Определение № 293 от 14.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 855/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ЕС ДЖИ КЪНСЪЛТИНГ”ЕООД срещу решение №1911 от 28.09.2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО-3 с-в по т.д. №4321/2014 г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 07.07.2014 г. по т.д. № 94/2013 г. на ОС-Кюстендил и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора, предявен по реда на чл.694 ТЗ, срещу „Въгледобив Бобов дол”ЕООД/н./ ЕИК[ЕИК], за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника в общ размер на 6 941 204, 57 лева, от които 1 999 500 евро - неплатено възнаграждение по чл.5.01.3 от Договор от 14.03.2008г. в размер на 2 000 000 евро и частично присъдената сума от 500 евро по в:а.д.№ 147/2010г. на АС на БТПП; 999 500 евро или 1 954 852 лева- незаплатено възнаграждение по чл.5.01.4 от договор от 14.03.2008г. в размер на 1 000 000 евро и частично присъдената сума от 500 евро по в.а.д.№147/2010г. на АС па БТПП; законната лихва върху сумата от 2 000 000 евро или 3 911 660 лева за периода от 06.08.2010г. до 14.05.2010г. в размер на 717 1 13,76 лева и законна лихва върху сумата 1 000 000 евро или 1 955 830 лева за периода от 06.08.2010 до 14.05.2012г. в размер на 358 556,87 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: С решение от 15.05.2012г. по т.д.№55/2011г. по описа на КОС, обявено в ТР на АВ на 22.05.2012г., е открито производство но несъстоятелност по отношение на “Въгледобив Бобов дол”ЕООД. С Определение на съда по несъстоятелността от 26.07.2013г., обявено под №20130729121159 от 29.07.2013г.. в ТР на АВ, е оставено без уважение възражението на “Ес джи и кънсълтинг”ЕООД против включването в списъка с предявени неприети вземания на синдика по реда на чл.685 ал.1 ТЗ, в общ размер на 8 658 781,52 лева. Не се оспорва между страните, а и видно от представения по делото Консултантски договор, подписан на 14.03.2008г., ответникът е възложил на ищеца да извърши определените в договора услуги, срещу задължението за плащане на възнаграждение при уговорените условия. В чл. 1.01 страните са разтълкували и дефинирали съдържанието на понятието “услуги”, като са приели, че по смисъла на договора това са услуги за защита интересите на възложителя във връзка с приватизационната процедура и включват икономически, управленски, организационни, правни или други консултации, както и подготовка на анализ на икономическата и политическата среда, в която се осъществява процесът на приватизация, подготовка на модел на пазара и анализ на рисковете, свързани с евентуалната промяна на горивната компонента и на въпросите, свързани с околната среда и договореностите между РБългария и ЕС; анализ на екологичното законодателство със специален акцент върху комплексното разрешително и др.. В чл.3.01. от консултантския договор са уредени задълженията на консултанта, които включват: 1/ ангажиране на експерти с необходимата квалификация и опит и координация на работата им, като се представят имената им на възложителя за одобрение; 2/ анализ на обхвата на услугите и допълнителните задачи за изработване на план за действие по приватизационната процедура, който се представя на възложителя; 3/ представяне на възложителя на предварителна оценка на разходите по изпълнение на допълнителните задачи; 4/консултиране относно ползите от евентуално придобиване на пакет акции, рисковете във връзка с пазара на електроенергия и други, относими към приватизационната процедура въпроси на възложителя; 5/консултиране на възложителя във връзка с техническите, юридическите и финансовите аспекти на подготовката на предложенията па възложителя във връзка с приватизационната процедура; 6/информиране на възложителя относно всички въпроси, възникнали по повод приватизационната процедура. В раздел Пети на договора “Възнаграждение и начин на изпълнение”, в чл.5.01.3 е прието, че в случай на успех на възложителя в процедурата по приватизация, последният дължи на консултанта възнаграждение в размер па 2 000 000 евро в петдневен срок от влизане в сила на решението на АГ1, с което е посочен участника, спечелил търга. В чл.5.01.4 е уговорено възнаграждение в размер на 1 000 000 евро, дължимо отново в случай на успех, в 5-дневен срок от джиросване на закупените акции в полза на участника, обявен за спечелил търга. По смисъла на дефиницията в чл.1.01 на договора, понятието “Успех” означава, че лицето, посочено от възложителя е обявен за спечелил участник с влязъл в сила акт по Приватизационната процедура, а “Участник” означава юридическо лице и/или консорциум, посочен от възложителя. Не се оспорва, че с уведомление, изпратено от представител на ответника, ищецът е уведомен, че участник в процесиата приватизационна процедура е “Консорциум МК”АД и “Минна компания”ЕООД. Съгласно приетото заключение на ССЕ в първоинстанционното производство, претендиралите суми по чл.5.01.3 и чл.5.01.4 не са отразени в счетоводството на ищеца и съответно не са издадени фактури за тях. С влязло в сила Решение от 02.03.2011г. по арб.д.