Определение № 50630 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 577/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. Г., гражданин на Ирландия, чрез процесуален представител, против Решение № 337 от 29.09.2020г. по т.д. № 2200/ 2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, V състав, с което след отмяна на постановеното по спора Решение № 920 от 13.03.2020г. по гр.д. № 9155/20г. на Бургаски районен съд, е отхвърлен иск с правно основание чл.134, ал.1 ТЗ, предявен от М. П. Г. против „Л. Г.“ООД /в ликвидация/ за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 22 000 лв., представляваща допълнителна парична вноска, направена по силата на решение от 01.08.2013г. на общото събрание на съдружниците на дружеството за заплащане на данъци и такси към [община].

В касационната жалба се поддържа неправилност, поради необоснованост на решението и допуснато от съда процесуално нарушение. Възразява се срещу извода на въззивния съд, приел неоснователност на възражението за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнително заключение относно подписа на единия от съдружниците на ответното дружество. Изразено е също така несъгласие с изводите на въззивния съд, че съдружникът Л. Г. не бил подписал протокола на ОС от 01.08.2013г. и че написаното в този протокол не отговаря на истината. Поддържа се, че щом въззивният съд е приел за доказано предаването на 22 000 лева от М. П. Г. на Д. Ш., както и че последната е заплатила данък сгради от името и за сметка на „Л. Г.“ ООД, следва да се приеме за доказано изпълнението на решенията на ОС от 01.08.2013г. за определяне на допълнителна парична вноска в размер на горепосочената сума.

В представеното изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

По чл.280, ал.1,т.1 ГПК:

1. Ползва ли се с материална доказателствена сила протоколът по чл.134, ал.1 ТЗ? Сочи, че атакуваното решение противоречи на Решение № 243 от 20.03.2006г. на ВКС по т.д. № 634/2005г., ТК, ІІ т.о.

2. Дължи ли връщане дружество, което е получило от съдружник допълнителна вноска по реда на чл.134, ал.1 ТЗ? Селективният критерий основава на Решение от 13.07.2010г. на ОС –Бургас по ч.т.д. № 373/2010г., ГК.

3. Може ли да се приеме за извършена реално допълнителна парична вноска, след като е доказано плащането от страна на съдружник на дълг на дружеството? Поддържа противоречие на въззивното решение с Решение № 51 от 17.07.2009г. на ОС-Русе по т.д. № 208/2008г., ТК.

По чл.280, ал.1,т.3 ГПК:

1. Може ли ликвидаторът да откаже връщане на доказана по делото платена сума от името и за сметка на дружеството, от съдружник, ако в протокола на Общото събрание по чл.134, ал.1 ТЗ е допусната техническа грешка за какъв дълг допълнителната парична вноска се дължи от съдружниците?

2. Може ли съдът да откаже връщане на доказана по делото платена сума от името и за сметка на дружеството, от съдружник, ако в протокола на Общото събрание по чл.134, ал.1 ТЗ е допусната техническа грешка за какъв дълг допълнителната парична вноска се дължи от съдружниците?

3. Може ли да се приеме от съда за неистински / в смисъл отразяващ неверни обстоятелства/ протокол от ОС по реда на чл.134, ал.1 ТЗ ако в него се съдържа техническа грешка за основанието въз основа на което се дължи допълнителната парична вноска, ако по делото е доказано реалното плащане на допълнителната парична вноска от страна на съдружник?

4. Може ли ликвидаторът, пред когото съдружник предявява две идентични вземания да плати едното, а да откаже да плати другото?

5. Може ли да се приеме за недоказано от съда извършването на протокол по реда на чл.134, ал.1 ТЗ, на основание правописна грешка в същия и в същото време доказано плащане на допълнителната парична вноска по чл.134, ал.1 ТЗ?

6. Може ли съдът да приеме за недоказано извършването на протокол по реда на чл.134, ал.1 ТЗ при доказано плащане на допълнителната парична вноска по чл.134, ал.1 ТЗ?

Сочи и самостоятелния селективен критерии по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението.

Не е депозиран отговор на касационната жалба от ответника „Л. Г.“ООД /в ликвидация/.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК, както и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

С постановеното по делото първоинстанционно решение е уважен предявеният от М. П. Г. против „Л. Г.“ООД /в ликвидация/ иск с правно основание чл.134, ал.1 ТЗ за осъждане на дружеството да й заплати невърната допълнителна парична вноска в размер на 22 000 лв., направена в изпълнение на решение на ОС на ответното дружество от 01.08.2013г.

Сезиран с жалба на ответното дружество, след кредитиране на приетото експертно заключение, въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, че протоколът от общото събрание на съдружниците с дата 1.08.2013г. не е подписан от съдружника Л. Г.. За несъстоятелно е намерено съображението на районния съд, че това обстоятелство е от значение единствено за кворума при провеждане на общото събрание, респективно за неговата законосъобразност, неоспорена по реда на чл.74 и чл.75 ТЗ, от което следвало, че решението е произвело действие. По съображения, че самото дружество не е легитимирано да предяви иск по чл.74 и ли чл.75 от ТЗ – за нищожност или за отменяемост на решението на Общото събрание, решаващият съд е приел, че дружеството не е обвързано с преклузивните срокове за предявяването на такъв иск, както и че не съществува пречка да го заяви като възражение по предявен срещу него иск за последиците от това решение, какъвто е искът по настоящото дело. Акцентирано е, че своевременно ответното дружество е оспорило не само автентичността на подписа на единия съдружник, а преди всичко верността на отразените в протокола обстоятелства досежно отразеното в протокола, че на тази дата е проведено общо събрание на съдружниците и че са взели процесното решение за извършване на допълнителна парична вноска в размер на 22 000 лв. от съдружника М. П. Г. за погасяване задължения на дружеството за местни данъци и такси към [община]. Прието е, че ищшцовата страна, която носи доказателствената тежест за установяване на приетото решение, не е ангажирала никакви доказателства за установяване истинността на обстоятелствата, отразени в протокола – например с протоколна книга, водена на която е задължение на управителя съгласно чл.143, ал.1 и ал.3 ТЗ, обусловило извод за недоказаност на твърдението за взето решение по чл.134, ал.1 ТЗ.

Изложени са и допълнителни съображения, че дори и да се приеме, че решението от 1.08.2013г. е произвело действие, не са налице останалите предпоставки за уважаване на иска, а именно установяване на обстоятелството, че ищцата е внесла определената парична вноска в полза на дружеството. След обсъждане на разписка от 19.08.2013г., включително и нейната автентичност и допуснатото в тази насока експертно заключение, решаващият съд е приел, че документът установява предаването на сумата от 22 000 лв. от ищцата на Д. Ш. за заплащане данъците на ответното дружество. Приложените от ищцовата страна 7 бр. приходни квитанции установявали плащане от Д. Ш. на 20.08.2013г. на данъчни задължения на ответното дружество в размер общо на 21 365.58 лв., но не и такива към [община], предмет на процесното решение на ОС. Въз основа на изисканата справка от [община] е прието за установено, че на 17.09.2013г. в полза на същата община са заплатени задължения на ответното дружество за данъци и такси в общ размер от 1474.24лв., но не от Д. Ш., а от ищцата М. Г., което опровергава твърденията й, че данъците към [община] са платени със сумата от 22 000 лв., предадена на Д. Ш.. Прието е също така, че видно от отговора на ликвидатора на исковата молба ищцата е конституирана като кредитор на ответното дружество за няколко предявени от нея вземания към дружеството, сред които са и 1 304.31лв., платени на каса в [община], лични средства, съгласно квитанция от 17.09.2013г., издадена от [община], което обуславя извод за липса на правен интерес от предявения иск за тази сума. Поради неустановеност при условията на пълно и главно доказване, че на 1.08.2013г. е проведено общо събрание на съдружниците в ответното дружество, на което е взето решение по чл.134, ал.1 ТЗ за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците, като тази на ищцата е в размер на 22 000 лв., както и неустановеност, че предадената от ищцата на Д. Ш. сума от 22 000 лв. е послужила за заплащане на данъците за 2013г. на ответното дружество към [община], в каквато насока е решението на общото събрание, въззивният съд е приел неоснователност на осъдителния иск за връщане на претендираната сума.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения:

По първата група въпросите, с които касаторът е обосновал приложното поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, намира следното:

Настоящият състав на ВКС намира, че първите два въпроса са принципни, поради което нямат характеристиката на правни, т.е. да са от значение за изхода на конкретното дело. В съдебната практика няма спор, че протоколът на ОС е частен документ, който в различните си части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или частен диспозитивен такъв /в този смисъл служебно известна съществуваща практика, напр. в Решение № 38/24.04.2012г. по т.д. № 8/2011г. на ВКС, I т.о./. Поради естеството му на частен документ, може да бъде оспорвана както автентичността, така и верността на съдържанието на протокола на ОС, съответно - с материална доказателствена сила ще се ползва, доколкото съдържа признание за неизгодни за страната, ползваща се от същия документ, факти. Първият въпрос е предпоставен от несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд доказване на заявеното от ответното дружество оспорване на истинността на процесния протокол и оборване на материалната му доказателствена сила на цялостното негово съдържание, който обаче въпрос е релевантен към правилността на изведения от съда извод, направен след обсъждане на събраните по делото доказателства – съдебно-почеркова експертиза, както и на липсата на отразяването му във водена от управителя протоколна книга, съгласно чл.143, ал.1 и ал.3 ТЗ. Освен, че е общ, вторият въпрос не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касация, тъй като не кореспондира с решаващия извод на въззивния съд за неустановяване на факта, че ищцата е внесла твърдяната парична вноска в полза на дружеството, за което следва да се отбележи че се доказва чрез отразяване в счетоводните регистри и в баланса като задължение на дружеството. Не е изпълнено и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК и по двата въпроса. Посоченото по първия въпрос Решение по т.д. № 634/2005г. на ТК, ІІ т.о. е ирелевантна практика, тъй като е постановено по спор между съдружници по заемно правоотношение по повод изплащане от единия на допълнителната парична вноска на другия съдружник, отразено в подписан протокол на ОС по чл. 134 ТЗ, от което е направен извод за съдържащо се признание на касатора на неизгодни за него факти, обусловило зачитането на материалната доказателствена сила на протокола. По втория въпрос касаторът се е позовал на решение на окръжен съд, което е извън посочените в разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК актове.

Третият въпрос също не е обсъждан от съда и не е обусловил решаващата му правна воля за изхода на правния спор, поради което няма значение за резултата по конкретното дело и на това основание не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Така поставеният въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, основани главно на това, че липсва взето решение по чл.134 ТЗ, както и за неустановяване реално внасяне на допълнителна парична вноска в полза на дружеството. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – включен в предмета на спора, обусловил правната воля на съда за неговия изход и поради това – значим за разрешаването на конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване, съобразно задължителните указания, дадени с ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Освен това, не се установява и допълнителният селективен критерий, доколкото касаторът се позовава на съдебен акт на окръжен съд, който не е релевантна практика по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Касационното обжалване не следва да се допусне и по втората група въпроси от № 1 до № 6, тъй като също нямат характеристиката на правни, по съображения, че по нито един от тях решаващият съд не е формирал правни изводи. Въпросите са хипотетични или избирателно почиващи на факти, каквито не са установени или не са релевантни за конкретното дело. В допълнение следва да се отбележи и за недоказано основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, позоваването на което е бланкетно - липсва обосноваване, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с необходимостта от създаване на практика за попълване на празноти в закона, отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия. Спазвайки принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощие да извежда селективен критерий, включително и да го обосновава, ако това не е посочено от жалбоподателя.

Не се установяват и особено тежки пороци на атакуваното решение, което да обоснове очевидна неправилност на съдебния акт по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, като: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК