Определение № 336 от 10.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4351/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. В. срещу Решение № 514 от 03.04 .2014 г. по в.гр.д.№ 3276 /13 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 2799 от 10.06. 2013 г. по гр.д.№ 16009/11 г. на Варненския районен съд, с което е разпределено ползването на съсобствените между страните УПИ VІІІ-273 и УПИ ІХ-274 в кв.20 по плана на [населено място], вместо което заявеното по реда на чл.32, ал.2 ЗС искане на касатора за разпределяне ползването на посочените имоти между нея и ответниците Д. Г. М., К. К. К. и Ж. К. К. е отхвърлено. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение на Варненския окръжен съд е недопустимо като постановено извън очертаните във въззивната жалба предели, в които производството е пренесено пред въззивната инстанция /чл.269, изр.2 ГПК/, като при условията на евентуалност се навеждат доводи за неговата неправилност поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд при съобразяване на установените в чл.269, изр.2 ГПК ограничения, евентуално- неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което искането за разпределение ползването на гореописания имот бъде уважено във варианта, възприет от първоинстанционния съд. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за допустимостта, евентуално- правилността на въззивното решение е въпросът за възможността въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови различен резултат по съществото на делото на основания, които не са релевирани във въззивната жалба, без да е налице необходимост от обезпечаване на императивен материален закон или от служебно охраняване интереса на страна по делото. Според касатора, по този въпрос атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд противоречи на задължителните постановки на т.1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК, с оглед на което е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Ответниците по касационната жалба- Д. Г. М., К. К. К. и Ж. К. К. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмени отговори, в които молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно, а последните двама заявяват изрично, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд е основателно. Поначало допускането до касация е обусловено от положителното установяване, че посоченият от касатора правен въпрос е от обуславящо значение за изхода на делото, като разрешаването му от въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика- тълкувателни решения на ВС и ВКС и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата или произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно, според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, при което преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба- предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. В конкретния случай настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното въззивно решение на Варненския окръжен съд е постановено в отклонение от задължителните постановки на т.1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК, доколкото възизвният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил искането по чл.32, ал.2 ЗС на основания, които не са релевирани във въззивната жалба, без да е налице необходимост от обезпечаване приложението на императивна материалноправно норма или охраняване на гарантиран от закона интерес на определена страна. Доколко това нарушение обуславя недопустимост на въззивното решение или неговата неправилност поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила е въпрос, който ще следва да бъде изследван при постановяване на самото касационно решение. С оглед основанието, на което се допуска касационното обжалване, обсъждането на останалите заявени от касатора основания по чл.280, ал.1 ГПК се явява безпредметно. С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение