Определение № 3939 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3767/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационните жалби на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор С., и на И. Л. Л., чрез адв. И. В., против решение № 852 от 18 юли 2024 г., постановено по в.гр.д. № 2510/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е частично отменено решение № 3830 от 12 юли 2023 г., постановено по гр.д. № 3579/2023 г. по описа на Софийски градски съд, и като краен резултат Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Л. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следните суми: 25000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, и по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху обезщетението за периода от 08.06.2022 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 8000 лева за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие в наказателното производство, 3164,51 лева – стойност на самолетни билети по маршрута Испания-София и 1285,23 лева – стойност на хотелско настаняване, ведно със законната лихва върху обезщетенията за имуществени вреди за периода от 08.06.2022 г. до окончателното плащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за пълния й предявен размер до 100000 лева, както и в частта му, с която претенцията за имуществени вреди е отхвърлена до пълния й предявен размер относно сторените разходи за транспорт и хотелско настаняване. В касационната жалба на Прокуратурата на РБ се твърди, че въззивното решение е неправилно. Съдът необосновано завишил присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като нарушил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В мотивите си въззивният съд обсъдил характера на повдигнатото обвинение, продължителността на воденото наказателно производство и медийното му разгласяване, както и търпените от ищеца негативни емоции, които били с обичаен характер. Липсвали обаче аргументи за наличието на причинно-следствена връзка между изброените обстоятелства и търпените вреди. Не била обсъдена интензивността на наказателното производство, фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна неправилно било прието, че обвинението препятствало професионалната реализация на ищеца и повлияло негативно на бизнеса му и семейството му. Съдът не изложил съображения кои обстоятелства налагат увеличаване на присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението. Неправилно била присъдена и сумата от 8000 лева за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Според касатора обезщетение за адвокатския хонорар се дължало само до разумния и обичаен размер, а при извършени прекомерни и неоправдани разходи от пострадалия за правната му защита съдът следвало в съответствие с чл. 83, ал. 3 ГПК да намали обезщетението. В случая се претендирали разходи за адвокатско възнаграждение, надвишаващо почти двукратно минималното такова съгласно Наредба № 1/2004 г., а възражението за прекомерност не било обсъдено от въззивния състав. Освен това неправилно били уважени претенциите за транспортни разходи по маршрута А. – София, самолетни билети и хотелско настаняване, направени във връзка с наказателното производство. В действителност разходите за пътуване не били доказани, а тези за самолетни билети и хотелско настаняване не били пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът И. Л. Л. в писмен отговор чрез адв. И. В. взема становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на И. Л. Л. се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Липсвало обсъждане на множество доказани претърпени вреди вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство – за засягане на достойнството, професионалната репутация и реализацията му, за разстроения му семеен живот и работата на фирмата му, социалната му изолация и преместването му в чужбина, както и за изпитваните психически трудности по време на процеса. Неправилно съдът приел за недоказано това, че бизнесът на Л. е пострадал заради обвинението, и поради загуба на контрахенти ищецът е бил принуден да го продаде. Неправилно не било отразено и че заради обвинението Л. загубил работата си като юрисконсулт и прекъснал работата си като съдийски наблюдател във футбола. Препятствана била и възможността му да работи като адвокат. По-нататък касаторът твърди, че въззивното решение е постановено при нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като обезщетението за неимуществени вреди не било определено по справедливост и размерът му бил занижен. Не били оценени продължителността на наказателното производство, интензивните процесуално-следствени действия и активното медийно отразяване на делото, както и тежкото психологическо и емоционално отражение на обвинението върху ищеца. В действителност преживяното надхвърляло по интензитет обичайните вреди. В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Ответникът по тази жалба Прокуратура на Република България не представя отговор. По делото е прието за установено въз основа на представените копия на актове от ДП № 31/2012 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 450/2012 г., и по н.о.х.д. № 1909/2014 г. и н.о.х.д. № 507/2015 г. на СНС, включително приемо-предавателния протокол от 14.05.2015 г. по ДП за предаване на веществени доказателства, че са извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване от 19.07.2012 г. на адрес в [населено място], на който е присъствала съпругата на ищеца, както и в Складова база с наемател „Л.“ ЕООД на адрес в [населено място], както и в производствена база, цехове и офиси на адрес в [населено място], използвани от „Л.“ ЕООД. С постановление за привличане на обвиняем от 08.10.2014 г. по пр. пр. № 450/2012 г. по описа на СП Л. е бил привлечен като обвиняем за извършване на две престъпления по 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. С оглед на това му процесуално качество с протоколи от 20.10.2014 г., 21.10.2014 г., 01.12.2014 г., 02.12.2014 г., 08.12.2014 г., 09.12.2014 г. и 12.12.2014 г. са предявени на ищеца материалите по ДП № 31/2012 г. по описа на Специализираната прокуратура - СО, пр. пр. № 450/2012 г. по описа на СП. Установено е, че с разпореждане от 28.01.2015 г. по н.о.х.д. № 1909/2014 г. на съдия при СпНС, е прекратено образуваното по обвинителен акт срещу ищеца съдебно производство, като делото е върнато на СП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление за привличане на обвиняем от 27.04.2015 г. по пр. пр. № 450/2012 г. отново е повдигнато обвинение на ищеца за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, и чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, а на 29.04.2015 г. са му предявени материалите по ДП. Последвало е второ внасяне на обвинителен акт в съда, по който е образувано н.о.х.д. № 507/2015 г. по описа на СпНС. Ищецът е взел участие в общо 66 открити съдебни заседания, проведени в периода 28.05.2015 г.-02.03.2020 г. Наказателното производство е приключило с присъда от 02.03.2020 г. на СпНС, с която Л. е бил признат за невинен по повдигнатите обвинения. Присъдата е била протестирана от прокуратурата и е образуваното в.н.о.х.д. № 373/2020 г. по описа на АСпНС, като ищецът е взел участие в общо 3 съдебни заседания в периода 19.02.-14.05.2021 г. Делото е приключило с решение от 25.01.2022 г., с което присъдата на първата инстанция е била изменена по отношение на другия подсъдим. Срещу въззивното решение на АСпНС е бил подаден протест и е образуваното к.н.д. № 198/2022 г. по описа на ВКС, като по делото е постановено решение от 08.06.2022 г. на ВКС, с което е оставено в сила решението на въззивната инстанция. Установено е още, че на Л. е предоставена правна защита и съдействие и е реализирано процесуално представителство по ДП № 31/2012 г. и пр. пр. № 450 на основание договор от 15.10.2014 г., сключен между него и адв. Д., за което е платено възнаграждение в размер на 2000 лева. За същото досъдебно производство и прокурорска преписка ищецът е представил и договор за правна защита и съдействие с адвокатско дружество, представлявано от адв. И., за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева, а по друг договор за правна защита и съдействие за представителство по същото наказателно производство е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. От служебна бележка с изх. № 059/22.08.2022 г. е констатирано, че Л. е упражнявал длъжност юрисконсулт в „Ден и нощ“ ООД, считано от 20.12.2010 г. до 12.02.2015 г., когато е освободен от длъжност. По делото са представени самолетни билети за пътувания на ищеца от [населено място] (Испания) до [населено място], с оглед вземането на участие в съдебни заседания в СпНС и АСпНС, за които е установено, че съответстват на представените протоколи за проведени открити съдебни заседания. Относно стойността по направените разходи в това отношение е обсъдено заключението на счетоводна експертиза, според което общата стойност на закупените билети за международни полети е 4444,44 лева. Общо платените суми за хотелско настаняване са в размер на 1564,64 лева. Стойността на транспорта по направление [населено място] – [населено място] е определена на база на представено удостоверение от „Юнион ивкони“ ООД за цените на автобусни превози, като при цена на еднопосочен билет 20 лева за 5 пътувания същата е в размер 200 лева, а стойността на 28 пътувания при цена на еднопосочен билет 19 лева е 1064 лева. По делото са представени и преписи от статии, публикувани в електронни медии, в които е изложена фактология по т. нар. спецоперация „Захар“ и делото „Захарната афера“ с информация за хода на разследването, както и срещу кои лица се провежда. Сред тях е самостоятелна статия в местен за [населено място] информационен сайт „Я. днес“, че прокуратурата е повдигнала обвинение на Л. като участник в организирана престъпна група за данъчни престъпления. От информация на сайта на Прокуратурата на Република България от 06.01.2015 г. се констатира, че е внесен обвинителен акт срещу десет участници в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на данъчни престъпления (избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери) и ръководена от Г. Г.. Посочено е участието на Л. като помагач на извършителите, чрез фирмата си „Л.“ ООД. С договор от 05.02.2018 г. ищецът е продал всичките си дялове в „Л.“ ЕООД на „А.“ ООД за сумата от 2500000 лева, като това обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. Пред съда са разпитани свидетелите И. и М., приятели на ищеца. Първият сочи, че заради делото много приятели на Л. са спрели да общуват с него; във връзка с участието му в съдебните заседания се е налагало да пътува често и да нощува в [населено място], докато е живял в България, а след това да пътува от Испания. Съдът не е кредитирал показанията на този свидетел относно обстоятелството, че наказателното дело срещу ищеца е причина да загуби приходите от бизнеса си, и е приел, че това следва да се установи със съответни счетоводни документи. Според съда този извод се опровергава и от посочения договор от 05.02.2018 г., с който ищецът е продал бизнеса си на висока цена, което е индиция, че бизнесът му не е бил губещ или ликвидиран. Относно преместването на ищеца да живее в Испания свидетелят не сочи свои възприятия за факти, а прави субективни изводи и оценки, че причината за това решение е наказателното производство. Свидетелят М., работил в периода 2010 г.-2018 г. в „Л.“ ООД, е бил очевидец на изземането на документи от офиса, а от разговор с Л. знае, че от дома му са иззети компютри и телефони; твърди, че ищецът никога преди това дело не е имал проблеми с полицията, прокуратурата и съда, поради което е бил много притеснен за децата си, тъй като Велико Т. е малък град. По посочените по-горе съображения съдът не е дал вяра на показанията на този свидетел относно това, че наказателното производство е довело до финансови загуби в бизнеса на ищеца, нито е кредитирал показанията в частта им относно негативното влияние на наказателното дело върху кариерата на ищеца като футболен съдия и съдийски наблюдател в национален и международен аспект. От правна страна е прието, че основателността на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на образуване на наказателно производство пред съд по обвинителен акт на прокуратурата, постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, претърпени вреди от обвиняемия под формата на притеснения и душевни страдания и причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и душевните изживявания. Доколкото по делото се установява, че срещу ищеца е имало наказателно производство, завършило с оправдателна присъда, спорен според съда е въпросът за вредите. В случая е прието за обосновано, че ищецът е преживял обичайните за всеки човек негативни емоции, причинени от привличането му като обвиняем и участието му в извършване на процесуални действия, респ. в конституирането му като подсъдим и участието му в съдебни заседания, и очакването да бъдат постановени съдебни актове в съдебните производства. Тези негативни емоции са били с продължителност от 7 години и 8 месеца, за колкото време е протекло наказателното производство срещу него. Съдът е съобразил, че по отношение на Л. не била взета мярка за неотклонение, въпреки че обвинението му е било за две тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпления, както и че не било нарушавано правото му на свободно придвижване, тъй като не е имал наложена забрана за напускане на страната. За естествена човешка реакция е прието и обострянето на хронично заболяване на ищеца, което според доказателствата в делото е настъпило еднократно. Не се установявало причинените специфични вреди да са с трайни и необратими последици. Липсвали и доказателства, че заради обвинението бизнесът на пострадалия е бил ликвидиран или че той е прекъснал временно или трайно кариерата си на футболен съдия и съдийски наблюдател. Съдът е посочил, че в статиите в медии и прессъобщението на електронния сайт на прокуратурата е разгласено образуването и разследването по делото, но информацията е кратка и обща, и е акцентирано върху личността на други обвиняеми и подсъдими, а Л. е споменаван като част от разследваната група. Относно авторитета на ищеца и притеснението му от това каква ще бъде оценката на обществото във връзка с незаконното обвинение, е прието, че липсвали доказателства за негативни реакции към Л. или за изпадането му в социална изолация. Свидетелските показания, че от ищеца са се отдръпнали приятели, са приети за общо твърдение, без конкретизация как се е проявило това отдръпване и колко близка е била връзката на ищеца с тези хора. Освен това Л. не бил „изоставен“ от действително близките си хора като съпругата и семейството си. Прието е още, че липсва причинно-следствена връзка между промяната в местоживеенето на ищеца от България в Испания и процесното наказателно производство – не се установявало ищецът или семейството му да са били подложени на натиск от полицейски и/или органи на съдебната власт, както и от общността в [населено място] или [населено място], както и в професионалната и бизнес средата на същите, който да е бил с такъв интензитет, че да не може да продължат живота си в страната. За недоказани са приети и вредите, изразяващи се в нарушаване на правото на труд, тъй като ищецът не представял доказателства, че трудовото му правоотношение в „Ден и нощ“ ООД на длъжност юрисконсулт е прекратено поради образуваното срещу него наказателно производство. В тази връзка съдът е посочил, че основанието за прекратяване на трудовия договор следва да е отразено в заповедта за прекратяването му, която обаче не е представена по делото. При определяне размера на паричната компенсация на посочените неимуществени вреди, въззивният съд е изходил от принципа за справедливост, като е съобразил, от една страна, че общата продължителност на наказателното производство срещу Л. е 7 години и 8 месеца, обвиненията му са за две тежки престъпления по смисъла на чл. 93 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода и конфискация на имуществото, че производството в съдебната фаза се е развило в голям брой открити съдебни заседания (66 броя), в почти всички от които ищецът е участвал, че откритите съдебни заседания са били продължителни и с голям интензитет на процесуалните действия, както и че от друга страна Л. не е променил семейния и социалния си живот и не е прекъснал контактите с близките си хора поради обвинението, че последното не му е попречило да се реализира професионално, че не му е била наложена мярка за неотклонение и забрана да напуска страната. Съобразен е и стандартът на живот в страната през периода 2014 г.-2022 г. Предвид изложеното е прието, че размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 25000 лева. Относно имуществените вреди въззивният съд е приел за доказани сторените разходи за пътуванията на ищеца от [населено място] до [населено място], тъй като същите са реализирани за участието му в откритите съдебни заседания по делото. Съдът е присъдил пълния размер на претендираната сума за адвокатско възнаграждение, платено по три договора за правна защита и съдействие на ищеца по незаконното наказателно производство, като е аргументирал размера на обезщетението с обема извършена работа от адвокатите на Л. – запознаване с огромен брой доказателства, участие в целодневни съдебни заседания, защита срещу обвинения в две тежки престъпления, разгледани пред три съдебни инстанции за период от 7 години и 8 месеца. Счетено е, че следва да се присъдят и разноските за нощувки в хотел съобразно заключението на експертизата, като се извадят заплатените разходи за храна и напитки, доколкото пребиваването му в [населено място] е било по причина лично явяване в целодневни открити съдебни заседания, а разстоянието до [населено място] (повече от 200 км) не предполагало сигурност за навременно явяване при ежедневно пътуване. Самолетните билети, които Л. е заплащал, за да се яви в отритите съдебни заседания по делото, също са приети за имуществени вреди, пряко свързани с воденото срещу него наказателно производство, поради което са възстановени, като са взети предвид датите, на които подсъдимият е участвал в съдебни заседания. Съобразно приетото в ТР № 3/2004 г., ОСГК, ВКС, върху съответните суми е присъдена и лихва от влизането в сила на акта, с който подсъдимият е оправдан, а именно решение № 66 от 08.06.2022 г. по к.н.д. № 198/2022 г. на ВКС. Касационният съд приема, че не се обосновава допускането на касационното обжалване и по двете касационни жалби. И двамата касатори поставят въпроси за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Според трайно установеното разбиране в съдебната практика (т. II от ППВС № 4/1968 г., решение № 480 по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV г.о., цитираните от касаторите решение № 5 по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС, IІІ г.о., решение № 220 по гр.д. № 490/2019 г. на ВКС, IІІ г.о., и др.) справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Съдът основава преценката си на специфичните обстоятелства за всеки отделен случай със съответните проявления от засягането на здравето, психиката, социалния, професионалния, личния и всеки друг кръг правно защитими ценности за адресата на незаконното наказателно преследване. От значение са също възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, а така също и периода, през който е продължило наказателното преследване, както и характерът на престъплението по повдигнатото обвинение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Въззивният съд при определяне на справедливото обезщетение за ищеца се е съобразил с цитираната съдебна практика и е обсъдил посочените критерии. Отчел е, че случаят касае лице, обвинено в извършване на две тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“, както и конфискация. Наказателното производство е продължило 7 години и 8 месеца, като са проведени множество заседания с участието на подсъдимия и случаят е получил медийно разгласяване, макар и да не е акцентирано върху името на Л., който е бил част от група подсъдими. Съобразено е, че през целия период ищецът е търпял психически дискомфорт, свързан с угрозата да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. Същевременно спрямо подсъдимия не е била взета мярка за неотклонение, ограничаваща свободното му придвижване, нито от фактите по делото се установява, че вследствие на воденото наказателното производство са пострадали бизнесът и професионалната реализация на Л., нито че семейството му се е отдръпнало от него. Въззивният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, като е направил обосновани изводи за интензитета на претърпените неимуществени вреди. На следващо място се поставя въпроса длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени от страните по делото доводи, оплаквания и възражения, които имат значение за спора, и да изложи собствени мотиви по тях. Този въпрос е получил положителен отговор в константната практика на ВКС, а въззивното решение не се отклонява от нея. Във връзка с въведените доводи и възражения и съобразно представените доказателства съдът е обсъдил интензитета на претърпените неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между воденото наказателно производство и разходите, претендирани като имуществени вреди. Правилността на съображенията на въззивния съд не подлежи на обсъждане в настоящата фаза на касационното производство. В касационната жалба на прокуратурата е формулиран и въпрос за задължението на съда при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, да прецени фактическата и правна сложност на делото, както и положил ли е пострадалият дължимата грижа при осъществяването на защитата си. Отговорът на въпроса се съдържа в мотивите на ТР № 1/2017 г., ВКС, ОСГК, според които когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. Въззивният съд е съобразил тези разяснения, като определения размер на дължимото обезщетение е аргументирал с високата фактическа и правна сложност на делото, обвинението в тежко престъпление, продължителността на наказателното производство и обема на доказателствения материал, с който защитата се е запознала. Ето защо и по този въпрос касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,