Определение № 107 от 21.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1010/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] / в несъстоятелност /, против решение № 780 / 05.05.2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, по т.д.№ 175 / 2011 год., потвърдило решение № 354 / 08.04.2010 год. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ – 4 състав, постановено по т.д.№ 85 / 2008 год., с което са отхвърлени предявените от синдика на ЗК [фирма] /в несъстоятелност / против [фирма] и ЗК [фирма] / в несъстоятелност / обективно, евентуално съединени искове, с правни основания чл.646 ал.1 т.1, чл.646 ал.2 т.4 и чл.647 т.7 от ТЗ, за обявяване нищожен по отношение кредиторите на несъстоятелността договор за цесия от 10.11.2005 год., сключен между ЗК [фирма] и [фирма]. К. навежда касационно основание за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон ,излагайки мотиви, свързани с процесуалната легитимация на страните по исковете, предвидени в чл.646 – 647 от ТЗ ,несъобразена от съда. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи разрешаването от въззивния съд на процесуалноправен въпрос – „ разполага ли синдикът с процесуална легитимация за предявяване на иск за установяване на абсолютна нищожност, по общия ред и на основанията, предвидени в чл.26 ЗЗД, по отношение сключени от дружеството в несъстоятелност сделки „ - в противоречие с казуална съдебна практика - решение № 692 от 04.12.2006 год. по т.д.№ 300 / 2006 год. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 595 / 08.07.2003 год. по ч.гр.д.№ 461/2003 год. на V- то гр.отд. на ВКС / основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /. Твърди, че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата и в този смисъл е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответните страни не са взели становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, депозирана в срока по чл. 283 ГПК и е редовна съгласно чл.284 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, след преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК намира следното: За да отхвърли предявения от синдика на ЗК [фирма] иск, с правно основание чл.646 ал.1 т.1 от ТЗ, въззивният съд е приел, че насрещното вземане на цесионера [фирма] към цедента ЗК [фирма], твърдяно като възникнало на предхождащо договора за цесия правно основание – договор от 16.11.2002 год., в погасяване на което е цедирано вземане на ЗК [фирма] към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи / Н./ с процесния договор, не е доказано като възникнало в полза на [фирма]. Оттук е обосновал извода, че със сключения договор за цесия не се установява изпълнение на парично задължение от длъжника в несъстоятелност, в полза на кредитор [фирма], направено след датата на откриване производството по несъстоятелност и не по установения в закона ред. Предявеният иск с правно основание чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ съдът е отхвърлил, визирайки неустановената, по преждепосочените съображения, възмездност на цесията. Третият от предявените искове - с правно основание чл.647 т.7 от ТЗ, въззивният съд е отхвърлил поради недоказаност на сключването на двустранна сделка между двамата ответници, макар да не е обосновал с този извод отхвърлянето и на предходните искове. Недоказаността на сключването на сделка не съставлява извод за абсолютна нищожност на същата. Следователно, соченият от касатора процесуалноправен въпрос, относно легитимацията на синдика да предяви иск за прогласяване нищожност на сключена от дружеството в несъстоятелност сделка, на основание чл.26 от ЗЗД, като абсолютно нищожна, макар безспорно значим, не се явява обусловил изхода на въззивното решение. Исковете са предявени от синдика на основание специални хипотези на относителна недействителност спрямо кредиторите на дружеството на сключени от същото сделки, при наличие на предпоставките визирани в чл.646 ТЗ и чл.647 от ТЗ / макар формално законът да сочи „ нищожност ” в хипотезите на чл.646 ТЗ и „ недействителност „ – в тези по чл.647 от ТЗ, но все ограничавайки възникването на правни последици от сделката спрямо определен кръг лица – кредиторите на несъстоятелността /. Въззивният съд е разгледал същите на така предявените в евентуалност правни основания. Няма позоваване в мотивите на въззивното решение на установено основание за абсолютна нищожност на договора за цесия от 10.11.2005 година. Дори да би бил направен такъв извод, то той не би предпоставил в конкретния случай, като решаващ за изхода на спора, въпроса за процесуалната легитимация на синдика, тъй като не са предявени искове за прогласяване абсолютна нищожност на сделка, нито е претендирано и отказано от съда, по съображения за липса на активна процесуална легитимация, изменение на основанието на предявените искове ,в който смисъл и с оглед отговора на поставения процесуално-правен въпрос да би била обусловима недопустимост на постановеното въззивно решение. Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК, правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, какъвто не е поставеният от касатора. Неформулирането на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, във връзка с ТР 1/ 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, изключва възможността за разглеждане на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, формално наведени от касатора. Водим от горното, съдът