Определение № 429 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 110/2024 г.
ВКСI гражданско отделение03.02.2025 г.докладчик Ваня Атанасова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. Х. С. касационна жалба в частта й срещу решение № 308 от 14. 08. 2023 г. по в. гр. д. № 228/2023 г. на ОС – Кюстендил, 1 състав, в частта му потвърждаваща решение № 84 от 31. 01. 2023 г. по гр. д. № 1226/2022 г. на РС – Кюстендил в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Х. С. против С. Б. Х. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от причинените на ищцата дискомфорт, изнервеност, чувство на несигурност И ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 110/2024 г. на ВКС, 1 г.о., в тази част. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 308 от 14. 08. 2023 г. по в. гр. д. № 228/2023 г. на ОС – Кюстендил, 1 състав, в частта по иска по чл. 109 ЗС. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката Р. Х. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ВКС на РБ, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено. След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване. Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Х. С., чрез адв. Т. З. П., срещу решение № 308 от 14. 08. 2023 г. по в. гр. д. № 228/2023 г. на ОС – Кюстендил, 1 състав, потвърждаващо решение № 84 от 31. 01. 2023 г. по гр. д. № 1226/2022 г. на РС – Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от Р. Х. С. против С. Б. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС - за осъждане на ответника да премахне гараж, построен до едноетажна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., находяща се в парцел ***- им. ***, в кв. *** по плана на [населено място], общ. Т., обл. К., с площ от 529 кв.м., да възстанови водоподаването към мазето и достъпа към същото, да възстанови осветлението на навеса с оградни стени, както и искът с правно основание чл. 45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от причинените на ищцата дискомфорт, изнервеност, чувство на несигурност. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявените искове. Подаден е писмен отговор от ответника по иска и по касационната жалба С. Б. Х., чрез адв. В. И., с който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, правилност на първоинстанционното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното: Касационната жалба е недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в частта й, касаеща решението по чл. 45 ЗЗД, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. При обективно съединяване на искове за парични вземания от значение при преценка допустимостта на касационното производство е цената по всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всички обективно съединени искове. В случая искът по чл. 45 ЗЗД е с цена под 5000 лв. - 3000 лв., т.е. под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване. Като недопустими, касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба е допустима в частта й, касаеща решението по чл. 109 ЗС. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата Р. Х. С. и нейният съпруг са притежавали право на собственост върху процесната масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 40 кв.м. и дворното място. До жилищната сграда имало построен стар гараж, през който се влизало в мазето на къщата. С нотариален акт №82/5. 12. 2003 г. по описа на нотариус Боян Алексов продали имота на К. С. А., като си запазили правото на ползване върху имота и жилищната сграда. С н.а. № 131/26.06.2015г. К. А. продала имота на Б. С. Х., починал на 26. 06. 2019 г. и наследен от своя баща С. Б. Х. – ответник по предявения иск. Съществуващият до жилищната сграда стар гараж бил съборен от ответника и на негово място бил построен нов масивен гараж, с по-голяма площ и височина от предходния. Въз основа на заключението на вещото лице Н. Г. вх.№418/16.01.2023г. е прието за установено, че съществуващата в имота жилищна сграда е едноетажна, с обособен самостоятелен вход с три външни бетонови стъпала от западната фасада, защитени от две външни стени – едната на жилищната сграда, а другата на гаража. От западната страна на сградата, долепен до входа й, е изпълнен нов гараж, с размери надвишаващи съществуващия стар гараж с бетонна покривна плоча. Новият е с двускатен покрив, изпълнен с метал и дървени ребра, покрит с керемиди, с височина 3, 50 метра до билото на двускатния покрив и площ на постройката 5, 38/6, 13 кв.м., а вратата му представлява ролетна щора с размери 4.80м./2.40м., с възможност за електро-механично отваряне. Монтирани са улуци, без мазилка. Покривът на новоизградения гараж е „подпъхнат“ под стрехата на жилищната сграда. На северната фасада на гаража е монтиран двукрилен прозорец с ПВЦ дограма, с размери 1,20/0,67 м., намиращ се на 0.95 м. от западната стена на гаража. В близост до прозореца е монтирана водопроводна тръба, завършваща с обикновена канелка, без корито. Чешмата може да се ползва само при отворена гаражна врата и свободен гараж. Липсва водоподаване в чешмата, като вещото лице не знае причините за това. Гаражът е построен без одобрени строителни книжа, без данни за дадени предписания за премахване на стария гараж, както и без съгласието на вещния ползвател на жилищната сграда и дворното място. Според експерта, приложените на л. 26 и л. 27 от делото на районния съд снимки отразяват положението при стария и новопостроения гараж. От същите е видно, че новопостроеният гараж затваря входната врата на жилищната сграда и два прозореца на западната фасада на жилищната сграда. Видно е от снимките, че при предходното положение пред стария гараж е имало дворна чешма. На снимката на лист 29 от делото на районния съд е отразено мазето, намиращо се под западната стена на жилищната сграда, входът към което попада в новопостроеният гараж. Достъпът до пространството, ползвано за мазе, е през гаража, с две бетонови стъпала, вкопани в пода му. Мазето е без естествено осветление и вентилация, с височина ограничена от съществуващата стоманобетонова конструкция на жилищната сграда. Като пристройка към жилищната сграда има изграден преди години навес, долепен до източната фасада, както и втори навес, намиращ се в западна посока, в близост до ПИ ***-пл.№*** и ПИ ***-***, кв.*** представляващ паянтова постройка с четири стени, дървена врата и дървен скован прозорец, без мазилки, с глинен под. В навеса има изпълнена ел. инсталация за осветление, монтирани са ел. ключ, ел. крушка в навеса и външна ел. крушка с противовлажно стъкло над входната врата, които не светят, като експертът не може да определи причината за това. Според експерта, новият гараж с височина на билото 3, 50 м. затваря цялата западна фасада на сградата, на която са разположени входната врата, два прозореца и вход към мазето, тъй като покривът му лежи под стрехата на къщата. В подпокривното пространство на гаража се затваря единственият прозорец на входното антре и се затъмнява по-малкият прозорец на западната фасада на сградата, както и входът на къщата. По този начин се ограничава проникването на слънчева светлина и естественото осветление, както и естественото проветряване на входното антре. В жилището може да навлезе въздух от гаражното помещение – застоял, а при работещ двигател навлизат и изгорели газове. Мазето също е без естествено осветление и вентилация. В къщата на ищцата има оставен ключ и дистанционно устройство за достъп до гаража. ищцата не е посещавала от доста години процесния имот. Ответникът съборил предходния гараж, тъй като бил много стар и застрашен от самосрутване. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че е налице противоправно въздействие върху процесния имот от ответната страна, но то не създава за ищцата пречки за използване на процесния имот по-големи от обикновените. Ищцата не е ходила в имота от построяването на гаража, поради което и не би могло да е налице реално препятстване ползването на имота. Твърденията в исковата молба, че е смутена възможността й да ползва имота са хипотетични, неустановени в процеса. А и при реално ползване на имота не биха се създали пречки за ищцата да упражнява правата си, тъй като гаражът не влияе на осветеността на навесите, достъпът до мазето през гаража не е затруднен и изисква само вдигане на ролетната врата, чешмата е в гаража. Не е установено липсата на водоподаване да се дължи на построяването на гаража. Покривът на гаража създава затъмненост във входното антре, но в същото е имало електрическа крушка, а и при вдигната врата на гаража прониква светлина. Не е налице причинноследствена връзка между липсата на електричество в навеса и построяването на гаража. Въззивният съд е възприел за правилни изводите на първоинстанционния съд и е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че старият гараж е съборен от ответника и ищцата няма право на ползване върху новоизградения, който не се явява принадлежност към жилищната сграда. Достъпът до мазето е запазен през гаража. Не е установено построяването на новия гараж да е довело до прекъсване на ел. захранването на навеса. Наредба № 7/22. 12. 2003 г. допуска непряко осветени преходни дневни и помещения със спомагателно предназначение. Новопостроеният гараж не нарушава възможността на ищцата да ползва жилищната сграда и мазето. Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Очевидната неправилност се изразява в очевидната необоснованост на извода на въззивния съд, че действия, изразяващи се в построяване на гараж, затварящ прозорци на западната фасада на сградата - единствен прозорец на входното антре и затъмняващ още един по-малък прозорец на западната фасада на сградата, с което се ограничава проникването на слънчева светлина, естественото осветяване и естественото проветряване на входното антре на жилищна сграда, както и в премахване на дворна чешма и вкарването й в гаража като тръба с канела, без корито, не представляват действия, създаващи пречки за ползване на жилищната сграда от лице, в полза на което е учредено вещно право на ползване върху дворното място и жилищната сграда. Налице е и очевидно противоречие с разпоредбата на чл. 109 ЗС на извода на съда, че посочените неправомерни действия не създават пречки за спокойното упражняване на правото на ползване на ищцата върху жилищната сграда и дворното място, още повече, че същата не посещава от дълго време процесния имот. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,