Решение № 660 от 01.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 592/2009 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частни жалби на Й. С. М., И. С. М., З. С. М. и С. Л. М. срещу определение от 26.06.2009 г., по касационно гр.д. № 99 /2008 г. на Софийски апелативен съд, г.о., 4 с-в., постановено на основание чл.192,ал.4 от ГПК (от 1952 г.), в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на решението от 10.03.1999 г. в частта за разноските за част от исканията им. В жалбите се поддържа, че в обжалваната част определението е незаконосъобразно. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК – че в обжалваната част определението противоречи на посочени определения на ВКС, които обобщават трайната практика на ВКС – основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Ответникът К. А. оспорва жалбите. Настоящият състав на ВКС намира следното: Обжалваното определение е постановено по отношение на касационно решение, постановено от САС на основание чл.218 и сл. ГПК (от 1952 г.) вр. §2,ал.5 ПЗР ГПК. Касационното решение на САС не подлежи на обжалване. И тъй като съгласно приетото с т.6 на ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, определенията по чл.192,ал.4 ГПК (от 1952 г.) относно изменение на решение в частта за разноските подлежат на инстанционен контрол по реда на обжалване на постановеното решение, ако такъв е предвиден за последното - арг. от чл. 70 ГПК, то обжалваното определение не подлежи на обжалване. Поради което следва да се приеме, че жалбите са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане по същество. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение на основание чл.278 ГПК