Определение № 2831 от 03.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2773/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. С. и И. С. И., чрез процесуалния им представител адв.М. Д. от АК – Стара З., срещу решение №401/08.12.2023г. по в.гр.д.№336/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено решение №74/12.02.2020г., постановено по гр.д.№ 1968/2019г. по описа на РС- Казанлък, като е постановено друго, с което са отхвърлени:

• предявените от Д. Т. С., ЕГН [ЕГН] и И. С. И., [ЕГН] против [община], Ж. Н. К., ЕГН [ЕГН] и Р. Л. М., ЕГН [ЕГН], искове за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство от общия им наследодател С. И. С., ЕГН [ЕГН], починал на 05.01.2017г. на следния недвижим имот: имот с пл.№ * в местността „Т. м.“ в землището на [населено място] с постройките, подобренията и трайните насаждения върху имота, с площ на имота от 500кв.м.,при граници: от юг-път, от изток-П. С. и др., от запад-В. Д.,който имот е идентичен с недвижим имот с идентификатор *.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 88/26.11.2015г. на Изп.директор на АГКК,адрес на поземления имот :гр.К., местност „С. л.“, с площ от 1064кв.м., при граници: имоти с идентификатори №№ .*.*, *.*.*, *.*., *.*.***;

• за осъждане на Р. Л. М., ЕГН [ЕГН] да предаде на Д. Т. С., ЕГН [ЕГН] и И. С. И., ЕГН [ЕГН] владението върху описания имот.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат изцяло уважени.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите:

1.В тежест на ищеца ли е при оспорване, направено от ответника, да докаже, че имотът е придобит на годно правно основание;

2.В случай, че и противната страна противопоставя права, установени с нотариален акт и придобивна давност, разпростира ли се доказателствената сила на нотариалния акт относно обстоятелството, че имотът е наследен от собственик или страната следва да докаже правото на собственост на наследодателя;

3.Основателно ли е направеното от ищците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност;

4.Владели ли са ответниците лично и чрез наследодателя си, присъединявайки неговото владение към своето, процесния имот в продължение на 10 години и демонстрирали ли са това владение на ищците;

5.Правилна ли е комплексната преценка на въззивния съд за това, че не е проведено пълно и главно доказване на фактическия състав, въз основа на който би се осъществило твърдяното придобивно основание по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Навеждат се доводи, че посочените от касатора въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – ТР№11/2012г. на ВКС, ОСГТК, решение №107/31.07.2019г. по гр.д.№3540/2018г. на ВКС, І г.о., решение №157/19.06.2013г. по гр.д.№103/2012г. на ВКС, І г.о.,, решение №128/12.01.2018г. по гр.д.№412/2007г. на ВКС, ІІ г.о., решение №262/29.11.2011г. по гр.д.№3534/2020г. на ВКС, ІІ г.о., решение №161/23.01.2019г. по гр.д.№4894/2017г. на ВКС, І г.о. и решение №6/22.01.2010г. по гр.д.№2760/2008г. на ВКС, ІІ г.о.

Ответникът по касация Р. Л. М., чрез процесуалния си представител адв.Г. Б., е депозирал отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В условията на евентуалност се изразява становище за нейната неоснователност. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски.

Община Казанлък и Ж. Н. К. не са депозирали отговор в предвидения от чл.287, ал.1 от ГПК срок.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран със следните искове, които са предявени от Д. Т. С. и И. С. И.: по реда на чл.124, ал.1 от ГПК срещу Община Казанлък и Ж. Н. К. за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство от общия им наследодател С. И. С., [ЕГН], починал на 05.01.2017г./в условията на евентуалност давност/ на следния недвижим имот: имот с пл.№ * в местността „Т. м.“ в землището на [населено място] с постройките, подобренията и трайните насаждения върху имота, с площ на имота от 500кв.м., при граници: от юг-път, от изток-П. С. и др., от запад-В. Д., който имот е идентичен с недвижим имот с идентификатор *.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 88/26.11.2015г. на Изп.директор на АГКК ,адрес на поземления имот: [населено място], местност „С. л.“, с площ от 1064кв.м., при граници: имоти с идентификатори №№**.*.*, *.*.*, *.*., *.*.***; с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника Р. Л. М. да предаде владението върху процесния имот.

От събраните по делото доказателства въззивният съд е установил следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно по делото, че ищците са наследници по закон на С. И. С., ЕГН [ЕГН], поч. на 05.01.2017г.

По делото е представен акт за частна общинска собственост № 3434/16.05.2017г., с който първия ответник Община Казанлък е актувала като общински недвижим имот с идентификатор **.*.***, в който е включен и спорния между страните имот.

С договор № Д.- 87/20.07.2018г. за покупко-продажба на общински имот чрез публичен търг по реда на гл.4 от Наредба № 15 за придобиване управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС- [населено място], Община Казанлък е продала на ответника Ж. Н. К. недвижим имот с идентификатор ***.*.***, който с договор за продажба на недвижим имот по н.а. № *, том *, рег. № **** от 04.10.201*г. на нотариус Н. Б., го е прехвърлил на ответника Р. Л. М..

Въззивният съд е констатирал, че при второто разглеждане на делото пред въззивната инстанция ищците са уточнили, че претендират право на собственост върху процесния имот при условията на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ и удостоверено с констативен нотариален акт .№ , том , рег.№ ****, дело № 1038/28.05.199* г. на нотариус Р. Б..С нотариален акт № , том , рег.№ ****, дело № 1038/28.05.199*г. на нотариус Р. Б. наследодателят на ищците С. И. С. е бил признат за собственик, на основание § 30, ал. 5 ПЗР на ПМС № 121 от 25.03.1997г. /с погрешно посочена година 1999г./ на 500/1050 идеални части от имот с пл. № *** при граници: юг-път, изток-П. С. и др., запад-В. Д..В условията на евентуалност твърдят, че са придобили имота по давност.

Тъй като от заключението по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че имот пл. № 364 по КП от 1996г. е идентичен с имот № **** по картата на възстановената собственост и с поземлен имот с идентификатор .*.* по КККР на местността „С. л.“, землището на [населено място], то съобразно задължителните указания на касационната инстанция е дадена възможност на ищците да отстранят противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба като посочат дали претендират наличие на съсобственост на поземлен имот с идентификатор *.*.*, в който случай да посочат юридическите факти, от които са придобили права в съсобствеността след упражняване на правото по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ от техния наследодател или претендират собственост на самостоятелен поземлен имот, в който случай да го индивидуализират по площ и граници, включително и като реална част от нанесените по кадастралния план от 1996г. имот пл. № *, идентичен с имот № **** по картата на възстановената собственост и с поземлен имот с идентификатор *.*.*** по КККР на местността „С. л.“, землището на [населено място] и да приведат петитума в съответствие с така претендираното право на собственост.

В изпълнение на указанията на съда е депозирана молба от 15.06.23г. от въззиваемите Д. Т. С. и И. С. И., в която заявяват, че претендират собственост на самостоятелен поземлен имот, подробно описан в нотариален акт за собственост на земеделска земя съгласно пар.30 от ПЗР към ПМС № 121/25.03.1997г. № ** том * рег.№ **** дело 1038 от 28.05.199*г. на нотариус Р. Б. и представляващ: имот с пл.№ 364-триста шестдесет и четири в местността „Т. м.“ в землището на [населено място] с постройките ,подобренията и трайните насаждения върху имота, с площ на имота от 500петстотин кв.м., при граници: от юг-път, от изток-П. С. и др., от запад-В. Д., който имот е идентичен с недвижим имот с идентификатор ***.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 88/26.11.2015г. на Изп.директор на АГКК, адрес на поземления имот: [населено място], местност „С. л.“, ,трайно предназначение на територията: земеделска.Гореописаният недвижим имот представлява реална част от нанесените по кадастралния план от 1996г. имот пл. № *, идентичен с имот № ****** по КККР на местността „С. л.“ в землището на [населено място].

Въззивният съд е приел, че и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове относно правото си на собственост върху имота и разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Ищците са твърдели, че по силата на нотариален акт, общият им наследодател С. И. С., е бил признат за собственик на гореописаният имот, който преди това е бил със статут - частна общинска собственост, както и, че същият представлявал реална част от процесния имот с идентификатор ***.*.****.При така заявените претенции и при изрично дадените указания от ВКС въззивният съд е съобразил, че е указал на страните възможността да сочат доказателства за установяване на съдържанието на издадените от [община] и описани в констативния нотариален акт документи.Доказателствени искания не са били направени от страните по делото.В първоинстанционното производство доказателства за съдържанието на описаните в констативния нотариален акт документи също не са били събрани.Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи.Поради това въззивният съд е приел, че не проведено пълно и главно доказване на пълния фактически състав, въз основа на който би се осъществило твърдяното от ищците придобивно основание по §4а. от ПЗР на ЗСПЗЗ.Имотът е станал общински собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, а впоследствие надлежно прехвърлен на първия и втория ответници.

Въззивната инстанция е приела за неоснователно направеното от ищците твърдение, че са придобили имота въз основа на придобивна давност, тъй като не са събрани доказателства за фактическата власт в какъвто и да било период.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Първите два въпроса, които са формулирани от касатора са сходни по съдържание и по тях следва да бъде даден общ отговор.Изводите на въззивния съд са изцяло съобразени с мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, според което когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.Отчетено е, че срещу първите двама ответници са предявени положителни установителни искове за собственост, а срещу третия осъдителен, което поставя в тежест на ищците да установят в условията на пълно доказване, че техният наследодател е придобил правото на собственост на твърдяното придобивно основание - §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.Тъй като по делото не са били представени доказателства, че на наследодателя на ищците е било предоставено право на ползване върху земи по §4, както и че същият е заплатил земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката, е формиран решаващ извод, че ищците не са доказали правото си на собственост върху спорния имот на твърдяното придобивно основание.Това от своя страна означава, че на основание чл.19 от ЗСПЗЗ имотът е станал общинска собственост.

Изводите на въззивния съд са изцяло съобразени с постоянната практика на ВКС, в която се приема, че по исковете за защита на правото на собственост позоваването на конкретен придобивен способ е изискване за редовност на исковата молба, защото изясняването на придобивното основание е от значение за изясняване на предмета на делото, както и за възможността ответниците да изложат своите насрещни твърдения и възражения.Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Наследяването не е предвидено в закон като самостоятелен способ за придобиване на вещни права.Ето защо при позоваване на наследственото правоприемство наследникът следва да посочи конкретен придобивен способ, чрез който неговият наследодател е придобил правото, предмет на спора/ решение №13/30.01.2019г. по гр.д.№2081/2018г. на ВКС, І г.о. и решение №51/27.04.2016г. по гр.д.№4968/2015г. на ВКС, І г.о./.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Въпросите №№3-5 не са правни, а фактически въпроси, което е формално основание да не бъде допускано касационно обжалване по тях. По същество с тях се оспорва правилността на изводите на въззивния съд за принадлежността на спорното право, която не може да бъде извършена на този етап от процеса.

От изложеното по-горе се установява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответника по касация Р. М. следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение