“ се търси отговорност от ищеца - съдружник за действия/бездействия на управителя, което е недопустимо. Независимо от изводите, че задълженията, за чието неизпълнение е санкциониран ищецът, не попадат в обхвата на чл.126, ал.3 ТЗ, въззивният съд е формирал и друг самостоятелен решаващ извод - че в мотивите към решението за изключване липсва достатъчна конкретизация на неизпълнените задължения и че от доказателствата по делото не се установява ищецът да е извършил виновно нарушенията, заради които е изключен като съдружник в ответното дружество. По допускане на касационното обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са въпроси, за които се твърди, че са релевантни за изхода на делото и че са решени в противоречие с практиката на ВКС (въпроси № 1 и № 2), респ. че поради липса на формирана съдебна практика са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (въпроси № 3 - № 9): „ 1. Приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл.126, ал.3, т.1-т.3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ; 2. До каква степен следва да е конкретизацията на нарушенията на управителя, когато съдружникът няма достъп до дружествените книги; 3. Следва ли конститутивното решение за изключване на съдружник, който едновременно с това е и единствен управител на дружеството, задължително хронологично да предхожда други решения на общото събрание в същия дневен ред - а именно за предприемане на спешни мерки за опазване имуществото на дружеството и оздравяване на предприятието, във връзка с извършени серия неправомерни действия от страна на управителя на дружеството; решение за предявяване на иск срещу управителя на дружеството във връзка с причинените вреди, описани в предходната точка; вземане на решение за незабавно освобождаване на управителя и назначаване на нов управител; 4. Може ли решението за изключване на съдружник, който също е и управител, да съществува самостоятелно и без решения за опазване имуществото на дружеството и за освобождаване на управителя, ако са били посочени в един и същ дневен ред и следва ли да се зачита и делът на изключвания съдружник при определяне на кворум и мнозинство за вземането им, или е приложима разпоредбата на разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ; 5. Наличието на само едно основание - нарушението, изразяващо се в това, в продължение на месеци ищецът в качеството му на съдружник не е упражнявал какъвто и да е контрол върху дейността на дружеството, достатъчно ли е за вземане на валидно, законосъобразно и целесъобразно решение за изключването на съдружника; 6. Неупражняването на контрол върху дейността на дружеството от съдружник, който едновременно с това е и управител, в едногодишен период, представлява ли трайно неизпълнение на задълженията му като съдружник; 7. При частична основателност на решението за изключване, същото валидно ли е, или не; 8. Следва ли е да се приеме, че не е налице предупреждение по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ, когато ищецът е бил предупреден, но не е реагирал; 9. Неупражняването на контрол от страна на съдружника върху дейността на дружеството представлява ли нарушение на задължения по членственото правоотношение между ищеца-съдружник и дружеството и може ли да се изведе от общите задължения на съдружника по чл. 124 ТЗ да участвува в управлението на дружеството и да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, т.е. посоченото в чл. 124 ТЗ задължение за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството има ли за съдържание задължение на съдружника да упражнява контрол върху дружествените работи“. Първият въпрос е относим към предмета на разрешения с въззивното решение правен спор, но с оглед мотивите към обжалваното решение не може да приеме за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Макар да е изразил принципно становище, че санкцията по чл.126 ТЗ е неприложима по отношение на съдружника за действия/бездействия, визирани в чл.126, ал.3, т.1-т.3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител и относими към отговорността по чл.145 ТЗ, въззивният съд е формирал изводи, че нарушенията, заради които ищецът е изключен като съдружник с решението по т.3 от дневния ред на общото събрание, не покриват нито едно от визираните в чл.126, ал.3 ТЗ основания за изключване, и същевременно - че няма доказателства нарушенията, които касаят изцяло дейността на ищеца като управител, да се извършени виновно от него. При направен извод, че нарушенията са останали недоказани и нито едно от тях не попада в хипотезите на чл.126, ал.3, т.1-т.3 ТЗ, отговорът на въпроса дали съдружникът може да бъде санкциониран с изключване заради действия/бездействия от кръга на тези по чл.1266, ал.1, т.1-т.3 ТЗ, извършени/допуснати в качеството му на управител, не би обусловил друг изход от делото, различен от постановения с обжалваното решение. Поради това няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по посочения въпрос и не се налага производството по делото да бъде спирано до приемане на тълкувателно решение по образуваното с разпореждане от 06.03.2020 г. на председателя на ВКС тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, в предмета на което е включен въпросът „Приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл.126, ал.3, т.1-т.3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ“. Въпросът по т.2 също не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и същевременно не може да получи еднозначен отговор, приложим за всички хипотези на изключване на съдружник по чл.126, ал.3 ТЗ. Конкретизацията на нарушенията във всеки отделен случай зависи от тяхното естество като според практиката на ВКС по приложението на чл.126, ал.3 ТЗ за законосъобразното изключване на съдружник на основанията по чл.126, ал.3 ТЗ е необходимо нарушенията да са индивидуализирани ясно и точно по начин, позволяващ на изключвания съдружник в срока на предупреждението да приведе поведението си в съответствие с дължимото и впоследствие да се защити пълноценно срещу предприетата спрямо него крайна санкционна мярка. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е извършил преценка на доказателствата по делото и въз основа на тях е достигнал до извод, че в мотивите към решението за изключване на ищеца като съдружник не се съдържа достатъчна конкретизация на действията/бездействията, по повод на които е предприето изключването му, без да констатира, че липсата на конкретизация се дължи на ограничаване достъпа на другия съдружник до дружествените книги. Правилността на извършената преценка не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК и тъй като решаващият извод на съда е съобразен с практиката на ВКС, включително с посоченото от касатора решение № 5/05.02.2016 г. по т. д. № 3583/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Въззивният съд не е формирал изводи с решаващо значение за изхода на спора по формулираните в т.3 и т.5 от изложението въпроси, което е достатъчно, за да не се допусне касацинонно обжалване във връзка с тях. От съставения по време на общото събрание протокол съдът е установил поредността на гласуване на решенията от дневния ред на събранието и обстоятелството, че решението за изключване на ищеца като съдружник е последващо спрямо други решение, включени в същия дневен ред, но не е обвързал становището си за основателност на иска по чл.74, ал.1 ТЗ с поредността на гласуване на решенията. В мотивите към обжалваното решение не е обсъждано дали наличието само на едно основание, изразяващо се в продължително бездействие на съдружника да упражнява контрол върху дейността на дружеството, е достатъчно за вземане на законосъобразно и целесъобразно решение за изключване на съдружника. Положителното произнасяне по иска е обусловено от изводи, че вмененото на ищеца нарушение - бездействие при упражняване на контрол върху дейността на дружеството, не е доказано и че упражняването на контрол върху дружествените дела е право, а не задължение, за чието неизпълнение съдружникът подлежи на санкциониране на основанията по чл.126, ал.3, т.1-т.3 ТЗ. След като въззивният съд не е формирал решаващи изводи по зададените от касатора въпроси, липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Първата част от въпроса по т.4 не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, тъй като в тях няма произнасяне дали решението за изключване на съдружник, който е и единствен управител, може да съществува самостоятелно и без други посочени в същия дневен ред решения. Отговорът на втората част от въпроса - дали делът на изключвания съдружник следва да се зачита при определяне на кворума и мнозинството за вземане на тези „други решения” се съдържа в разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ, която достатъчно ясно урежда мнозинството за вземане на решения от общото събрание на съдружниците в ООД, допускайки възможност в дружествения договор да се предвидят отклонения, и правилата за гласуване на съдружник, по отношение на когото е предприето изключване от дружеството. Въззивният съд е основал преценката си за законосъобразност на оспорваните с иска по чл.74, ал.1 ТЗ решения на разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ, а дали тя е приложена правилно, е въпрос извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Въпросите по т.6 и т.9 са еднопосочни и отразяват оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.124 ТЗ като е приел, че упражняването на контрол върху дейността на дружеството е право, а не задължение на съдружника, за неизпълнението на което последният може да бъде изключен на основание чл.126, ал.3 ТЗ. Преценката дали въззивният съд е постановил решението си в съответствие с действителния смисъл и съдържание на разпоредбата на чл.124 ТЗ е възможна само при осъществяване на същинския касационен контрол по чл.290 ГПК, поради което и предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС поставените въпроси не могат да послужат като обко основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Формулираният в т.7 въпрос е неясен и няма връзка с мотивите към въззивното решение, в които не е обективиран извод за „частична основателност на решението за изключване”. Въпросът по т.8 също не кореспондира с мотивите към решението, в които въззивният съд е изложил съображения, че втората група нарушения, заради които ищецът е изключен като съдружник /неотзоваване на връчената нотариална покана, съдържаща предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, и несъобразяване на дължимото поведение с нея/, не е обхваната от съдържанието на предупреждението, който пропуск съставлява формално нарушение, опорочаващо законосъобразността на оспорваните с иска по чл.74 ТЗ решения. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е отсъствието на надлежно обоснована от касатора допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - значение на въпросите по т.3 - т.9 за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетното твърдение, че по поставените въпроси няма съдебна практика, не позволява на касационната инстанция да извърши преценка доколко касационното разглеждане на въпросите ще съставлява принос в тълкуването, каквато е целта на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поради това основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се приеме за неосъществено. По изложените съображения обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Касаторът е аргументирал очевидната неправилност на обжалваното решение с доводи, че въззивният съд е нарушил грубо формалната логика като е приел, че липсва достатъчна конкретизация на неизпълнените от изключвания съдружник задължения, без да отчете лишаването на другия съдружник от достъп до дружествените и счетоводни книги, и е изтълкувал неправилно разпоредбата на чл.124 ТЗ, отричайки възможността съдружникът да бъде изключен на основание чл.126, ал.3 ТЗ заради неизпълнение на задължение за упражняване на контрол върху дейността на дружеството. Релевираните пороци са относими към уредените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, но не покриват нито една от възможните проявни форми на очевидна неправилност, визирана в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява решението на въззивния съд като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. На основание чл.77 ГПК ищецът по делото Й. В. следва да бъде осъден да заплати на особения представител на ответника адв. Л. Д. сумата 300 лв. - възнаграждение за осъществено пред настоящата инстанция процесуално представителство по чл.47, ал.6 вр. чл.29, ал.4 ГПК, тъй като възнаграждението не е събрано предварително от въззивния съд при администриране на касационната жалба. С оглед недопускане на касационното обжалване касаторът - ответник „Хит Ти Ви“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Върховен касационен съд сумата 30.00 лв. - държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разноски не са претендирани от ответника по касация Й. В. и не следва да му бъдат присъждани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,