Определение № 2837 от 29.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от К. К. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. касационна жалба против въззивно решение № 7751 от 18.12.2025г. по в.гр.д.№ 2139/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 22815 от 16.12.2024г. по гр.д.№ 25997/2024г. на Районен съд София като са отхвърлени предявените искове против „Топлофикация София“ЕАД, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ, за признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед №240000024 от 7.03.2024г. и неговата отмяна, както и за присъждане на обезщетение от 3 614лв. за оставане без работа, ведно със законната лихва, като са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение съобрази следното: Въззивният съд е преценил извършеното уволнение на ищеца, заемащ длъжността „заварчик“, с правно основание чл.328, ал.1, т.12 КТ /обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор/ за законосъобразно поради липса на доказателства за наведените от ищеца три довода, с които той е оспорил уволнението си: 1. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е подписана от лице без необходимата компетентност, 2. Ползва се със закрила по чл.333 КТ и 3.заповедта е връчена по време на отпуск за временна нетрудоспособност. Относно първия довод - въззивният съд е посочил, че действително по делото не представено описаното в заповедта пълномощно с № ПЛ-92 от 13.04.2023г., но видно от приложените копия от стр.10-11 от трудовата книжка на ищеца, върху печата за удостоверяване на осигурителния му стаж и прослужено време, е положен подписът на изпълнителния директор на дружеството, въз основа на което обстоятелство е прието, че е налице потвърждаване на представителната власт. Като потвърждение е прието и подаването на отговор на исковата молба от компетентното лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството. Във връзка с втория и третия довод е посочено, че за процесното основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.12 КТ, закрилата по чл.333 КТ е неприложима /тя се прилага за основанията по чл.328, ал.1, т.2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ/, включително и относно работник, който е започнал ползването на разрешен отпуск. Възраженията относно липсата на доказателства, че отказът на ДА „Национална сигурност“ е свързан с изпълняваната работа от ищеца, както и за влизането му в сила, въззивният съд е намерил за преклудирани, доколкото не са бил своевременно направени с исковата молба. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът изрично се позовава на две основания за допустимост - по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Във връзка с първото основание, единственият поставен въпрос е: Може ли без надлежно доказване на обективна невъзможност, работникът да продължи да изпълнява конкретните си трудови функции? Евентуално може да се изведе и поставяне на въпрос във връзка със задълженията на въззивния съд, доколкото касаторът е навел твърдения за допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради непроизнасяне по всички наведени по делото възражения, свързани както с компетентността на органа, издал заповедта за уволнение, така и с липса на представен „отказ с индекс № 07-51 от 6.12.2023г.“, макар че в тази връзка изрично поставени въпроси няма. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Топлофикация София“ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато поради липса на някое от посочените от касатора специални основания за допустимост. Относно изрично формулираният въпрос следва да се посочи, че той не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, тъй като същият не е разглеждан от въззивния съд и във връзка с него той не е постановявал мотиви, а съгласно т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – изискването към поставения материално правен или процесуален въпрос е той да е „включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело“. Причината въззивният съд да не обсъжда наличието на обективна невъзможност за ищеца за изпълнение на трудовия договор поради „отказ с регистрационен индекс № 07-5 от 6.12.2023г. на ДА „Национална сигурност“ е липсата на направено оспорване на тези обстоятелства. Съгласно установената съдебна практика - по трудови спорове, съдът дължи произнасяне само в рамките на наведените от ищеца основания в подадената от него искова молба, поради което не може да основава решението си на доводи и факти, които не са били посочени от ищеца. Освен това, съгласно т.2 от ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС - „основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, поставеният правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК“. В случая –решение, постановено по идентичен въпрос не се представя и всички цитирани от касатора решения са постановени по различни въпроси. Не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика и въпросът, касещ задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, защото в случая това е направено. Съдът е извършил самостоятелен анализ на доказателствата, които е преценил поотделно и в съвкупност, но само относно надлежно въведените като предмет на делото – факти и обстоятелства. Съответно и е мотивирал решението си, излагайки фактическите си и правни доводи след обсъждане на доводите на страните, съобразно приетите за установени факти. Не е налице и специалното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Същото изисква обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието му, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. В своята практика касационната инстанция е извела, че такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, или решаване на делото въз основа на норма, която не представлява част от обективното право, или при драстично нарушаване правилата на формалната логика, или основополагащи процесуални принципи. Такива пороци на съдебен акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящия съдебен състав. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение