Определение № 2724 от 28.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3047/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца П. Д. К. срещу определение № 597/07.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 294/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено определение № 348/07.03.2023 г. по гр.дело № 372/2023 г.на Районен съд – Хасково, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск и е върната подадената от жалбоподателя искова молба. Касаторът излага доводи, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че спорът между страните вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, тъй като липсва пълна идентичност в обективните, субективните и времеви предели на спорното правоотношение. Сочи, че представеното по делото писмо изх. № АГП №291/2022 от 22.02.2022 г. на Главен Секретар при Администрацията на Главния Прокурор представлява нововъзникнал факт, който обосновава предявяването на нов иск. Моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за разглеждане на предявения иск. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът навежда основанията по чл. 280, ал.1, т. 1, като формулира следните въпроси: 1. „Представлява ли становището на ответника изразено в писмо № АГП №291/2022 че обезщетението по чл.261, ал.1 ЗМВР е различно от обезщетението по чл.354 от ЗСВ и се дължи на различно основание и че за П. Д. К. е възникнало право на обезщетение по чл.354 ЗСВ признание на вземането?“ и 2. „Изразеното от ответника становище в писмо № АГП № 291/2022 г. че обезщетението по чл.261, ал.1 ЗМВР е различно от обезщетението по чл.354 ЗСВ и се дължи на различно основание и че за П. Д. К. е възникнало право на обезщетение по чл.354 ЗСВ, представлява ли ново обстоятелство и това обстоятелство изменя ли спорното право и представлява ли основание за предявяване на иск против ответника?“. Не е посочил съдебна практика, с която даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси да се намира в противоречие. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, мотивирано с доводи за грешно формиране на вътрешното убеждение на съда поради грубо нарушение на формалната логика, доколкото счита, че представеното писмо изх. № АГП №291/2022 от 22.02.2022 г., с което ответникът е дал становище, че обезщетението по чл.261, ал.1 ЗМВР е различно от това по чл. 354 ЗСВ, представлява обстоятелство, възникнало след влизане в сила на решението по гр.д. №3906/2019г., променя спорното право и не се обхваща от формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, с оглед на което тя е допустима. Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен от касатора К. срещу Окръжна прокуратура – Хасково иск с правно основание чл. 354 ЗСВ за присъждане на еднократно парично обезщетение в размер на десет работни заплати, възлизащи на сумата 15 840 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. След извършена служебна проверка, второинстанционният съд е констатирал, че между страните има влязло в сила решение № 432/31.07.2020 г. по гр.дело № 3906/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу Окръжна прокуратура – Хасково иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца същата сума от 15 840 лв., на същото основание – чл. 354 ЗСВ. С оглед изложеното, е счел, че е налице пълен субективен и обективен идентитет на спорното право по двете дела, поради което формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по първото дело е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК за предявяване на нов иск, който се явява поради това недопустим. По наличието на основанията за допускане на касационно обжалване: В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е визирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени два въпроса, отнасящи се до това, представлява ли становището на ответника, изразено в писмо изх. № АГП №291/2022 г. на Главен Секретар при Администрацията на Главния Прокурор, признание на вземането и основание ли е за предявяване на нов иск срещу ответника. Така формулирани, поставените въпроси не са правни въпроси по смисъла на т. 1 ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са от обуславящо значение за изхода на делото. Съгласно цитираното тълкувателно решение, поставеният от касатора материалноправен и процесуалноправен въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващите правни изводи на съда, но не и за обсъждане на събраните по делото доказателства и изведените фактически констатации. Това е така, доколкото основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Въпросите на касатора се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт и изискват обсъждане и анализиране на конкретните факти, обстоятелства и доказателства по конкретното дело, едва след което би могъл да бъде направен извод за неговата правилност или неправилност. Дали с горецитираното писмо изх. № АГП №291/2022 г., ответникът по спора е направил или не признание на спорното вземане след формирането на силата на пресъдено нещо, с която съществуването му е отречено, е без значение за наличието на установения от въззивния съд пълен обективен и субективен идентитет между двете дела, т.е. за силата на пресъдено нещо. Това „ново“ доказателство, касаторът е опитал да квалифицира като основание за отмяна на влязлото в сила решение по първото дело, инициирайки производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано в гр.д. № 2014/2022 г. на ВКС, Трето г.о., но молбата му за отмяна е оставена без уважение. При това положение, дори да може да се приеме, че изявлението на ответника в горецитираното писмо съставлява извънсъдебно признание на вземането на ищеца, направено след отричането му със сила на пресъдено нещо, то такова признание не може да обоснове извод за възникването на ново вземане или за привнасянето на нов правнозначим факт, относим към неговото основание, предмет или субекти, които да не са обхванати от вече формираната сила на пресъдено нещо, с което същото вземане е отречено. Ето защо поставените от касатора въпроси не са от значение за крайния изход на спора по допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 354 ЗСВ и поради това не са в състояние да обосноват допускане на исканото касационно обжалване. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Горепосочените пороци не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция. Изложените в жалбата твърдения за допусната грешка при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд поради грубо нарушение на формалната логика, не е в състояние да обоснове соченото основание, тъй като представляват преформулиран довод за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, който е неотносим към първата фаза на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, а подлежи на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване. Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение