Решение № 2505 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12466/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена чрез упълномощен главен юрисконсулт Д. Милева, против решение № 35778 от 30.10.2025 г., постановено от Административен съд – София – град - II отделение, 48 състав, по адм.д. № 5993/2025 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК - недопустимост, алтернативно неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател не става ясно защо съдът приема, че оспореното решение представлява годен за обжалване индивидуален административен акт, като в тази връзка изразява становище, че обективираното в решението на Столичния общински съвет /СОС/ волеизявление е само елемент от сложен фактически състав по прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, и като част от производството по издаване на крайния акт не подлежи на оспорване съгласно чл. 21, ал. 5 АПК. Поддържа, че за Е. И. не е налице правен интерес от оспорването, тъй като решението няма разпоредителна част, с която да се отричат или засягат нейни права или законни интереси. Позовава се на доклад с peг. № СОА24-ВК08-10546/19.11.2024 г. на кмета на район „Младост“ и на разпоредбата на чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет, в подкрепа на тезата си, че гражданите не са в кръга на лица, които могат да внасят доклади. На последно място касаторът твърди, че изводът на съда за липса на мотиви на решението на СОС не кореспондира с материалите по делото, защото такива се съдържат в протокола от заседанието, проведено на 15.05.2025 г., а именно изказването на общинския съветник В. Т.. Претендира обезсилване на обжалваното решение, алтернативно неговата отмяна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – Е. С. И. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат А. Аврамов, който с писмен отговор и в проведеното съдебно заседание пледира за отхвърлянето й като неоснователна, съответно за оставяне в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Заявява искане за присъждане на разноски за тази инстанция съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като в производството са събрани необходимите доказателства, изяснени са релевантните факти и въз основа на същите е направен обоснован правен извод за незаконосъобразност на акта на Столичен общински съвет. Според участващия по делото прокурор правилно е прието, че за Е. И., като собственик на имот с [заличен текст] по Кадастралния план на град София от 1993 г., находящ се в град София, [заличен текст], е налице правен интерес от оспорването, поради застрашаване на законните ѝ интереси, както и поради факта, че тя е инициирала преписката. Счита, че в съответствие с доказателствата съдът е приел, че актът не е мотивиран, в противоречие е с действащи предвиждания за регулация, както и противоречие със становищата на органи при Столична община. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба Столичния общински съвет за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 35778 от 30.10.2025 г. е отменено решение № 360 от 15.05.2025 г. на СОС, с което на основание чл. 45, ал. 3 ЗМСМА не е приет Доклад №СОА24-ВК08-10546/23.07.2024 г. на кмета на район „Младост“ - СО за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост от Държавата в полза на Столична община относно поземлени имоти, находящи се в район „Младост“; преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението; Столична община е осъдена да заплати на Е. С. И. сумата от 1510 /хиляда петстотин и десет/ лева разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София – град /АССГ/ е приел, че за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорване на решението на СОС, тъй като е инициирала производство по реда на чл. 54 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, с цел прехвърляне на имот – публична държавна собственост в полза на Столична община, тъй като имотът е отреден за улица и ще осъществи транспортен достъп до собствения ѝ имот, а отчуждаване от държавата е недопустимо. Според първостепенния съд, макар Е. И. да не е страна по правоотношението по придобиване на собствеността, същата е провела процедура по изменение на ПУП, с оглед осигуряване на транспортен достъп посредством задънена улица относно неин собствен имот, внесла е предложение в Министерство на вътрешните работи, въз основа на което е изготвено съответното становище, а също така е продължила инициативата пред район „Младост“ - СО, по повод на което са изготвени доклад и проекто-решение за одобряване на сделка по чл. 54 ЗДС. От тук е формиран извод, че материалноправният интерес в случая произтича от безспорния факт, че имотът – предмет на решението на СОС, макар и държавна собственост, е предвиден с действащ ПУП, одобрен по инициатива на жалбоподателката, за улица-тупик, която ще осъществява единственият транспортен достъп до собственият ѝ имот. АССГ е счел, че оспореното решение е прието от компетентния съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ орган, при наличието на изискуемия кворум и мнозинство, но е немотивирано, тъй като е взето при наличие на пряко противоречие със становищата на кмета на район „Младост“ СО, на заместник - кмета на Столична община, на предвиденото с ПУП, одобрен от главния архитект на СО и на вътрешната комисия на самия СОС. Съдът се е позовал на отразеното в протокола по т. 22 от разискванията, според което е налице възражение на общински съветник, че се касае за „обслужване на частни интереси“ на собственици в парк „Въртопо“, след което е последвало гласуване и предложението е било отхвърлено. Така обсъдените мотиви са приравнени на пълната им липса, предвид влязлата в сила заповед, за одобряване на ПУП, с който са предвидени разширенията на улицата – тупик, включително за имот № 68134.4090.1646, предмет на решението на СОС. В мотивите на обжалваният съдебен акт е отразено, че въпросът с урегулирането на процесните терени, включително изискуемите за това улици за осъществяване на транспортен достъп, е разрешен от компетентния за това орган - главния архитект на Столична община, а твърденията, че се касае за имоти, разположени в парк, не почиват на никакви доказателства в преписката. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното съдебно решение точно е преценено, че настоящата ответница Е. И. е придобила собственост върху имот с [заличен текст], по кадастралния план на гр. София от 1993 г., находящ се в гр. София, [заличен текст], местността [заличен текст] /така според приложения към първоинстанционната жалба нотариален акт за замяна на недвижим имот № 77, том LXIV, дело №12611/1995 г./. Имотът се явява съседен на поземлени имоти с идентификатори 68134.4090.1605 и 68134.4090.1606, представляващи имоти - публична държавна собственост, предоставени за управление на Министерство на вътрешните работи /МВР/. Със заповед № РАД-09-85/20.03.1998 г. на главния архитект на София, за имота е отреден УПИ ХVІІ-1264, кв. 21 по регулационния план за местност „Малинова долина – 1 ва част, Американски колеж“, като единственият транспортен достъп до него е осигурен чрез задънена улица между о.т. 9г- о.т. 9а-о.т.9б, попадащ върху имот – публична държавна собственост, предоставен на МВР. По делото е установено още, че Е. И. е инициирала производство по изменение на ПУП, като със заповед № РД 50-102/08.02.2019 г. на главния архитект на Столична община е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване на кв. 21, по плана на гр. София, местност „Вилна зона „Малинова долина - I част“, „Американски колеж - I част“. С одобрения ПУП-ИПРЗ са създадени УПИ XVII-1264 - за жилищно строителство, собственост на Е. И. и УПИ ХХІ-541 – публична държавна собственост. Задънената улица е продължена от о.т. 9г - о.т. 9а - о.т. 96 до о.т. 9в, като последната отсечка - разстоянието от о.т. 96 до о.т. 9в е разположено върху имота на Е. И. с цел осигуряване на транспортен достъп до съседен имот - УПИ XVI-1690 от кв. 21 в същата местност. За да бъде приложена уличната регулация, процесният имот без достъп е разделен и в КККР са нанесени поземлени имоти с идентификатори 68134.4094.5819 /идентичен с УПИ XVII-1264/, 68134.4094.5818 и 68134.4094.5817, като поземлен имот с идентификатор 68134.4094.5818 попада изцяло върху частта от имот с пл. №1264, отреден за улица, в частта ѝ от о.т. 96 до о.т. 9в. С оглед изпълнение на влезлия в сила ПУП и за осигуряване на достъп до притежаваните от нея имоти, Е. И. е инициира производство по чл. 54 ЗДС, като е подала искане до кмета на Столична община - район „Младост“ за предприемане на действия за безвъзмездно прехвърляне от Държавата на Столична община на имота с идентификатор 68134.4090.1606, попадащ в улица и предоставен за управление на МВР. С писмо с peг. № 812100-12607/20.07.2023 г. министърът на вътрешните работи е уведомил кмета на СО - район „Младост“ - CO, че МВР не възразява да прехвърли същия безвъзмездно на Столична община. Това становище на министъра е мотивирано с обстоятелството, че имотът е с отпаднала необходимост, следователно не възразява да бъде проведена процедура по реда на чл. 6, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и чл. 54 ЗДС. От данните по преписката е видно, че по повод на цитираното писмо на МВР и с оглед продължаване на процедурата по чл. 54 ЗДС, кметът на СО – Район „Младост“ е изготвил доклад № СОА24-ВК08-10546 от 19.11.2024 г., с който предлага на Столичен общински съвет да даде съгласие Столична община да придобие от държавата безвъзмездно правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.4090.1606 /т. 1 от проекторешението/. По така направеното предложение е изразено положително становище от И. Василев – заместник – кмет на СО и е изготвен доклад от водещата Постоянна комисия по икономика, собственост и дигитална информация при СОС, с който се подкрепя доклада на кмета на СО – Район „Младост“ и се предлага допълване на проекторешението със следния текст: Безвъзмездното прехвърляне от държавата в полза на Столична община върху поземлен имот с идентификатор 68134.4090.1606, се извършва с цел трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, а именно за реализиране на предвидената с действащия подробен устройствен план улица. С оспореното в настоящото производство решение № 360 по протокол № 38 от заседание, проведено на 15.05.2025 г., СОС не приема доклада с предложения проект на решение /т. 22 от дневния ред/. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно характера на решението на колективния орган, а именно, че същото не представлява годен за обжалване индивидуален административен акт. Процесното решение на СОС обективира волеизявление на колективен орган за разпореждане с общинско имущество съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, което е от особена значимост за интересите на общината и затова законодателят е предвидил специално основание за неговия контрол. Решението на общинския съвет е по съществото си акт на разпореждане с общинско имущество по смисъла на чл. 8, ал. 11 ЗОС, а според тази разпоредба оспорването му е по реда на чл. 45 ЗМСМА, т. е. по реда на Административнопроцесуалния кодекс с оглед на посоченото в чл. 45, ал. 12 ЗМСМА. Сложният фактически състав на безвъзмездното прехвърляне на собственост върху имот - частна държавна собственост, в полза на общини съгласно чл. 54 ЗДС не променя характера на решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Не намира опора в доказателствения материал твърдението на касатора, че за настоящата ответница не е налице правен интерес от оспорването, тъй като решението няма разпоредителна част, с която да се отричат или засягат нейни права или законни интереси и не попада в категориите лица, които могат да внасят доклади в съответствие с чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет. Обосновано в тази връзка първостепенният съд е преценил, че Е. И., като заявителка по преписката за изменение на ПУП, а впоследствие като предприела действия за продължаване на процедурата по чл. 54 ЗДС, е пряко засегната от съдържанието на оспорения административен акт, защото последният, макар да не касае собствения ѝ имот, се отнася до улицата - тупик, чрез която ще се осъществява единственият транспортен достъп този имот. Ако поземлен имот с идентификатор 68134.4090.1606 /попадащ в обхвата на одобрената улична регулация между о.т. 96 и о.т. 9г/ не бъде придобит от Столична община и не се изгради предвидената улица, на практика се препятства възможността имотът на Е. И. да получи единственият предвиден съгласно действащия ПУП достъп. Нормативно установените процедурни правила относно внасянето на различни категории актове за разглеждане от СОС не могат да бъдат аргумент за лишаването на правоимащото лице от възможността да бъде приложена уличната регулация по начин, по който да получи достъп до собствения си имот. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореното решение на Столичния общински съвет на практика е лишено от мотиви. Актът не съдържа фактически основания за издаването му, които липсват не само в самото решение и съответния протокол от заседанието по приемането му, но и в приложената административна преписка. Това съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, съгласно която индивидуалните административни актове следва да са мотивирани, като към тях следва да са посочени фактическите и правните основания, довели до издаването им. Законът, конкретно АПК, не предвижда изключение от това изискване за законосъобразност на актовете, приети от колективните административни органи, какъвто се явява общинският съвет. Константната съдебна практика допуска мотивите да са изложени в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, което не противоречи на нормативните изисквания и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи решението други актове и документи, те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, са мотиви и на процесния административен акт. В случая обаче мотивите на вносителя, на ресорния заместник – кмет и на водещата постоянна комисия не могат да се приемат както фактически основания за приемане на акта на СОС, защото съдържат противоположно по съдържание предложение – колективният орган да даде съгласие Столична община да придобие безвъзмездно правото на собственост върху имота – държавна собственост. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, за мотиви на процесния акт не могат да се приеме изказването с характер на възражение на общинския съветник В. Т., според което ако се поиска от държавата за изграждане на тупик на терена, понастоящем представляващ гора и част от парк „Въртопо“, като последица ще се даде възможност да се застрои парка с жилищни блокове и ще намалеят зелените площи, което не е в обществен интерес. Наличието, респективно липсата на зелени площи в процесния имот, както и дали същият попада в обхвата на парк „Въртопо“, са обстоятелства, относими към производството по изменение на ПУП и не могат да бъдат предмет на разглеждане от СОС в това производство. След като заповед № РД-50-102/08.02.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проекта за изменение на ПУП, е влязъл в сила административен акт, то въпросът дали даден имот следва да се предостави за осъществяване на транспортен достъп, е разрешен от компетентния за това орган и не подлежи на последваща преценка от друг орган, макар и колективен. Административният съд правилно е преценил, че всички изложени обстоятелства налагат връщане на преписката на СОС за ново мотивирано произнасяне, при което следва да бъде разгледана и възможността имотът да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост, с оглед действителното му отреждане за улица и съобразно §7 от ПЗР на ЗМСМА. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподателя за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените в настоящата съдебна инстанция разноски, възлизащи на 1800 /хиляда и петстотин/ лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение по приложен по делото договор за правна защита и съдействие и списък по реда на чл. 80 ГПК. Същото не се преценява като прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на спора, както и обема на осъщественото процесуално представителство. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение