Определение № 2956 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1087/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. К. – процесуален представител на ищцата М. В. Г., против въззивно решение № 650 от 29.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2951/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 3477 от 05.08.2024 г. по гр. д. № 6661/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, в обжалваната част, с която са отхвърлени, предявените от ищцата против А. В. П., искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1. за разликата над 1000 лева до пълния претендиран размер от сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК – лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди, изразяваща се в охлузвания и оток в областта на лицето, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, извършено от ответника спрямо ищцата на 08.10.2022 г., за което е налице споразумение от 27.02.2023 г., одобрено по НОХД № 1092/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 27.02.2023 г., предявен ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и 2. за разликата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1 НК, вр. чл. 144, ал. 1 НК – закана с убийство чрез насочване към лицето й на пистолет и произвеждане на изстрел, което заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, извършено от ответника спрямо ищцата на 08.10.2022 г., за което е налице споразумение от 27.02.2023 г., одобрено по НОХД № 1092/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 27.02.2023 г., предявен ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна по касация – ответникът А. В. П., не е подал писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Касационната жалба е недопустима, в частта с която се атакува решението по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК – лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди, изразяваща се в охлузвания и оток в областта на лицето, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, с цена на иска 3000 лева. Ето защо, само в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира: По делото е установено, че с одобрено на 27.02.2023 г. споразумение по НОХД № 1092/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ответникът А. В. П. е признат за виновен за това, че на 08.10.2022 г. в [населено място] е причинил на ищцата М. В. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и оток в областта на лицето, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Със същото споразумение ответникът е признат за виновен и за това, че на 08.10.2022 г. в [населено място], се заканил с убийство на ищцата, като насочил към лицето й пистолет и произвел изстрел, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1 НК, вр. чл. 144, ал. 1 НК. С постановление № 2942/11.05.2022 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - П. е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. В постановлението е описана фактическа обстановка, от която се изяснява, че в сутрешните часове на 14.03.2022 г. С. Д. Г. /син на ищцата/ отишъл в стопанисвания от ответника и съпругата му – свидетелката К. П. павилион, при което нанесъл удар с нож в областта на гърба под лявото рамо на ответника, както и удар с нож в областта на лявата част на тялото под кръста на съпругата му. В резултат на извършените действия по разследване наблюдаващия прокурор е достигнал до извода, че наказателното производство следва да се прекрати поради невменяемост на извършителя на основание чл. 33, ал. 1 НК. Видно от представена по делото епикриза на ответника А. В. П., съшият е постъпил в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на 14.03.2022 г. и е изписан на 19.03.2022 г. с поставена окончателна диагноза – „травматичен хемопневмоторакс с открита рана в гръдната кухина“, което е наложило оперативно лечение. От показанията на св. Й. – пряк очевидец на извършените от ответника спрямо ищцата престъпления, става ясно, че преди да осъществи деянията ответникът държал сметка на ищцата за поведението на сина й. Спомня си за предишен инцидент, при който синът на ищцата наръгал с нож ответника и съпругата му. Споделя, че ищцата много се изплашила от случилото се, най-вече защото помислила, че използваният от ответника пистолет е истински, а не газов. Вследствие на инцидента ищцата била наранена, като цялата й буза била посинена, а в продължение на няколко дни не можела да се възстанови от случилото се и не отишла на работа. Свидетелката Д. – сестра на ищцата, потвърждава, че ищцата силно се уплашила, като в продължение на няколко дни не се прибирала в дома си, а нощувала при роднини. Свидетелката П. – съпруга на ответника изяснява, че ответникът, свидетелката и нейния брат отишли при ищцата да й държат сметка, защо е срила ножа използван от сина й, при което последната започнала да спори с тях и да ги обижда. В резултат на това ответникът се ядосал и стрелял нагоре с пистолет, като целта му била да уплаши ищцата. Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че е осъществен фактическия състав на непозволено увреждане. Ответникът е признат за виновен по НОХД № 1092/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, което е приключило със споразумение. От действията на същия са били причинени вреди на ищцата, изразяващи се в неимуществени такива, а именно-причиняване на уплах относно здравето и живота на пострадалата, тъй като ответника е стрелял по нея с газов пистолет, при което е била насинена и обгорена бузата й. Следователно налице са противоправно поведение от страна на ответника по отношение на причиняването на деликта и увреждане в пряка причинна връзка с действията му. Изложил е, че без значение е факта дали има някаква причина, поради която причинителят на престъплението да е бил засегнат по някакъв начин от ищцата. Решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно при така определения размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди за престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1 НК, вр. с чл. 144, ал. 1 НК от 1000 лева, който е справедлив, тъй като според събраните по делото доказателства причинените на ищцата болки и страдания са отшумели за няколко дни. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Селектирането на касационната жалба на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се извършва по релевантен правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение /вж. указанията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Този въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ следва да е включен в предмета на спора и обусловил формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, и по отношение на въпроса да са осъществени някои от допълнителните предпоставки, предвидени в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, както и да обоснове поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да изведе значимия въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В съобразителната част на тълкувателния акт е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. В случая, при прочита на касационната жалба и изложението към нея не се установи касаторът да е повдигнал правен въпрос с предвиденото съдържание, а се съдържат само доводи за неправилност на решението и по-конкретно за липса на мотиви относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което според касатора е крайно занижено. В изложението е цитирана задължителна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., както и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, но тъй като касаторът дори не се опитал да формулира някакво питане, касационният съд не може изведе конкретен правен въпрос, поставен за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Несъгласието с изводите на съда само по себе си не може да обоснове достъпа до касационно обжалване. Липсата на поставен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване. В обобщение на изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение