Определение № 50329 от 06.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ГО, 8 състав, решение № 10217/03.08.2021 г. по гр.д. № 5798/2019 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като КПКОНПИ е въвела като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1/. „Неподаването на ГДД по ЗОДФЛ и недекларирането на получените доходи от продажба на дружествени дялове следва ли да се приемат за неполучени доходи от продажба на дружествени дялове, ако същите не са декларирани пред НАП и не са подавани ГДД по ЗОДФЛ?“; 2/. „Следва ли да се кредитират свидетелските показания за неплащане на цена по договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, при наличие на писмен документ, в който страните са декларирали, че са закупили дяловете?“; 3/. „Средствата с неустановен законен източник, участващи във формирането на данъчната основа, за които органите на НАП са установили, че са с недоказан произход, следва ли да се считат за законоустановен доход по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.). респ. ЗПКОНПИ; 4/. „Ирелевантни ли са за формиране на печалба източниците на внесените средства, които влияят върху формиране на печалбата?“; 5/. „Допустимо ли е само със свидетелски показания да се установяват приходи по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.), респ. ЗПКОНПИ, без за тези обстоятелства да са налице писмени доказателства и документи?“ и 6/. „Следва ли да се приеме за установен като законен доход, койот е получен от незаконен източник, ако същият след установяването му от надлежните органи е обложен с данък и данъкът е заплатен на държавата?“. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийския апелативен съд е установил, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.2 във връзка с чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ - за отнемане на незаконно придобито от ответника Д. Х. Д. имущество за периода от 28.06.2003г. до 28.06.2013г., а срещу ответницата М. Д. Х., претенциите на ищеца КПКОНПИ се основават на хипотезата на чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), а при условията на евентуалност - на хипотезата на чл. 65 от ЗОПДНПИ (отм.). По първия спорен въпрос относно допустимостта на предявения иск въззивният съд е приел, че със ЗИД на ЗПКОНПИ /обн. в ДВ бр. 1/03.01.2019 г., в сила от 07.01.2019 г./ са приети изменения в чл. 153, ал. 6 и в § 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ, като в новата, ал. 6 на чл. 153 от закона е посочено, че прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ (аналогичен на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ - отм.), не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Съгл. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ (обн. ДВ бр. 38/2012 г., отм. ДВ бр. 7/2018 г.) се довършват по реда на „този закон“, т.е. по реда на ЗПКОНПИ. Следователно, от влизането й в сила (на 07.01.2019 г.), нормата на чл. 153, ал. 6 от ЗПКОНПИ, касаеща процесуалните предпоставки, при които може да се предяви иска за отнемане на незаконно придобито имущество, е приложима както за заварените висящи проверки пред Комисията, така и по висящите пред съда производства по ЗОПДНПИ (отм.). В случая, законодателят е постановил изрично и недвусмислено, че с отпадането на предпоставката за надлежно сезиране по чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ, аналогична на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), правомощието на Комисията да продължи проверката, както и правото й на иск след завършването й, не е погасено. В този смисъл са и съответните разпоредби на чл. 108, ал. 5 от ЗПКОНПИ, че „проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство“; и на чл. 2 ЗОПДНПИ (отм.), според която производството за отнемане на незаконно имущество се провежда независимо от наказателното производство. Както в отменения ЗОПДНПИ, така и в действащия ЗПКОНПИ законодателят е въвел принципа за необвързано развитие на гражданската процедура от изхода на наказателното производство, т.е. осъждането на едно лице за посочените в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ престъпления не е предвидено като основание за надлежно възникване на право на иск на Комисията- определение №90/21.02.2019г. по гр.д. № 2932/2016г. на ВКС, III ГО, решение № 13/13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на КС на РБ. Процесуалната предпоставка за провеждане на съдебното производство по иска за отнемане на имущество в полза на държавата е наличие на формирано обосновано предположение на Комисията, че дадено имущество е незаконно придобито. ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ не предвиждат възможност за пряко предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество от страна на Комисията, без преди това да е образувана предварителна проверка пред същата. Оттук следва, че самата процедура като цяло (а не просто отделни елементи от нея) и само ако е завършила по определен начин - с формиране на решение за обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито - е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на Държавата. Следователно за допустимостта на иска за отнемане на незаконно имущество е без значение дали има влязла в сила осъдителна/оправдателна присъда или е прекратено наказателното производство. Ето защо въззивнитя съд е приел, че абсолютната процесуална предпоставка като условие, от което зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на имущество в полза на държавата, е решение на Комисията по чл. 61, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ (отм.), респ. по чл. 140, ал. 2, т. 2 ЗПКОНПИ, за направено обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, след проведена при спазване всички законови изисквания проверка. Това решение, включително и решението за наличие на предпоставките за започване на проверката от Комисията, подлежи на контрол за законност пред общите съдилища в исковия процес, поради което и възражението на въззивниците- ответници за недопустимост на предявения иск е неоснователно. Съдът е приел и че в настоящия случай не е спорно между страните по делото, а и от писмени доказателства по делото безспорно се установява, че въз основа на решение № 19/21.01.2015 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу двамата ответници. Производството е започнало въз основа на постъпило уведомление с вх. № ТД УВ - 1515/28.06.2013г. по описа на ТД на КОНПИ - Варна и изх. № 245/2010/25.06.2013г. по описа на ОП - Т. за образувано досъдебно производство № 32/2012г. на ОД на МВР - Т. срещу Д. Х. Д. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК. Проверяваното лице е привлечено като обвиняем за това, че в периода 01.12.2009 г. - 31.03.2010 г. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения, като потвърдил неистина и затаил истина в подадени справки-декларации по ЗДДС. Посоченото престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./, като в хода на проверката, проверяващите са събрали необходимите им сведения и са достигнали до извода за наличието на „значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход на проверяваните лица, надвишаващ за целия проверяван период сумата от 250 000лв. /в случая - 525 598.08лв./, с което са изпълнени специалните изисквания за допустимостта на иска. По основателността на иска, въззивният състав намерил, че в тежест на Комисията е установяване на наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, по аргумент от чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, и незаконност на придобитото имуществото, предмет на иска. Съдът е посочил, че преди да се извърши преценка на законността на всяко от имуществата, първо подлежи на установяване същественото за решаване на спора обстоятелство, а именно - налице ли е значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което е в основата на обоснованото предположение за незаконност на придобитото имущество, съгласно чл. 21 от закона. Позовал се е на легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ на понятието „значително несъответствие“, което в действащата към предявяване на иска редакция на текста е „онзи размер на несъответствие между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период.“ Приел е, че релевантно за преценка на това обстоятелство е установяването на стойността на придобитото през процесния период имущество от проверяваното лице, налично в края на проверявания период, от една страна, а от друга - размера на доходите и разходите, въз основа на които ще се установи „нетният доход“. Относно стойността на придобитото имущество, в което следва да се имат предвид „пари, активи от всякакъв вид - материални и нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права“- §1 т.1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, съдът е намерил, че следва да се отчете придобитото от проверяването лице недвижимо и движимо имущество - закупените недвижими имоти и МПС. Съобразно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на придобиването или отчуждаването му. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на съдебно- оценителните експертизи, е приел, че през проверявания период ответникът е направил разходи за придобиване на следното имущество: за недвижими имоти /124 712.23лв./; за МПС /3580лв./; за лизингови вноски за МПС /55 885.76лв./; за придобиване на дружествени дялове /5000лв./; погасителни вноски по кредити /214 464.41лв./; вноски по банкови сметки /18 993.45лв./; разходи за вноски в ЕТ за 2003, 2004, 2005 г. /278 100лв./ или общо 700 735.85лв., като и в трите варианта на допълнителното заключение тези стойности фигурират и по които стойности страните не са формирали спор. Спорният между страните въпрос е дали разходът за придобиване на дялове от „Месни продукти“ ООД в общ размер от 182 000лв. следва да бъде включен в имуществото, придобито от ответника в процесния период. По този спорен въпрос въззивният състав приел, че от решение за регистрация на дружество „Месни продукти“ ООД и договори за продажба на дружествени дялове - 2 броя от дати: 19.08.2005г. /лист 38-40 от делото пред СГС/ с нотариална заверка на подписите се установява, че дружество „Месни продукти“ ООД е регистрирано през 2002 г. със съдружници - С. С. и Г. Д., с размер на капитала от 5 000 лв., разпределен поравно между двамата съдружници. С договор за продажба на дружествени дялове от 19.08.2005 г. Г. Д. е продал на Д. Д. собствените си 50 % от дяловото участие в „Месни продукти“ ООД за сумата от 91 000 лв. С договор за продажба на дружествени дялове от 19.08.2005 г. С. С. е продал на Д. Д. собствените си 50 % от дяловото участие в „Месни продукти“ ООД за сумата от 91 000 лв. Дружеството е преобразувано в ЕООД с едноличен собственик Д. Д.. По делото е приложено „обратно писмо“ към договора за продажба на дялове от дата 19.08.2005 г., подписано от С. С. -/лист 792 от делото пред СГС/, от съдържанието на което се установява, че С. С. декларира, че посочената в договора за продажба на дялове цена в размер на 91 000лв. не е заплатена от купувача на продавача, така както е посочено в договора и не се дължи. В обсъждания документ С. С. изрично заявява, че „прехвърлянето на дяловете се извършва като гаранция за това, че купувачът Д. Д. е гарантирал със свои имоти и с имоти на дружеството си банкови кредити на „Месни продукти“ ООД. Съгласно основното заключение на вещото лице- СИЕ /лист 1173 от делото/, съобразно информацията в писмо изх. № 1574 от 22.03.2016 г. на ТД на НАП - Варна, офис Т., няма подавана ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за данъчна 2005 г. за С. С. С.. Съгласно информацията в писмо изх. № 10-10-00-272 от 29.03.2016 г. на ТД на София, офис Център, няма подавана ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за данъчна 2005 г. за Г. И. Д.. Следователно С. С. С. и Г. И. Д. не са подавали ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за получени доходи през 2005 г., включително получени доходи от продажба на притежаваните от тях дялове в „Месни продукти” ООД по сключените на 19.08.2005г. договори за продажба на дружествени дялове с Д. Х. Д.. По делото няма приложени документи, от които да е видно извършено плащане на продажната цена на дяловете от Д. Д.. В дадените пред първата инстанция показания двамата продавачи по двата договора за продажба на дялове - С. С. и Г. Д., категорично сочат, че сделката е имала съвсем друга цел и не са получавали каквито и да било суми за продадените от тях дялове, показанията на който са кредитирани от въззивният съд. Съдът посочил, че не намира основание да не кредитира техните показания, като обстоятелството, че свидетелите са заинтересовани да установят, че сделката е безвъзмездна, поради което за тях не се поражда задължение за заплащане на данъци е несъстоятелно, тъй като към момента на показанията им давността за погасяване на данъчните им задължения по чл. 171 ДОПК е изтекла. Обсъдените доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, дали основание на съдебния състав да приеме, че сделките по продажба на дружествени дялове са привидни, по тях ответникът не е плащал цена в общ размер на 182 000 лв. В подкрепа на изложеното за привидност на сделката бил и фактът, че една година след тези две сделки, Д. Х. Д. с договор от 04.08.2006г. обратно е прехвърлил всички дялове на С. С. С. /решение №69 от 07.08.2006г. по ф.д. № 421/2002г. по описа на ОС- Търговище, л. 98 от делото/. Ето защо е намерил, че посочената сума не следва да бъде отнесена като разход за закупуване на дружествени дялове, респ. с тази сума не следва да се увеличава стойността на имуществото, поради което и стойността на придобитото от ответника Д. Х. Д. имущество за процесния период възлиза на 700 735.85 лв. Съдът е посочил, че така получената стойност на имуществото подлежи на съпоставяне с нетния доход на проверяваното лице, който съгласно дадената легална дефиниция в §1, т.5 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ се образува от доходите, приходите и източниците на финансиране, намалени с извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Относно доходите на ответника през проверявания период, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, въззивният съд е намерил, че във въззивното производство не се спори по признатите в обжалваното решение за получени от ответника доходи, както следва: 18 433,41 лв.- доходи от трудови и други приравнени на тях правоотношения; приходи от продажба на имоти в размер на 1900лв. /съгласно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 14, том I, рег.№ 0228, дело № 7 от 18.01.2011 г. на нотариус с рег.№ 317 в НК К. Г., вписан в службата по вписвания с вх. рeг. № 109/18.01.2011 г., Д. Х. Д. е продал на С. М. Т. недвижим имот - нива с площ 14.700 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Т./; приходи от продажба на МПС - 29 100лв., както следва: 1.договор за покупко-продажба на МПС от 13.04.2010 г. (лист 148 от делото), Д. Х. Д. е продал на Д. В. Д. лек автомобил марка „Рено“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС], за сумата 500 лева (закупен от ответника през 2007 г.). 2.договор за покупко- продажба на МПС от 03.05.2010 г. (л. 163 от делото), Д. Х. Д. е продал на С. И. М. придобития на лизинг от „К. систем“ ЕООД през същата 2010 г. лек автомобил марка „БМВ“, модел „735 i“ с рег. [рег.номер на МПС], за сумата 3000 лева. Пазарната стойност на автомобила към датата на отчуждаване - 03.05.2010 г. е определена в приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и е в размер на 27800 лева. Приходът на Д. Д. за 2010 г. от продадения автомобил „БМВ“, модел ,,735i“ с per. [рег.номер на МПС] (по пазарна стойност) е в размер на 27 800 лв. 3. договор за покупко-продажба на МПС от 13.04.2010 г. (лист 168 от делото), Д. Х. Д. е продал на Д. Н. Д. лек автомобил марка „Рено“, модел „19“ с рег. [рег.номер на МПС] за сумата 500 лева, придобит от ответника на 28.10.1992 г. - преди изследвания процесен период, видно от приложената справка от КАТ - Т. (лист 143 от делото). Приходът на Д. Д. за 2010 г. от продадения автомобил „Рено-19“ с per. [рег.номер на МПС] (по договорена продажна цена) е в размер на 500 лв. 4. Съгласно информацията, предоставена от ОД на МВР - Т., сектор „Пътна полиция“ с писмо изх. № 15620/06.08.2013 г., регистрацията на притежавания от Д. Х. Д. лек автомобил „Мерцедес 190 Д“ с per. [рег.номер на МПС] е прекратена на 14.09.2012 г. (справка - лист 146 от делото). Пазарната стойност на автомобила към датата на прекратяване на регистрацията - 14.09.2012 г., определена в приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза е равна на тази, която може да се върне на вторични суровини (бракуване на автомобила), и в размер на 300лв. На следващо място за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. Д. Д. е реализирал приходи от продажба на дялове в търговски дружества, както следва: 10000 лева за 2006г. и 51000 лева за 2010 г. или общо 61 000лв. На следващо място за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. Д. Х. Д. е получил един банков кредит за закупуване на недвижим имот и паричен заем от „Д. ойл“ ЕООД в качеството си на ЕТ с фирма „И. -Д. Д.“ за погасяване на данъчни задължения. Полученият банков кредит е в размер на 52 800 евро с левова равностойност 103 208,43лв., предоставен на Д. Д. от „Българска пощенска банка“ АД (понастоящем „Юробанк България АД“) по договор за закупуване на недвижим имот № HL 3978 от 23.12.2005 г. за закупуване на недвижим имот - апартамент № 7, находящ се на 4 ет. в изградена на груб строеж жилищна сграда в [населено място], [улица]. Полученият заем е в размер на 220 000 лв., предоставен на ЕТ „И.- Д. Д.“ по договор за заем от 06.06.2007 г. с „Д. ойл“ ЕООД за погасяване на данъчни задължения по РД 580/10.10.2006 г. и РА № 250058/10.11.2006 г., или общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на Д. Х. Д. за периода от 28.06.2003 г. до 28.06.2013 г. е в размер на общо 858 560, 75 лв. Относно спорния между страните въпрос дали следва към тези стойности да се прибави и сумата от 212 667.91лв., представляваща печалба на ЕТ „И.“, съдът е приел, че през 2006 г. на Д. Х. Д., в качеството му на данъчно задължено лице, осъществяващо дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „И.- Д. Д.“, е била извършена данъчна ревизия, с обект: доходите от търговската му дейност и дължимия върху тях данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2005 г. и по ЗДДС за периода от 01.01.2001 г. до 30.04.2006 г. За резултатите от ревизията е бил съставен ревизионен доклад № 580/10.10.2006 г. и РА № 2500580/10.11.2006г. (лист 281 от делото). В хода на ревизията е установено, че декларираната в ГДД печалба за 2004 г. на ЕТ „И.- Д. Д.“ в размер на 60 869,20 лв. следва да бъде коригирана в размер на 224 000 лева. Финансовият резултат на ЕТ „И. - Д. Д.“ за 2004 г. е преобразуван за данъчни цели в посока увеличение на основание разпоредбите на чл. 23 ал.2, т. 11 от действащия към този момент ЗКПО. След преобразуването на финансовия резултат от ревизиращия орган, печалбата за 2004 г. е в размер на 273 537, 11 лева. Данъчната ревизия е приключила с корекция на данъчната печалба на лицето и установяване на данъчни задължения за довнасяне на ФЛ за ДДФЛ по чл. 25 в размер на 217 000 лв. - довнасяне на данък печалба. Данъчните задълженията са платени с наредени банкови преводи от сметката на ЕТ „И. - Д. Д.“ в „Б.“ АД сметка на НАП, като общо платената сума по ДРА възлиза на 219326,23 лв. за ДОД и ДДС, като същата е внесена на 06.06.2007г. За да извърши корекция на печалбата, органът по приходите е установил допълнителна печалба на дружеството, с която е преобразуван финансовия резултат в посока на увеличение на същия. Органът по приходите е приел, че за 2004 г. печалбата на търговеца е не 60 869.20 лв., а 273 537.11 лв., т.е. увеличение на печалбата спрямо подадената ГДД за 2004 г. със сумата от 212 667.91 лв. В РД и РА се говори за суми с недоказан произход от 278 100 лв. /21 000 лв. за 2003 г., 224 000 лв. за 2004 г. и 33 100 лв. за 2005 г./. Действително органът по приходите е приел, че сумата е с недоказан произход. В същото време е реално установено, че тази сума реално е внесена в касата на ЕТ и реално е довела до увеличение на финансовия резултат и печалба на търговеца за 2004 г., както и че с тази сума е направена корекция на финансовия резултат в размер на 212 667, 91 лв. Съответно е начислен данък печалба върху сумата, който ефективно е внесен от проверяваното лице. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя - ответник Д. Д., че за установяване на дохода - печалба от ЕТ, е ирелевантно как е формирана тази печалба, установени ли са източниците на средства, внесени в ЕТ, които влияят върху формиране на печалбата. Факт е, че органът по приходите приема, че ЕТ „И.” е реализирал печалба. Начислен е и данък върху тази печалба. И това е обективирано в ревизионният акт, който е официален удостоверителен документ и има обвързваща за съда доказателствена сила. Дори и в хода на ревизионното производство да не е доказан произхода на внесените в ЕТ средства, то липсата на доказан произход не означава, че тези средства са получени незаконно. Предвид изложеното съдът приел, че сумата от 212 667,91 лв., представляваща печалба на ЕТ „И.- Д. Д.”, следва да бъде включена като източник на доходи за лицето Д. Д. за 2004 г. Обсъдил е и другият спорен въпрос, свързан с това какво следва да бъде включено в раздел „Приходи“ по отношение на сумата от 70 000лв. - цена по договор за продажба на търговското предприятие на ЕТ „И.-Д. Д.“. От данните по делото съдът приел за установено следното: ЕТ „И.- Д. Д.“ е регистриран през 1995 г. Едноличният търговец е прекратен с договор за прехвърляне на предприятие на едноличен търговец от 17.12.2007г. Видно от приложения договор с нотариална заверка на подписите за продажба на търговското предприятие по чл. 15 и сл. от ТЗ /л. 112- 113 от делото/, в същият е вписана продажна цена в размер на 70 000 лв., като е посочено, че плащането й ще бъде извършено в деня на подписването на договора. За неоснователно е прието възражението на Комисията, че сумата от 70 000 лв. не може да бъде счетена за приход на лицето Д. Д. с аргументи, че липсват доказателства за реалното й изплащане. В експертното заключение по приетата СИЕ вещото лице излага, че доходът от продажба на търговското предприятие не е включен в общия размер на приходите на Д. Д. по приложение/вариант 1, защото по делото няма приложени счетоводни документи, от които да е видно счетоводното записване за извършено плащане от касата на „Д. ойл” ООД. Изложил е че действително това е така, но по делото е безспорен фактът, че дружеството- купувач не съхранява счетоводни документи от 2007 г. Но този факт не би следвало да се отрази неблагоприятно на ответника, който не може да бъде отговорен за действията на трети лица. Поради това съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, свързани с доказване на горното обстоятелство. В тази връзка е приложена и не е оспорена от ищеца подадената от Д. Д. ГДД за 2007 г., към която се съдържа и приложение № 5 - доходи от прехвърляне на права и имущество. В таблица 8 от това приложение Д. Д. е декларирал получения доход - в размер на 70 000 лв. На следващо място, по делото е приложена и не е оспорена от ищеца разписка /л. 788 от делото/, в която се цитира договора от 17.12.2007г., като Д. Д. в качеството си на продавач по същия е удостоверил, че е получил от купувача „Д. О.“ ООД сумата от 70 000лв. Действително разписката няма достоверна дата по отношение на трети лица, но съдът я цени наред с другите доказателства, поради което и при съвкупната преценка на приложените доказателства е приел, че сумата от 70 000 лв. следва да бъде взета предвид при установяване на приходите на ответника. Ето защо въззивният състав е приел, че общата стойност на приходите на Д. Х. Д. за процесния период възлиза на сумата от 1 141 228.66лв. /вариант 3 от заключението, обективиран в приложение 3/. Относно разходите на ответника през проверявания период, по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, въззивният съд е намерил, че във въззивното производство не се спори по признатите в обжалваното решение сторени от ответника разходи през проверявания период, а именно: за издръжка по данни на НСИ - 33 911лв.; разходи за данъци и осигуровки - 289 612.13лв. или общо в размер на разходите от 323 523.13 лв. Нетният доход по смисъла на §1, т.5 от ДР ЗОПДНПИ /отм./ при тези данни е в размер на 817 705.53 лв. /1 141 228.66 /приход/ - 323 523.13 /разход//. При съпоставянето на нетния доход със стойността на придобитото имущество, възлизаща на 700 735.85лв., съдът е счел, не е налице несъответствие, напротив получена е стойност от 116 969.68 лв., която е положителна величина. При това положение съдът приел, че не е налице несъответствие в имуществото на проверяваното лице-Д. Х. Д. по смисъла на чл. 21, ал.2, вр. с §1, т.7 от ДР ЗОПДНПИ /отм./, поради което и не се налага изследване законността на доходите за придобиване на претендираните имущества. Счел е, че не са налице основанията за отнемане на придобитото през проверявания период от ответника имущество в полза на държавата по чл. 1 от ЗОПДНПИ /отм./. Недоказано е по делото твърдяното от Комисията значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход по смисъла на чл. 21, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ вр. § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, за да се приеме, че имуществото е незаконно придобито, поради което предявеният иск против Д. Х. Д. следва да бъде отхвърлен. По отношение на въззивната жалба на Комисията срещу решението в отхвърлителната му част съдът е изложил, че при липсата на спор между страните в процеса, следва да се приеме, че двамата ответници са в родство по права линия от първа степен, като ответникът Д. Х. Д. е възходящ на М. Д. Х.. В рамките на проверявания период Д. Д. е придобил недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5 за сумата от 52 800 евро или 103 267.82 лв., като цената по сделката е била финансирана с отпуснат кредит от „Б.“ АД. Д. Х. Д. с нотариален акт от 2010 г. е продал на дъщеря си М. Д. Х. процесния недвижим имот. Имотът е бил придобит срещу дълг на проверяваното лице към „Б.“ АД, произтичащ от договор за кредит от 23.12.2005 г., който факт е изрично вписан в нотариалния акт за изповядване на сделката. В периода от 27.12.2005 г. до 14.04.2010 г. Д. Х. Д. е заплащал на „Б.“ АД суми за погасяване на кредита, след която тази дата вноските са били извършвани от името и за сметка на М. Х., която е изплатила остатъка от кредита на вноски в общ размер на 105 309.40лв. Предмет на спора са доходите и начина на връщане на кредитните средства от страна на ответницата. От страна на Комисията е била извършена проверка на доходите на М. Д. за периода 2010 - 2012 г., в рамките на която е установила, че има несъответствие в доходите в размер на минус 108 740.58 лв. Въз основа на този факт, Комисията е приела, че недвижимият имот е придобит за сметка на проверяваното лице, доколкото е приела за установено, че М. Д. не е разполагала със законни средства за погасяване на дълга към банката. Съставът на САС е намерил за необосновано приетото от Комисията, че спрямо ответницата следва да бъде извършена проверка не за целия период, както е по отношение на Д. Д., а само за периода 2010- 2012г. Действително законът не въвежда параметри за изследване на доходите на третите лица в хипотезите на разглежданите искове, но в тези случаи следва да бъде приложен принципа в закона относно проверяваните лица, а именно: 10 годишен период. В конкретния случай пълният 10 годишен период, с оглед факта, че М. Д. е навършила пълнолетие през 2005 г., не може да бъде приложен, но няма основание доходите на същата от 2005 - 2010 г. да бъдат изключени от обхвата на проверката. С оглед на това на изследване подлежи периода от 2005- 2012г. Видно от изслушаното съдебно заключение за М. Д. са установени приходи в общ размер 223 566.96лв., разходи в общ размер 23 791.67лв., нетен доход 199 775.29лв. Ответницата е направила разходи за придобиване на имущество в размер на 126 274.46лв. Следователно за целия период ответницата е с положителен баланс на стойност 73 500.83лв. От събраните пред първата инстанция доказателства, които са били предмет на обсъждане от вещото лице, съдът приел за безспорно установено, че в годината 2012, в която е изплатена над 80 % от сумата за придобиване на имота, М. Д. е разполагала с достатъчно доходи с източник - граждански правоотношения и дивиденти в размер на 92 287.61 лв., /които не се оспорват от ищеца/. Като неоснователно е счетено възражението на въззивника- ищец, че първостепенният съд не е следвало да възприема безкритично икономическата експертиза и да приема като законен доход сумата от 70 000 лв. По делото е приложен, приет и не е оспорен от ищеца договор от 20.11.2007г. /лист 915 от делото/ за дарение на посочената сума, съгласно който Е. М. дарява процесната сума на своята дъщеря М. Д.. Съгласно съдържанието на договора, дарената сума се предоставя в брой, при подписване на договора. От данните по делото съдът приема за установено, че на 20.11.2007 г. сметка № B. 80021033724120 на М. Д. в „ОББ“ АД е заверена с внесени в брой на каса в банката 70000 лева. Полученият за 2007г. доход от дарение е в размер на 70000 лева. В този смисъл съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя- ищец, че не е установен фактът на предоставяне на дарената сума, който факт /дарението в размер на 70 000 лв. през 2007 г./ е признат за безспорен от страна на Комисията в хода на съдебното производство /в съдебно заседание, процесуалният представител на Комисията е заявил, че се противопоставя на разпита на лицето Е. М. за направеното дарение с аргумента, че този факт не се оспорва от Комисията/. В заключение съставът на САС е приел, че М. Д. е разполагала с доходи за придобиване на процесния имот. С оглед на това е посочил, че е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки, регламентирани в чл. 67 от ЗОПДНПИ /отм./ - дали са налице субективните елементи, а именно - имуществото да е придобито с цел да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него. Независимо от това, съдът е посочил, че тежестта на доказване на субективния елемент лежи върху ищцовата страна в процеса, като в случая ищецът нито в исковата молба, нито в хода на проведеното съдебно производство е изложил фактически твърдения за наличието на такава цел, нито е ангажирал доказателства. Поради изложеното е приел, че не са налице предпоставките по чл. 67 от ЗОПДНПИ /отм./, като е изложил и че отделно стои въпроса до колко е приложима въпросната разпоредба в конкретния случай, доколкото ответницата не би могла да бъде приета като „трето лице“ по смисъла на закона, тъй като законодателят прави разлика между проверявано лице, роднини по права линия, свързани лица, и трети лица, а М. Х. е роднина по права линия на проверяваното лице и тя не попада в посочените в хипотезата на чл. 67 от закона лица. С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът се е произнесъл и по евентуалния иск във втората хипотеза - тази, която е визирана от чл. 65 от ЗОПДНПИ (отм.) вр. с чл. 71 от ЗОПДНПИ (отм.). Посочил, че в жалбата на ищеца не се съдържат конкретни оплаквания във връзка с този иск. Въззивният състав изцяло е споделил приетото от първата инстанция по отношение на този иск, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като приел, че действително, процесният апартамент е прехвърлен през проверявания период, но условията и формата на придобивната сделка за прехвърлителя изключва конкретния апартамент от категорията на „незаконно придобито имущество“ по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.). Това е така, тъй като от данните по делото, по безспорен начин се установи, че имотът е придобит изцяло с банков кредит т.е. сумата, която Д. Д. е използвал, за да придобие имота е взета от трето лице - банка. На следващо място, по делото безспорно е установено, че и двамата ответници са имали доход, достатъчен да покрие погасителните вноски по апартамента. Поради това той не подлежи на отнемане и искът за него следва да бъде отхвърлен. В заключение САС приел, че първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от Комисията против М. Д. Х. искове, следва да бъде потвърдено. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.31 ГПК по поставените първи и втори въпроси. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора.“. Така формулираните въпроси не следва да бъдат допускани до касация, тъй като не са обусловил решаващите изводи на съда. В случая, за да приеме, че сумата от 182 000 лв. не следва да бъде отнесена като разход за закупуване на дружествени дялове, въззивният съд не се е позовал единствено на липсата на подадена ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ за 2005 г. по договорите за продажба на дружествени дялове и на показанията на разпитаните като свидетели продавачи по тези договори, а е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събраните по делото доказателства, общата преценка, на които са му дали основание да приеме, че сделките за продажба на дружествените дялове са привидни. Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставените трети, четвърти и шести въпроса. Т ака формулираните въпроси са хипотетично зададени и неотносими към формираните изводи на въззивния съд, който е приел, че за да извърши корекция на печалбата, обложена с данък /заплатен от Д. Д./, органът по приходите е счел, че е налице увеличение на печалбата на търговеца поради неотчитане на реално внесена в касата на едноличния търговец сума, която, съгл. обективираното в ревизионният акт, е с недоказан произход, а не че е налице доход от незаконен източник, който следва да се приеме като законен поради заплащане на държавата на определения данък. Данъчните и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на проверяваното лице, доколкото самите те не са престъпна дейност, се установяват и съответно санкционират по ДОПК. Държавата има право да събира данъчните задължения, заедно с лихвите, от правните субекти по съответния ред, както и да им наложи глоби или друго наказание за данъчни нарушения. Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставения пети въпрос. Така формулирания въпрос е хипотетично зададен, като не е обусловил решаващите изводи на съда. В случая няма нито една хипотеза на приет от страна на въззивният съд приход само и единствено въз основа на свидетелски показания. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 10217/002021г. на САС, ГО, 8 състав по в. гр. д. № 5798/2019 г. С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, КПКОНПИ следва да бъде следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ВКС сумата от общо 14 013,69 лв.- дължима държавна такса за всички инстанции, а на Д. Х. Д. и М. Д. Х. направените за касационното производство разноски в размер на 1000 лв.- заплатено адв. възнаграждение. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,