Определение № 448 от 19.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 376/2018 г.

Производството е по реда на чл. 230 ГПК и се развива по служебен почин. С определение № 140/29.V.2018 г., постановеното по настоящето дело, касационното производство по чл. 288 ГПК е било спряно до произнасянето на ОСГТК с тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2016 г., както и до произнасянето на ОСНГТК на ВКС с тълк. решение по тълк. дело № 1/2016 г. (погрешно означено като тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС, след като с Разпореждане на Председателя на ВКС от 13.ХІІ.2016 г. г. то е било преобразувано в такова по описа на ОСНГТК под № 1/2016 г.). По релевирания от застрахователя настоящ касатор първи правен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на първото тълкувателно решение № 3/22.ІV.2019 г. е било прието, че: „Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право”. Съответно с т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. е било прието, че: „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХІ.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХІ.1969 г., както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен”. Следователно налице са и двете предпоставки за възобновяване на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК. Констатира се, че атакуваното от застрахователя „Лен Инс” АД решение е в противоречие с двете горепосочени Постановления на Пленума на ВС /до 1996 г./ досежно произнасянето на въззивната инстанция по въпроса за кръга та лицата, легитимирани да водят пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Това е достатъчно основание за допускането му до касационно обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение