Определение № 281 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от М. Г. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно определение № 1094 от 28.04.2020г. по ч.в.т.д. № 563 по описа за 2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 28617 от 4.12.2019г. по гр.д. № 6255/2016г. на СГС за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото поради неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и необоснован, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира следното: Настоящият жалбоподателя е предявил искове пред СГС против Х. Д. Н.-Варошина с правно основание чл.17, ал.1 ЗЗД, вр.чл.26,ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС. По негово искане съдът го е освободил от заплащане на държавна такса и разноски по делото с разпореждане от 16.12.2016г. След като е счел за основателно направеното от ответната страна възражение, че в подадената по реда на чл.83, ал.2 ГПК декларация ищецът е декларирал данни, които не отговарят на фактическото положение, съдът с определение № 1235 от 16.01.2019г. е отменил разпореждането си от 16.12.2016г. и е оставил исковата молба без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 4 090.40лв. Така постановеният акт е бил обжалван по реда на инстанционния контрол и е влязъл в сила на 30.09.2019г.с постановяване на определение № 407 по ч.гр.д.№ 3050/2019г. на ІІІ г.о. на ВКС. След връщане на делото, съдът с разпореждане от 8.10.2019г. е указал на страната да внесе в 7-дневен срок дължимата такса. Последвала е молба от 31.10.2019г. с искане за освобождаване от заплащането й. Молбата е придружена с нова декларация за материално и гражданско състояние от 30.10.2019г. и е мотивирана с новонастъпило обстоятелство, а именно че ЕТ”Медикъл експрес – М. П.” е с прекратена търговска дейност, считано от 2009г. и не е източник на доходи. С разпореждане от 4.11.2019г. съдът е преценил молбата като недопустима. Със същото е дал последни указания на страната за внасяне на определената такса от 4 090.40лв. След неизпълнението им в определения срок, е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. С обжалваното въззивно определение № 1094 от 28.04.2020г. САС е потвърдил определението с решаващите мотиви, че заличаването на ищеца като едноличен търговец не съставлява ново обстоятелство, налагащо съдът отново да се произнася по искането за освобождаване от държавна такса. За да има основание за ново произнасяне, новонастъпилото обстоятелство трябва да е от такова естество, че да променя в цялост материалния статус на страната. В случая дерегистрацията на едноличния търговец е ирелевантна, защото не е била обсъждана при преценката на въпроса дали ищеца разполага с достатъчно средства за заплащане на такса при постановяване на влезлия в сила акт и тъй като с доходите на ЕТ далеч не се изчерпват активите, които ищеца притежава. В представеното към жалбата изложение, изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК, жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че въззивният акт противоречи на т.12 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което поставя въпросът: Когато са налице предпоставки за освобождаване от дължима държавна такса, длъжен ли е съдът да освободи жалбоподателя? Неосвобождаването, представлява ли ограничение на конституицонно гарантираното право на правосъдие? Твърди дискриминация по възраст, пред вид положението му на пенсионер. Отделно счита и че постановеният акт е очевидно неправилен, тъй като не е съобразено наличието на посоченото ново обстоятелство. Настоящият съдебен състав намира, че по единственият поставен от жалбоподателя въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото доколкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния акт,той не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото съдържа условие, което не е прието за установено, а именно че са налице предпоставките за освобождаване от дължима държавна такса. Видно от гореизложеното, решаващите мотиви, посочени от въззивният съд са именно, че с влязъл в сила акт вече е прието за установено, че по отношение на ищеца не са налице предпоставките за освобождаване от дължима държавна такса и обстоятелството, на което сега се позовава / че ЕТ”Медикъл експрес – М. П.” е с прекратена търговска дейност/ не е такова, че да обоснове необходимост от пререшаване на въпроса. Жалбоподателя се позовава на противоречие на въззивния акт с т.12 от ТР № 6/2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, без да посочва конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали това е така. Поради тази причина не може да се приеме наличие на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изискващо именно поставеният от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода на делото, да е разрешен в противоречие със задължителната практика. С т.12 от т.д.№ 6/2012г. е дадено разрешение кой е компетентният съд да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК. В мотивите е посочено, че при постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК само при промяна в обстоятелствата. Под промяна на обстоятелствата се визира промяна на релевантните обстоятелства, въз основа на които вече е било взето решението за постановяване на отказ. Посочването на единично обстоятелство, което няма връзка с вече направените решаващи изводи не е основание за преразглеждане на въпроса. В този смисъл, настоящият съдебен състав не намира, че постановеният въззивен акт може да бъде определен като очевидно неправилен. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение