Определение № 2040 от 02.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2418/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на касатора Р. Б. Я. за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение в частта относно присъдените в полза на ответника по касационната жалба „ГАЛЕНКОВ“ ЕООД разноски за адвокат. Молителят сочи, че заплатеното от ответника възнаграждение е прекомерно съобразно броя на исковете (един главен), фактическата безспорност на основните факти по делото и обстоятелството, че към спора са относими само норми от вътрешния правов ред, чието приложение не съставлява правна сложност. Допълва, че доводите, по които не е допуснато касационно обжалване, се различават значително от изложените в отговора на касационната жалба аргументи. При тези съображения молителят иска намаляване наполовина на присъдените в негова тежест разноски за адвокат. Ответникът по молбата „ГАЛЕНКОВ“ ЕООД я оспорва. Счита, че възражението за прекомерност не е направено своевременно, а по същество – че е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в минимума, установен с Наредба № 1/2004 г. Допълва, че същата база е била използвана и при определяне на размера на възнаграждението за защита във въззивното производство, срещу което ищецът не е възразил, тъй като то е било съпоставимо с уговореното от самия него адвокатско възнаграждение. Поддържа, че е подал както отговор на жалбата по същество, така и отговор на формулираните основания за допускане на касационно обжалване, и моли съда да констатира наличието му в електронната папка на делото предвид липсата на документа в хартиеното дело. Заявява още, че решаването на спора изисква освен правни знания, също и такива от областта на счетоводството, както и че мотивите на съда за недопускане на обжалване съвпадат с изложените от него. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Касационното производство е образувано по жалба на Р. Я. срещу Решение № 378/11.06.2024 г. по в.т.д. № 321/2024 г. на АС-София, с което е потвърдено Решение № 11/19.01.2024 г. по т.д. № 176/2022 г. на ОС-Благоевград в частта му за частично отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86 ЗЗД – за сумата над 351 401 лв. до сумата от 499 893 лв. главница и за сумата над 95 073,50 лв. до сумата от 128 617,64 лв. лихва. С определение от 15.04.2025 г. съдът не е допуснал касационно обжалване и е присъдил на ответника ГАЛЕНКОВ“ ЕООД разноски за адвокат за касационната инстанция в размер от 7 950 лв., съобразявайки доказателствата за сключен договор за правна защита и за извършено плащане по него. Възражението за прекомерност на така присъденото адвокатско възнаграждение е направено от касатора за първи път по реда на чл. 248 ГПК, но това е своевременно предвид процесуалната специфика на първата фаза на касационното производство – тя се развива в закрито заседание без връчване на препис от отговора и първият момент, в който касаторът може да заяви възражение срещу размера на заплатеното от ответника по касационната жалба възнаграждение, е след присъждането му с определението по чл. 288 ГПК. Поради това възражението следва да бъде разгледано по същество. Според настоящия състав заплатеното от „ГАЛЕНКОВ“ ЕООД адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и отговаря на изискването за справедлив размер, който, както правилно сочи и молителят, не е ограничен от минималните размери, установени с Наредба № 1/2004 г. (по развитите в решение на СЕС по дело № С-438/22 съображения), а се определя на база комплекс от фактори като фактическата и правната сложност на делото, цената на иска, видът и характерът на осъществяваната защита, спецификата на съответното производство и др. В случая защитимият материален интерес е около 180 000 лв., т.е. заплатеното адвокатско възнаграждение е под 5 % от него. Същевременно, обратно на поддържаното от молителя, спорът между страните е бил не само правен, но и фактически (в частта относно действителното правно основание за осчетоводяване на процесната сума – като резерв или като допълнителни парични вноски), което личи и от обстоятелството, че част от поставените от касатора въпроси касаят именно фактическата обоснованост на въззивното решение. Правната сложност на делото пък е видима от броя на въпросите, с които касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване (шест), както и от специфичната материя, до която се отнася първият от тях (начин на счетоводно записване). Съдът отчита и извършените от процесуалния представител на ответника действия, изразяващи се в подаване на отговор по съществото на касационната жалба и на становище по поставените въпроси и негодността им да послужат като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК (налично в електронната папка на делото под входящ № 27459/25.10.2024 г.). По изложените съображения съдът не намира основание за определяне на минимален (спрямо пазарния) размер на адвокатското възнаграждение, а заплатеният като среден такъв следва да се приеме за справедлив и отчитащ както усложняващите процеса факти (изброени по-горе), така и обстоятелствата, които не водят до прекомерна тежест на делото (напр. че по приложението на спорните разпоредби на чл. 125, ал. 3 и чл. 134 ТЗ е установена многобройна и константна съдебна практика; че исковете, макар да са два, са в съотношение на обуславящ и обусловен; че възнаграждението е платимо само за усилия, положени в първата фаза на касационното производство без участие в открито заседание и устни състезания). С тези мотиви съставът на Първо търговско отделение на Търговската колегия на ВКС