Определение № 807 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от Т. Д. П. частна касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Хасково определение № 847/17.11.2022 г. по ч.гр.д. № 624/2022 г., с което е потвърдено определение № 405/21.09.2022 г. по гр.д. № 599/2022 г. на РС - Свиленград, с което производството по подадената от жалбоподателя искова молба е прекратено поради наличие по повдигнатия спор на сила на пресъдено нещо между страните по него (чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК). В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустими – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, ОС-Хасково е приел, че са налице предпоставките на чл.299, ал.2 ГПК за недопустимост на иска, по които е образувано гр.д. № 599/22г. по описа на РС- Свиленград, поради забраната за пререшаване на спор, вече решен с влязло в сила решение № 35/10.03.2022г. на РС- Свиленград. По основанията за допускане на касационно обжалване: Съгл. разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по ал.1 ГПК въззивното решение, респ. определение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая атакуваното определение не може да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл, като изложените от частният жалбоподател доводи за очевидна неправилност са изцяло относими към хипотезата на чл. 281 ГПК и представляват касационни основания за отмяна на атакуваното определение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 847/17.11.2022 г. на ОС-Хасково по ч.гр.д. № 624/2022 г., с което е потвърдено определение № 405/21.09.2022 г. по гр.д. № 599/2022 г. на РС – Свиленград. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,