Определение № 134 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1443/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2070/12.03.2020 г. на „ДОНОМИ“ ЕООД, гр.София, чрез процесуалния представител адвокат В. Ж., срещу определение № 54/10.02.2020 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 47/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. В изложението на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното определение се поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 3 по следния въпрос /уточнен и обобщен от настоящия състав съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС/: за приложението за разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК и задължението на съда да уведоми страната при уважаване, респ. отхвърляне на искането й за продължаване на срока. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, В. касационен състав, II г. о., взе предвид следното: С обжалваното определение е потвърдено определение № 2154/21.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1427/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната подадената от „ДОНОМИ“ ЕООД искова молба с вх. № 19770/27.06.2019 г. поради неотстраняване на нейните нередовности и е прекратено производството по делото. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от „ДОНОМИ“ ЕООД срещу М. Н. К.. С разпореждане № 5399 от 03.07.2019 г. съдът е констатирал, че постъпилата искова молба е нередовна и е дал конкретни указания на ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности, изразяващи се в индивидуализиране на имота с всички характеристики по действащата кадастрална карта; излагане на подробни фактически обстоятелства, на които се основава предявеният иск; формулиране на съответен на обстоятелствата петитум, включващ и установяване на правото на собственост; посочване на цена на иска и представяне на доказателства за нея; представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на съда в размер на 1% от данъчната оценка на имота; вписване на исковата молба; представяне на препис от всички доказателства, приложени към исковата молба, за връчване на ответната страна. На ищеца е предоставен двуседмичен срок за отстраняване на допуснатите нередовности. Препис от разпореждането е връчен на 08.09.2019 г. С последваща молба с вх. № 28033/26.09.2019 г. ищецът е поискал продължаване на срока за отстраняване на нередовностите. С разпореждане № 8046/26.09.2019 г. първоинстанционният съд е удължил срока с нов триседмичен срок, считано от датата на изтичане на първоначалния срок /24.09.2019 г./. Като е констатирал, че нередовностите в исковата молба не са отстранени отново в така удължения срок, съдът е върнал исковата молба. Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че пропускането на срока за отстраняване на констатираните нередовности в исковата му молба се дължи на процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за връчване на разпореждането, с което е уважена молбата по чл. 63 ГПК. Посочил е, че съдебният акт за продължаване на срока по чл. 63 ГПК не подлежи на инстанционен контрол и поради това за съда поначало не съществува задължение за съобщаване на резултата по молбата за удължаване на срок, а страната е длъжна сама да следи и да се информира за хода на производството. Пасивното поведение на страната, респ. на нейния процесуален представител по информирането относно произнасянето по молбата за продължаване на срока, не е извинителна причина за пропускането му. Санкцията при процесуално бездействие на страната в предоставения й срок се изразява в преклудиране възможността на същата да извърши валидно съответното процесуално действие в по-късен момент. В конкретния случай, въпреки дадените от първоинстанционния съд конкретни указания, исковата молба на „ДОНОМИ“ ЕООД е останала нередовна и поради това правилно първата инстанция е върнала същата на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение /определение/ да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. По уточнения от настоящия състав въпрос, касаещ приложението на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК, е налице трайно установена практика на ВКС, която приема, че съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да връчи на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Определението по чл.63, ал. 1 ГПК за продължаване на законен или определен от съда срок, не подлежи на инстанционен контрол и съдът няма задължение да го съобщава на страната. Когато при условията на чл. 63, ал. 2 ГПК е продължен от съда срок за извършване на дължимо от страна по делото процесуално действие, моментът, от който започва да тече новоопределеният, не е обвързан с датата, на която страната е узнала, че е продължен. В тези случаи началният момент на продължения срок е определен с изрична правна норма – от изтичане на първоначалния срок. Страната е длъжна да извърши необходимото и сама да проследи дали искането за продължаване на срока е уважено и за какъв срок. Даденото от въззивния съд разрешение съответства на така установената практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, поради което не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.