Определение № 339 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. П., чрез адв. Е. С., срещу решение № 190 от 01.12.2021 г. по в.гр.д.№ 1599/2021 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260541 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 1109/2021 г. на Районен съд-Стара Загора в частта, с която предявеният от П. С. П. против С. П. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че П. С. П. притежава вещно право на ползване върху 7/18 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № ...., находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, построена в УПИ I-...., в кв. 126А по ЗРП на града, състоящ се от две стаи, хол и кухня, сервизни помещения, с площ от 83, 81 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 8, 36 кв.м., нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.448.1.32 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РЛ 18-65/30. 05. 2008 г., и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху 7/18 ид.ч. от описания жилищен обект, е отхвърлен в осъдителната му част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта. Насрещната страна С. П. П. не изразила становище по подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, приема следното: За да приеме, че ищецът притежава право на ползване върху 7/18 ид.ч. от процесния жилищен обект (описан по-горе), но искът по чл. 108 ЗС е неоснователен в осъдителната му част, съставът на въззивния съд е установил от фактическа страна, че страните са бивши съпрузи. През време на брака си са придобили в режим на СИО, с договор за покупко-продажба, собствеността върху 14/18 ид.ч. от процесното жилище, а съпругата е придобила на основание договор за дарение останалите 4/18 ид.ч. от правото на собственост. Впоследствие (на 17. 08. 2011 г., с н.а. № ..../11г.) са дарили правото на собственост върху тези 14/18 идеални части на дъщеря си С. П. П., но са си запазили правото на ползване върху дарените 14/18 ид.ч. от апартамента до края на живота си, безвъзмездно. През 2014 г. сключеният между ищеца и ответницата граждански брак е прекратен на осн. чл. 50 СК, по взаимно съгласие, като с решение № 59 от 15. 01. 2014 г. по гр. д. № 3462/2013 г. на Старозагорския районен съд е одобрено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 СК. Със споразумението упражняването на родителските права върху роденото от брака дете С. П. П., както и ползването на семейното жилище са предоставени на Х. К. П.. С. П. П. е родена на 30. 06. 2002 г. и е навършила пълнолетие на 30. 06. 2020 г. Прието е за установено от показанията на свидетелите Ц. М. и Н. Д., че свидетелите многократно са виждали ответницата да излиза от средния вход на блока, в който се намира процесният апартамент (същият е на [улица], вх. А, ет. 6, а бабата на ответницата живее на [улица], ет. 3, ап. 6). Свидетелят Ц. М. е виждал ответницата да излиза оттам с една жена, която определя като баба й. Входната врата се заключвала с ключ. Свидетелят не е виждал ответницата да отключва, но я е виждал многократно да излиза от входа. С това се изчерпват неговите непосредствени възприятия. Твърденията му, че ищецът няма достъп до апартамента, макар да има право да го ползва, представляват възпроизвеждане на информация, предоставена му от ищеца, а не резултат на лични възприятия. Свидетелят Н. Д. също е виждал ответницата да влиза във входа от време на време – в рамките на два месеца няколко пъти, но няма непосредствени впечатления за обстоятелството, че ищецът не може да влезе в апартамента, защото бравата е сменена от бившата му съпруга (това той е узнал от споделеното от ищеца). Прието е за установено, от показанията на свид. Д. П., че майката на ответницата живее и работи в [населено място] от 2018 г., а самата ответница живее при баба си. Майката на ответницата се връщала обикновено в събота и неделя, когато прекарвала време с дъщеря си, понякога и през седмицата. Ответницата живее при в апартамента на баба си на същата улица, за да и помага в домакинството, тъй като баба й получила инфаркт. Вече всичките й вещи са в апартамента на баба й. Ответницата се оплакала на свидетелката, че е получила нотариална покана от баща си за предаване на ключ от апартамента, какъвто тя не притежава. От правна страна е прието, че П. С. П. има вещно право на ползване върху 7/18 ид.ч. от процесния апартамент, но искът по чл. 108 ЗС, предявен срещу С. П., е неоснователен в осъдителната му част. Основателността на иска по чл. 108 ЗС предполага ответникът да държи и ползва процесния недвижим имот без основание и да препятства ищеца да осъществява правата си. Този обуславящ спорното право факт следва да бъде доказан главно и пълно, т. е. да се създаде сигурно убеждение у съда в неговата истинност. В случая не е доказано ответницата да ползва целия жилищен имот и да лишава ищеца от възможността да упражнява правото си на ползване върху 7/18 ид.ч. Обстоятелството, че същата влиза и излиза от входа на блока, където се намира процесният апартамент, не доказва нито твърдението на ищеца, че препятства по някакъв начин упражняването на правото на ползване от ищеца до размера на 7/18 идеални части, нито че има собствен ключ от апартамента, нито че е отказвала да осигури на ищеца достъп до жилището. Майката на ответницата и бивша съпруга на ищеца Х. Г. има право да ползва 11/18 ид.ч. от жилището (7/18 ид.ч. на основание запазено вещно право на ползване и 4/18 ид.ч. като собственик) не само лично, но и чрез трети лица, включително и като предоставя имота за ползване на дъщеря си, съобразно обема на правата си. Ползването на жилището от ответницата до размер на 11/18 ид.ч., на основание допускането й в имота от майка й, не е без основание и, само по себе си, не може да се определи като поведение, лишаващо ответника от възможността да ползва останалите 7/18 ид.ч. от имота. Данните по делото сочат, че не ответницата, а бившата съпруга на ищеца е сменила бравата на апартамента, не му предоставя ключ от жилището и го лишава от достъп до същото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: „Без значение ли е фактът дали вещта се намира във владение или държане на ответника при предявен ревандикационен иск.“ Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, решение № 27 от 20.03.2020 г. по гр.д.№ 2224/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 100 от 02.08.2017 г. по гр.д.№ 3560/2017 г. на ВКС, І г.о., Определение № 248 от 20.04.2016 г. по гр.д.№ 1290/2016 г. на ВКС, І г.о. Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивният съд. Искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част не защото фактът на упражнявана фактическа власт върху вещта от ответника е без значение при преценка на основателността му, а по съображения, че в конкретния случай събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да обосноват извода, че ответницата има собствен ключ от апартамента, заключила го е и препятства възможността ищецът да упражнява правото си на ползване върху 7/18 идеални части от същия. Твърдението на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценка на събраните по делото гласни доказателства, че изводът за неупражнявана фактическа власт върху спорния имот от ответницата е необоснован по естеството си представляват оплаквания за неправилност на решението, които не могат да бъдат проверявани в тази фаза на касационното производство. Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,