Определение № 4207 от 19.09.2025 г. на ВКС по н. д. № 1656/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 29 от 10.01.2025 год., постановено по в. гр. дело № 720/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в. Ответникът обжалва въззивното решение в частта му, в която, като е потвърдено решение № 229 от 12.01.2024 год., постановено по гр. дело № 7464/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 29 с-в, е уважен предявения от Л. И. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 30 399 лв., представляваща обезщетение за имуществени вэреди под формата на претърпени загуби за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по НОХД № 721/2017 год. по описа на СпНС, 8 с-в, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2020 год. до окончателното й изплащане. С насрещна касационна жалба ищецът Л. И. И. обжалва въззивното решение в частта му, в която, като е потвърдено решение № 229 от 12.01.2024 год., постановено по гр. дело № 7464/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 29 с-в, е отхвърлен предявения от Л. И. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 8 000 лв. до размера от 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. с т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 НК, за което е оправдан с присъда от 27.10.2017 год., постановена по НОХД № 721/2017 год. по описа на СпНС, 8 с-в, влязла в сила на 30.07.2020 год. Жалбите са процесуално допустима – подадени са от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК, съответно по чл. 287, ал. 2 ГПК, както и всички останали предпоставки за редовност на жалбите. В жалбата на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил обсъдил възражението на ответника, че по делото липсват доказателства за реалното заплащане на адвокатския хонорар. Отбелязването в договора за правна помощ и защита не било достатъчно, за да се приеме, че разходът е направен от ищеца и сумата е постъпила в патримониума на защитника. В съответствие с добрите нрави увреденият трябвало да положи усилия, за да не увеличава размера на вредите. В противен случай, съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД, длъжникът не дължал обезщетение за вредите, които кредиторът можел да изчегне като положи грижа на добър стопанин. Това означавало, че след като ище;ът можел да получи защита по наказателното дело на разумна и нормална за пазарните условия цена, но вместо тава бил извършил прекомерни и неоправдани разходи, то съдът бил длъжен да намали претендираното обезщетение за имуществени вредси до размер, съобразен с фактическата и правна сложност на наказателното дело. В случая въззивният съд не се бил съобразил с наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесното наказателно дело не се отличавало с фактическа и правна сложност, различна от обичайната за подобен род дела. А дори и да се приемело, че наказателното дело е с по-голяма фактическа и правна сложност, то разумното възнаграждение не следвало да надхвърля посочения в наредбата размер за съответния период от време. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Може ли при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес и при какви обстоятелства е възможно да стане това? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 332 от 04.01.2016 год. на ВКС по гр. дело № 2807/2015 год., ІІІ г. о., ГК и решение № 255 от 02.11.2015 год. на ВКС по гр. дело № 1011/2015 год., ІІІ г. о., ГК. Ответникът по касационната жалба Л. И. И. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно в обжалваната от ответника част. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, а и установено въз основа на доказателствата по делото, че досъдебно производство № 29/2015 год. по описа на ГД „Национална полиция“ – МВР, пр. пр. № 276/2014 год. по описа на Специализираната прокуратура е образувано на 20.02.2015 год., във връзка с постановление на прокурор от СГП от 26.04.2014 г., с което част от материалите по досъдебно производство № 122/2013 г. по описа на ГД „Национална полиция“ – МВР, пр. пр. № 10944/2012 г. по описа на СГП са отделени и са изпратени по подследственост на Специализираната прокуратура. Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2 НК, като с постановление от 11.01.2017 год. по ДП № 119383М - 29 от 2015 год. по описа на ГДНП – МВР, пр. пр. № 276/2014 год. по описа на СпП ищецът е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление. Постановлението е предявено на ищеца на 30.01.2017 год., когато е разпитан в качеството на обвиняем. С постановление от 27.02.2017 год. ищецът е привлечен за обвиняем за същото деяние, като чрез него е причинил значителни имуществени вреди в размер на 465 236.03 лв., представляваща левовата равностойност на имота – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. с т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 НК. Постановлението е предявено на ищеца на 10.03.2017 год., когато е разпитан. На 29.03.2017 год. в Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е образувано НОХД № 721/2017 год. по описа на СпНС. В хода на делото са проведени 8 открити съдебни заседания в периода от 26.04.2017 год. до 27.10.2017 год., в които ищецът е участвал – провеждането на заседанията е свързано с необходимостта от събиране на доказателства. С присъда от 27.10.2017 год., постановена по НОХД № 721/2017 г. по описа на Сп НС, 8-ми с-в, ищецът е признат за невиновен за извършването на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. с т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 НК, а предявените срещу него граждански искове за причинени неимуществени вреди са отхвърлени. Въз основа на подаден протест и въззивни жалби на гражданските ищци срещу постановената присъда е образувано ВНОХД № 125/2018 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, III с-в. С определение от 12.11.2018 год. на ищеца са наложени следните мерки за защита: забрана да доближава непосредствено пострадалите съгласно обвинението /освен за нуждите на разследването или съдопроизводствени процедури/; забрана да осъществява контакт с тях под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс; забрана да посещава адреса, включително и мястото пред адреса, на който живеят. Във въззивно производство са проведени 8 открити съдебни заседания за периода от 18.05.2018 год. до 03.06.2019 год. С решение № 30 от 20.08.2019 год., постановено по посоченото дело, е потвърдена горепосочената оправдателна присъда. Въз основа на подаден касационен протест от прокурор от АСпП и касационни жалби на гражданските ищци е образувано КНД № 1009/2019 год. по описа на ВКС, ІІІ н. о., НК. В касационното производство е проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът е присъствал. С решение № 243 от 30.07.2020 год., постановено по посоченото касационно дело, е оставено в сила решението на Апелативен специализиран наказателен съд. Приел е за установено въз основа на пълномощно от 30.01.2017 год. и договор за правна защита и съдействие от същата дата, че ищецът е упълномощил адв. Е. К. М. да го представлява и защитава по досъдебно производство № 11938 ЗМ/2015 год. на ГД „Национална полиция“ – МВР срещу заплащане на възнаграждение в размер на 500 лв., като в договора е удостоверено, че сумата е платена в брой. С пълномощно от 25.04.2017 год. и договор за правна защита и съдействие от същата дата ищецът е упълномощил адв. М. да го представлява по НОХД № 721/2017 год. по описа на Сп НС, 8-мо НО, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 9 999 лв., като в договора е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой. С пълномощно от 18.05.2018 год. и договор за правна защита и съдействие от същата дата ищецът е упълномощил адв. М. да го представлява по ВНОХД № 125/2018 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд срещу заплащане на възнаграждение в размер на 9 900 лв., като в договора е удостоверено, че сумата е платена в брой. С пълномощно от 10.02.2019 год. и договор за правна защита и съдействие от същата дата ищецът е упълномощил адв. М. да го представлява по КНД № 1009/2019 год. по описа на ВКС, III НО, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 10 000 лв., като в договора е удостоверено, че сумата е платена в брой. Така общият размер на заплатеното от ищеца в полза на представляващия го в наказателното производство адвокат възлиза на 30 399 лв. Въззивният съд е ценил показанията на разпитаните пред СГС свидетели по реда на чл.172 ГПК, като е приел, че те са логични и последователни, свързани са с лично въприети от тях обстоятелства, както и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да разколебават доказателствената им стойност. Въз основа на показанията на свидетелката Т. И. – сестра на ищеца, е приел за установено, че преди завеждане на наказателното дело ищецът бил изключително уравновесен, спокоен човек, с чувство за хумор, на висока позиция като държавен служител. След започване на наказателното производство настъпила промяна в поведението на ищеца. Той се затворил в себе си, не контактувал с никой. Тъй като един от свидетелите по делото бил състудент на ищеца, за наказателното производство се разчуло из приятелските им среди. Ищецът оказвал да разговаря по телефона. Разпитан бил нотариусът, който изповядал сделката. Разчуло се из квартала. Ищецът избягвал да излиза. Свидетелката живеела заедно с ищеца в едно жилище в[жк]. Той споделил с нея за наказателното производство след първото съдебно заседание. Непрекъснато се страхувал, че ще влезе в затвора. Повдигнатото на ищеца обвинение било за заплаха за убийство и принуда за прехвърляне на имущество. Свидетелката присъствала на някои от заседанията, била разпитана като свидетел. За времето на заседанията не планирал почивка. Ищецът отказвал да се храни, изключително много отслабнал, отключил сериозни заболявания – диабет тип 2 и хипертония. Назначена му била медикаментозна терапия. В квартала се разчуло за наказателното производство, което много подтиснало ищеца. През това време ищецът бил финансов директор на Агенцията по бежанците към МС. След започване на съдебните процеси се сменило ръководството на Агенцията и освободили старото ръководство. След освобождаването му ищецът не е работил. Въз основа на показанията на свидетелката М. К. – племенница на ищеца, е счел за установено, че преди завеждане на делото били в много близки отношения с ищеца. Той живеел при майка й в[жк]. Той се грижил за нея като за свое дете, били в близки отношения помежду си. Ищецът бил изключително уравновесен човек. През периода 2017 год. – 2018 год. се променил много. Свидетелката не знаела причината за това. От майка си разбрала за повдигнатото на ищеца обвинение. Опитала се да разговаря с него, но той бил изключително разстроен и отказал да говори с нея. Преди всяко заседание се обаждал на свидетелката да го посещава в[жк]за морална подкрепа. Ищецът бил изключително притеснен, разстроен, притеснявал се, че може да влезе в затвора. Въззивният съд е приел въз основа на заключението по изслушаната пред СГС съдебно-психологическа експертиза, че воденото срещу ищеца наказателно производство представлява неблагоприятно житейско събитие, нарушило психологическото му благополучие за продължителен период от време, последиците от което не са отзвучали напълно и към настоящия момент. По време на досъдебното производство и съдебния процес ищецът е понесъл интензивни емоции, преживял силен емоционален стрес, изпитвал напрежение, тревога, безпокойство, чувство за несправедливост, страх от осъдителна присъда, имал нарушения на съня, отслабнал, предприел избягващо контакти поведение, бил нарушен обичаният му ритъм на живот. Споделеното от ищеца при разговора с вещото лице се потвърждава от резултатите от проективното тестово изследване, съгласно което състоянието на ищеца и към момента се характеризира с повишено ниво на стрес, безпокойство, тревожност, отдръпване от по-широки контакти. Ищецът се намира в състояние на стрес от понесено тежко разочарование, чувства се затормозен и потиснат, тревожен, неспокоен, раздразнителен, нетърпелив, реагира със затваряне в себе си и избягва контакти, страда от загуба на увереност, изпитва страх от нови разочарования, от загуба на положение и престиж, очакванията му занапред са песимистични. С течение на времето емоционалната компонента на състоянието на ищеца се очаква да намалее значително по своята интензивност, по при него ще остане травматичен спомен за преживяното, който е възможно да се актуализира при обстоятелства, напомнящи за воденото наказателно производство. Приел е също така въз основа на заключението на вещото лице по изслушаната пред СГС съдебно-медицинска експертиза, че ищецът страда от следните заболявания: първична хипертония – заболяването е започнало от 2013 год. и продължава до днес; неинсулинозависим захарен диабет – от м.11.2017 год., което продължава до днес; хиперплазия на простатата от м.12.2019 год. до днес; посттравматично стресово разстройство от м.10.2020 год.; рецидивиращо депресивно разстройство от м.03.2021 год.; нарушение на рефракцията неуточнено – от м.02.2018 год.; увреждания на междупрешлените дискове в поясните и другите отдели на гръбначния стълб с радисулопатия – м.01.2015 год. Заболяването захарен диабет е възможно да бъде провокирано от силен стрес. Заболяването артериална хипертония е възникнало през 2013 год., поради което към 2017 г. е било налично. Заболяванията артериална хипертония и захарен диабет са хронични и не могат да бъдат излекувани окончателно. Тези заболявания се контролират с прием на медикаменти и/или диета. При проследяване на медицинската документация през 2017 год. се установява, здравословното състояние на ищеца се влошава от това, че в края на същата година е диагностициран захарен диабет от неинсулинозависим тип и му е започнало перорално лечение. От проследяването на отбелязаните анамнестични данни не са отбелязани прояви на влошени субективни оплаквания. При заболяването артериална хипертония не е отбелязано някакво влошаване, като лечението му остава постоянно през цялата 2017 год. Стресът е един от факторите за възникване на захарен диабет, който е мултифакторно заболяване. Има и други фактори – възраст, тегло, консумация на богати на въглехидрати храни, обездвиженост, наследствена обремененост и др. Стресът влияе по ендокринен начин, като променя производството на определен вид хормони, най-вече свързани с кортизола. Увеличава кръвната захар, което съставлява реакция на организма. Когато стресът е по-продължителен, е възможно той да отключи и развитието на захарния диабет, но не може категорично да се каже, че само това е причината да се отключи, тъй като каквото заболяване може да се отключи от други съпътстващи фактори. Стресът е един от съществените фактори за отключване на диабета. Въззивният съд е посочил, че във въззивното производство е представена епикриза на ищеца от УСБАЛЕ „А.. Ив. П.“, съгласно която ищецът е постъпил в болницата на 03.10.2024 год. и е изписан на 07.10.2024 год. Постъпил е за втори път в болницата за терапевтично уточняване по повод влошен гликемичен контрол. След проведени изследвания и назначена медикаментозна терапия ищецът е изписан в подобрено състояние и е насочен към ОПЛ и ендокринолог за проследяване на състоянието. Въззивният съд е намерил от правна страна, че ответникът е надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото, като е изложил съображения, че за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е оправдан с влязла в сила присъда. В случая Специализираната прокуратура е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. с т. 1 вр. ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 НК – изнудване, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, глоба от 5 000 лв. до 10 000 лв. и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, т.е. престъплението е тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 НК. Посочил е, по делото са ангажирани и доказателства относно претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство, както и че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав на спорното право, а доводите на жалбоподателя-ответник, че не следва да се ангажира отговорността му, е счел за неоснователни. След като е констатирал, че спорът между страните е свързан с обема на отговорността на ответника, въззивният съд е изложил съображения, че установеният в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. Посочил е, че досъдебното производство е образувано срещу ищеца на 11.01.2017 год., когато е привлечен като обвиняем и е приключило с постановяване на влязлата в сила на 30.07.2020 год. оправдателна присъда, т.е. продължителността на наказателното производство е 3 години и 6 месеца. Проведени са общо 8 открити съдебни заседания в първоинстанционното и въззивно производство. Наказателното производство, което се е развило пред три съдебни инстанции, като е приключило в разумен срок и не е налице неоправдано забавяне. Във връзка с доводите на ответника е приел, че отговорността на ответника не може да се ограничи само до привличането на ищеца към наказателна отговорност и воденото досъдебното производство, доколкото същият е надлежно материално-правно легитимиран да отговаря за целия наказателен процес, доколкото не само е повдигнал, но е и поддържал незаконното обвинение срещу ищеца. Спрямо ищеца не е приложена мярка за неотклонение. Процесното наказателно производство се отразило негативно на ищеца, който бил подложен на стрес, изпитвал притеснения преди провеждане на откритите съдебни заседания, както и от изхода на наказателното производство и възможността да бъде лишен от свобода. Ищецът се затворил в себе си, променил хранителния си режим, отслабнал. Към момента на образуване на наказателното производство ищецът е бил на 49 години – в активна, трудоспособна възраст. Счел е, че по делото не се установява наличието на пряка причинна връзка между хроничните заболявания на ищеца – артериална хипертония и неинсулинозависим захарен диабет тип 2, но следва да се отчете обстоятелството, че преживеният от ищеца стрес през време на воденото спрямо него наказателно производство се е отразило върху здравословното му състояние, включително върху хроничните му заболявания. Наказателното производство се отразило неблагоприятно и върху психологическото състояние на ищеца. Психологическото благополучие на ищеца било нарушено за продължителен период от време и последиците от воденото спрямо него наказателно производство не са отшумели напълно понастоящем. Ищецът е понесъл интензивни негативни емоции, напрежение, тревога, безпокойство, чувство на несправедливост, имал нарушения на съня. Станал раздразнителен, нетърпелив, загубил увереност, изпитвал страх от нови разочарования, загуба на положение и престиж. Прогнозата е с течение на времето емоционалната компонента на състоянието на ищеца да намалее значително. Същевременно е приел, че по делото не се установяват трайни и необратими неблагоприятни последици за ищеца от воденото спрямо него наказателно производство. Също така преди произнасянето на ВКС спрямо ищеца не е била постановявана осъдителна присъда. Въззивният съд е приел за обоснован извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал каква е заеманата от него длъжност към момента на повдигане на обвинението в извършване на престъпление, както и че е бил освободен от работа заради водения спрямо него наказателен процес – по делото не са ангажирани договора, по силата на който е упражнявал трудовата си дейност, както и заповедта за прекратяване на правоотношението, по което е бил нает. Съобразявайки тежестта на обвинението, липсата на приложени спрямо ищеца мерки за неотклонение, продължителността на наказателното производство, проведените процесуални действия в общо 8 открити съдебни заседания, преживеният от ищеца стрес, безпокойство, затварянето му в себе си, възрастта му към момента на повдигане на обвинението години – 49 години, негативното отражение на воденото наказателно производство в емоционално състояние на ищеца, в резултат на наказателната репресия, въззивният съд е приел, с оглед принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 год., че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 8 000 лв. По отношение на иска за заплащането на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за организиране на защитата на ищеца в наказателното производство, като се е позовал на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че общият размер на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за досъдебното и съдебните производства на три инстанции възлиза на 30 399 лв., от които: 500 лв. – заплатени за досъдебното производство, 9 999 лв. – за СпНС, 9 900 лв. – за АСпНС и 10 000 лв. – за ВКС. Във връзка с възраженията на ответника относно размера на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения въззивният съд е изложил съображения, че регламентираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. размери на адвокатските възнаграждения са минимални, а не обичайни. Разумно е уговарянето им да се очаква по наказателни дела, които не представляват никаква правна и фактическа сложност, какъвто не е настоящия случай. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че ищецът съществено е надценил очакваните усилия и труд на адвокатското дружество, което не е сторено – такива доказателства не са ангажирани по делото. Предвид фактическата и правна сложност на делото, продължителността на наказателното производство, броя на проведените открити съдебни заседания пред първата и втората съдебни инстанции, както и извършените процесуални действия в тях, обемът на ангажирания доказателствен материал, предявеният граждански иск с цена от 40 000 лв., въззивният съд е счел, че уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, развила се в три съдебни инстанции, не е прекомерно. С тези мотиви първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваните от страните части, в които искът за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва от 30.07.2020 год. до окончателното изплащане и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв., а искът за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен изцяло за сумата от 30 399 лв., ведно със законната лихва от 30.07.2020 год. до окончателното изплащане. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от ответника въпрос, поради следните съображения: Въпросът няма характера на обуславящ, тъй като въззивният съд не е отрекъл възможността при иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъде определено обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, който е по-малък от платения в наказателния процес, а е приел, че в случая не са налице предпоставките за това. В съответствие с разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2017 год., ОСГК, формираният в решението извод, че заплатените от ищеца адвокатски хонорари в досъдебната фаза и съдебната фаза на наказателното производство не са прекомерни, е обоснован след анализ и преценка на всички относими доказателства и правнорелевантни факти. Въззивният съд е изложил мотиви за липсата на прекомерност на адвокатските възнаграждения, съобразявайки вида и тежестта на повдигнатото обвинение, фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените съдебни заседания и в тази връзка сложността и интензивността на действията по процесуално представителство. Несъгласието на касатора с решаващия извод в обжалваното решение за основателност на претенцията за имуществени вреди представлява довод за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, който може да бъде преценяван от ВКС едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Тъй като не се допуска касационно обжалване по подадената от ответника жалба, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не подлежи на разглеждане и подадената от ищеца Л. И. И. насрещна касационна жалба. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,