№ 147/20 Юг. на АС на БТПП, “Въгледобив Бобов дол”ЕООД е осъдено да заплати на “ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ”ЕООД следните суми: 1 951 660 лева- неплатен остатък по чл.5.01.1 от договор, заедно със законна лихва от 09.03.2010 г. до окончателното плащане; 500 евро- част от неплатено възнаграждение по чл.5.01.3 ведно със законната лихва от 09.03.2010 г. до окончателното плащане; 500 евро- част от неплатено възнаграждение по чл.5.01.4 ведно със законната лихва от 09.03.2010 г. до окончателното плащане; 1000 лева- част от вземане за зак.лихва в рамер на 1 951 660 лева за периода от 04.07.2008-08.03.2010г.; 250 евро- част от вземане за законна лихва върху 2 000 000 евро, считано от 07.09.2008- 08.03.2010.; 250 евро- част от вземане за законна лихва върху 1 000 000 евро, считано от 12.01.2009 до 12.03.20Юг.. В мотивите на арбитражното решение е прието, че предявените като частични искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД са основателни и доказани, доколкото от представените доказателства по делото било видно, че консултантът е предоставил уговорените услуги, а условието за успех също било изпълнено- АП е джиросала акциите от капитала на ТЕЦ “БОБОВ ДОЛ” на посочен от възложителя участник- “Консорциум Енергия МК”АД след като с Решение от 04.07.2008г. на АП и с решение от 21.08.2008г. на Надзорния съвет на АП е определен за спечелил именно посочения от възложителя участник в търга. Изискванията на договора били спазени, поради което възникнало и задължението за плащане на уговореното възнаграждение. Въззивният съд е счел, че в случая решението по частичния иск не формира СПН относно правопораждащите твърдяното в ИМ спорно вземане. Изложил е съображения, че силата на пресъдено нещо на решението, с което се уважава частичния иск, няма значение по делото за остатъка от вземането, тъй като негов предмет е друга част от вземането. Неправилно е да се приеме, че във втория процес съдът следва да решава само за размера на иска, но не и за основанието, защото за него има влязло в сила съдебно решение. Според съда, фактическите констатации не влизат в сила, както и предпоставките за приемане на крайния правен извод на съда, който се извежда от субсумирания под правната норма фактически състав и намира израз в диспозитива па решението. Задължението за зачитане на СПН на решението по частичния иск се простира до установените юридически факти, но само с оглед размера на уважената част, като констатацията и интерпретацията на тези факти от страна на първия съд не обвързва този, който разглежда иска за остатъка от вземането дори когато спорното право е неделимо. Правните последици на СПН не се формират относно фактическите констатации на съда, тъй като последният не дължи служебно установяване на всички релевантни за спора факти, доколкото водещата роля в този смисъл е на страните /арг.чл.8 ал.2 ГПК и чл.10 ГПК/. Затова не можело да се приеме, че по иска за останалия размер на вземането ищецът е освободен от задължението да доказва основанието на своя иск, а съдът да възприеме безкритично фактическите констатации, съдържащи се в мотивите към решението по частичния иск, по основанието на този иск. Решението по частичния иск установявало съществуването на спорното вземане за част от неговия размер, като е възможно то да не съществува за непредявения остатък. Поради това не можело да се приеме, че вторият съд е ограничен в своята проверка само до отговора на въпроса за съществуването на вземането по отношение на останалия размер. Това би противоречало на едно от основните начала в гражданския процес, прогласен в чл.11 ГПК- съдът преценява всички доказателства по делото и доводите па страните по вътрешно убеждение. В този смисъл задължението за зачитане на влязлото в сила съдебно решение, уредено в чл.297 ГПК, не се свеждало до задължение на втория съд за възприемане на фактическите констатации на съда, послужили като основание за този извод. Затова, според въззивиия съд, СПН на арбитражното решение не обхващало доказателствените изводи на арбитражния състав, поради което и в настоящото производство, което се развива по установителен, а не осъдителен иск за реално изпълнение, какъвто е бил предмет на арбитражното решение, ищецът дължи да установи правопораждащите факти, които въвежда в исковата молба. По изложените съображения и доколкото според въззивния съд не е доказано изпълнението на задълженията по процесния договор от страна на ищеца като консултант е счетено, че исковата претенция за заплащане на стойността на договорените консултантски услуги е недоказан по основание. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора множество такива, които обобщено се свеждат до въпроса: ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо/съкр. СПН/ относно правопораждащите спорното право факти при предявен иск за остатъка от вземането основано на същите факти. С отговора в т.2 на ТР №3/2016 от 22 април 2019 г. ОСГТК на ВКС се е произнесъл и по така обобщено формулирания обуславящ изхода по спора правен въпрос като е постановил, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите субективното право факти, при предявен в друг процес иск за защита на вземане основано на същото субективно право, за остатъка от размера на това вземане. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване, с оглед необходимостта от проверка за противоречие по въпроса с отговора в т.2 от цитираното тълкувателно решение, представляващо задължителна практика на ВКС. Касаторът не внася предварително държавна такса, съгласно чл.694 ал.7 ТЗ. С оглед изложеното, съдът