Определение № 1081 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Недвижими имоти - Дейвид Варод“ ООД, чрез адв. Г. Г., против въззивно решение № 272 от 12.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2464/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.05.2023 г., постановено по гр. д. № 6586/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Недвижими имоти – Дейвид Варод“ ООД срещу Д. Е. Б. искове за установяване на нищожност на упълномощителна сделка на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, обективирана в пълномощно с изх. № 1688/30.09.2020 г. на подписа и изх. № 1689/30.09.2020 г. на съдържанието, удостоверени от завеждащ Консулска служба при Тел Авив, поради липса на съгласие, за установяване нищожност на нотариално удостоверяване в посочено пълномощно на основание чл. 37 ЗЗД, вр. чл. 576 и 582 ГПК, поради липса на назначен преводач, не е съставено двуезично пълномощно, не е отбелязано извършване на превод; за обявяване на недействителност на договор за покупко-продажба на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, обективиран в НА № .., с което „Недвижими имоти - Дейвид Варод“ ЕООД, действащ чрез пълномощника си М. К. продава на Д. Е. Б. недвижим имот, а именно ПИ с идентификатор... и намиращата се в него сграда с идентификатор ..., поради липса на надлежно учредена представителна власт, а при евентуалност – за прогласяване нищожност на договора, поради изповядване на сделката въз основа на нищожно пълномощно; за защита на право на собственост на ищеца върху описан недвижим имот на основание чл. 108 ЗС и са присъдени съдебни разноски. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника – Д. М. В.. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация Д. Е. Б., подаден чрез процесуален представител адв. В. С.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Третото лице-помагач Д. М. В. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. К. Л., също поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото е прието за установено, че дружеството ищец е придобило право на собственост върху процесния имот - дворно място, застроено със сграда. Съгласно НА за покупко-продажба № ..., н. д. № .../... г. по описа на нотариус К. на 28.10.2020 г. е сключен договор между „Недвижими имоти - Дейвид Варод“, действащо чрез пълномощника си адвокат К., в качеството му на продавач и Д. Е. Б. в качеството му на купувач, по силата на който е прехвърлена собствеността върху поземлен имот, с идентификатор ..., с административен адрес на имота [населено място], район „...“,[жк], [улица], с площ 1014 кв.м., който имот представлява дворно място, съставляващо УПИ ... от квартал .., по плана на вилна зона „С. - Изток“, [населено място], с площ от 910 кв.м., както и намираща се в него жилищна сграда с идентификатор ..., със застроена площ от 100 кв.м. Договорено е цената на имота да бъде заплатена по банкова сметка на управителя на дружеството продавач Д. М. В.. Представено е решение на Д. М. В., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Недвижими имоти - Дейвид Варод“ ЕООД, видно от което на 30.09.2020 г. е взето решение да бъде продаден недвижим имот – гореописания и за упълномощаването на адвокат К. да представлява дружеството при продажбата, като упълномощававането е общо. Представено е пълномощно, с което Дейвид Варод, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Недвижими имоти -Дейвид Варод“ ЕООД е упълномощил адвокат М. К. от САК да сключи договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Пълномощното е изготвено на българския език и е със заверка на подписа, изходящ № 1688/30.09.2020 г. и на съдържанието, изходящ номер 1689/30.09.2020 г. на завеждащия „Консулската служба“ при Тел Авив, Израел. Представен е протокол-решение от 26.07.2018 г. на едноличния собственик на капитала на „Недвижими имоти - Дейвид Варод“ ЕООД – Д. М. В., представляван от Т. П., видно от който е взето решение за приемането на Т. П., като съдружник в дружеството, за продаването на 50 дяла от капитала на Т. П. и за освобождаването на Д. М. В. като съдружник в дружеството. В протокола са обективирани и решения на новия собственик на капитала на дружеството – Т. П., за прекратяване на договора за управление на Д. М. В. и оттегляне на овластяването му, като е предвидено дружеството да се управлява и представлява от Т. П.. Документът е с нотариално заверени подписи и съдържание на 26.07.2018 г. Представен е договор за продажба на дялове от 26.07.2018 г., видно от който Дейвид М. Варод, действащ чрез пълномощника си Т. П., продава на Т. П. 50 дружествени дяла от капитала на „Недвижими имоти - Дейвид Варод“ ЕООД. Договорът е с нотариално заверени подпис и съдържание на 26.07.2018 г. Не е спорно между страните, а и е видно от справка от Агенция по вписванията - ТР, промяната на едноличния собственик на капитала на дружеството и на управителя му е заявена на 27.10.2020 г. Тези обстоятелства са вписани на 26.05.2021 г. Видно от нотариална покана от 20.08.2021 г. адресирана до Т. П., Д. В. оттегля пълномощното на П.. С решение по гр. д. № 68711/2021 г. по описа на СРС е прогласен за нищожен договор за продажба на дялове от 26.07.2018 г., сключен между Д. В., представляван от Т. П. и Т. П. и обявява за неистински протокол за взето решение от едноличния собственик на капитала на „Недвижими имоти - Дейвид Варод“ ЕООД от 18.02.2016 г. Въззивният съд е изложил, че ищецът не твърди при упълномощителната сделка изявяващият воля Д. М. В. да е действал в хипотеза, която да води до съзнавана липса на съгласие и съответно до нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие. Твърденията на ищеца за нищожност на упълномощителната сделка касаят обстоятелството, че към момента на упълномощаването Д. М. В. не е собственик и управител на „Недвижими имоти - Дейвид Варод“ ЕООД, че не владее български език и не е назначен преводач, който да изясни на разбираем за Варод език какво подписва, както и евентуално, че нотариалното удостоверяване е нищожно на основание чл. 576, вр. чл. 582 ГПК. Дали, Д. М. В. е бил органен представител към момента на учредяване на представителната власт на адвокат К. е въпрос, който не може да се отрази на действителността на упълномощаването. Ако въз основа на пълномощното се сключи сделка тя би била без представителна власт и е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В случая, Д. М. В- е бил наясно с това какво подписва - съдържанието на пълномощното и обема на учредената представителна власт и съответно - процедурата при заверка на пълномощното е спазена, както е спазена и формата на упълномощителната сделка за представителство за продажба на недвижим имот. Д. М. В. не владее български език, но не се установява наличието на втората предпоставка на закона за назначаването на преводач, а именно езикът, с който Варод си служи да е непознат за консула. Д. М. В. е използвал двуезични документи, а и консулът е изяснил на В. на английски език какво подписва и какви са последиците от това, с което упълномощителят се е съгласил. Правата на упълномощителя са защитени. Към момента на изповядване на сделката 28.10.2020 г. няма спор, а и е видно от вписванията в ТР по партидата на „Недвижими имоти - Дейвид Варод“ ЕООД, че управител и собственик на дружеството е бил Дейвид Варод. Съгласно чл. 7 ЗТР и чл. 140, ал. 3, съответно чл. 141, ал. 6 ТЗ управлението и представителството и собствеността на ООД, съответно ЕООД е от обстоятелствата, които пораждат действия едва след тяхното вписване. Без значение е обстоятелството, че е била вписано заявление за промяна на тези данни. Неоснователно е позоваването на ищеца на недобросъвестност на ответника като купувач на процесния имот. Дори и да е знаел за споровете относно собствеността на дружеството, както беше посочено ответникът се е доверил на вписванията в ТР, а обстоятелствата по собствеността и управлението на ЕООД са такива, че промените пораждат действие едва от вписването им. Безпредметно е произнасянето на твърдението на ищеца за противопоставяне на новия собственик на дружеството – Т. П. на сделката веднага след като е узнала за нея по реда на чл. 301 ТЗ. Тази разпоредба визира в хипотезата си действия без представителна власт от името на търговец, каквито факти не се установяват по делото. Предявените искове за недействителност, както и обусловения иск по чл. 108 ЗС са неоснователни. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Необходимо ли е консулът действащ като нотариус удостоверявайки съдържанието и подписа на явилото се пред него лице, което не е български гражданин да назначи преводач при нотариалното удостоверяване на пълномощно, с което се упълномощава трето лице да се разпорежда с недвижим имот, собственост на дружество? Длъжен ли е консулът да провери, кой е действителния собственик на това дружество преди да извърши удостоверяването?”; 2. „Необходимо ли е консулът действащ като нотариус удостоверявайки съдържанието и подписа на явилото се пред него лице, което не е български гражданин да назначи преводач при нотариалното удостоверяване на пълномощно и необходимо ли е върху самото пълномощно преводачът в лицето на консула да е отбелязал извършването на превода?“ 3. „Необходимо ли е консулът, който без да назначи преводач е извършил нотариалното удостоверяване (в.т. преводът го е направил лично на различен от родния език на лицето явило се пред него) да притежава документ за образователен ценз и за съответен лиценз за упражняване на преводаческа дейност?“; 4. „От какъв порок страда удостоверено от Консулската служба - пълномощно на лице, което не владее писмено и говоримо български, а пълномощното е заверено и с удостоверено съдържание на български език?“; 5. „Кой е релевантният момент, към който следва да се счита процесната сделка - продажба на дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност - за сключена: към момента на нейното сключване в предвидената от закона форма - писмен договор с нотариална заверка на подписите, или към момента на вписване на извършената продажба в законовата й форма в Търговския регистър?“; 6. „Съставлява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждане на доводите на страна в процеса?“; 7. „3адължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?“ и 8. „Може ли да се приеме, че от вписването на разпоредителната сделка в имотния регистър търговецът е узнал за нея, и от този момент е било необходимо да се противопостави на действието й съгласно чл. 301 ТЗ?“. Сочи, че първите четири въпроси са решени в противоречие с определение № 621 от 05.07.2016 г. по т. д. № 2307/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г. на ВКС, IV г. о., петият с решение № 886/28.02.2006 г. по т. д. № 159/2005 г. на ВКС, II т. о. и шестият, седмият и осмият с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., както и, че всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първите четири въпроси, отнасящи се до задължението на консула при осъществяване на правомощията по чл. 84 ЗННД във вр. с чл. 590 ГПК – да назначи преводач, не са решени от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора практика, която е постановена при различна фактическа обстановка. Според чл. 576 ГПК нищожно е нотариално удостоверяване, когато нотариалният орган при извършване на нотариално удостоверяване не се е съобразил с някое от изискванията за реда на нотариалното удостоверяване, включително и предвидените в чл. 582 ГПК. Нищожното нотариално удостоверяване подобно на всеки нищожен акт, не поражда присъщите му правни последици. Съгласно чл. 582 ГПК когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач, т. е. следва и двете предпоставки да са налице за назначаването. В случая е установено, че лицето, което е представило документа е чужд гражданин, не знае писмено и говоримо български език, но знае английски език, който се владее и от консула и именно на този език последният му е разяснил последиците от учредяването на представителната власт на адвокат К.. Нормата на чл. 582 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, което изключва допускането на касационно обжалване по въпросите на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първият въпрос, с които се пита още „длъжен ли е консулът да провери, кой е действителният собственик на това дружество, преди да извърши удостоверяването“, както и петият и осмият въпроси са неотносими, доколкото въззивният съд не се е произнасял по тях в решението. Шестият и седмият въпроси, касаторът привързва с оплаквания за липса на анализ в решението по отношение на иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, които не кореспондират със съдържанието на решението. Следва да се посочи, че въззивният съд е мотивирал решението си, съобразно правилата на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Изложил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Произнесъл се по защитните доводи и възражения на страните по делото с оглед правомощията му по чл. 269 ГПК в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ГПК. Извършил е самостоятелен, и цялостен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти като обосновано е посочил кои от тях възприема за установени и кои за неосъществили се. Останалите наведени оплаквания се отнасят до правилността на изводите на съда, които не подлежат на преценка в рамките на производството по чл. 288 ГПК, а само ако касационното обжалване на решението бъде допуснато. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответната страна по касация Д. Е. Б. разноски, доколкото с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са извършени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение