Определение № 289 от 05.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3925/2013 г.
ВКСII търговско отделение05.11.2013 г.докладчик Ваня Алексиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на ТД [фирма], със седалище [населено място] представлявано от управителя си С. И. Ц. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1239 от 03.07.2013 год., по в.гр.д.№ 1001/2013 год., по описа на с.с.. ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 3925/2013 год. на ІІ-ро т.о на ВКС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] представлявано от управителя си С. И. Ц. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1239 от 03.07. 2013 год., по в.гр.д.№ 1001/2013 год., с което е обезсилено решение № 20 от 03.01.2013 год. на Пловдивския районен съд по предявения от касатора, като ищец, срещу С. Д. К. иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване вземането му по издадена от ПРС по ч. гр.д.№ 4216/2012 год. заповед за изпълнение на парично задължение в общ размер от 528.35 лв. с № 2816/20.03.2012 год. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на исковата претенция. Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на ПОС, предвид произхода на претендираното вземане и качеството на касатора, като ответна по спора страна - арг. от чл.286, ал.1, във вр. с ал.3 ГПК. Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за касационен контрол над въззивния съдебен акт на ПОС, настоящият касатор, към датата на подаване на касационната жалба – 23.08.2013 год., не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което същата се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея касационно производство - на прекратяване. Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК