Определение № 152 от 04.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2824/2013 г.
ВКСI търговско отделение04.03.2014 г.
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.01.2013 г., поправено с решение от 4.03.2013 г., по т.д. № 1281/2012 г. на Пловдивски АС. Осъжда Ф-С. груп Е.-С. да заплати на М. Е.-Ст.З. сумата 1 800 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф-С. груп Е.-С. против решение от 15.01.2013 г., поправено с решение от 4.03.2013 г., по т.д. № 1281/2012 г. на Пловдивски АС, с което по същество се отхвърля искът на касатора срещу М. Е.-Ст.З. за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща част от 82 424.43 лв., като обезщетение за имуществени вреди от допуснато обезпечение по гр.д. № 293/2009 г. на СГС за процесния период, равняващо се в законната лихва за забава върху неоснователно допуснат запор върху вземане в размер на 876 962.08 лв., което ищецът има към Б. АД-Р. по договор за строителство от 2008 г., като са присъдени разноски. Ответното Е. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: За да докаже настъпили вреди вследствие наложен запор върху вземанията му от трето лице, следва ли ищецът в производството по чл.403,ал.1 ГПК да докаже, че това негово вземане е ликвидно и изискуемо?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Налице е задължителна практика на ВКС по смисъла на т.1, която изключва т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. С решение 101/5.08.2013 по т.д. 1029/2012 на І т.о. е прието следното: Необходимо е запорираното вземане да съществува и да е изискуемо, като на основание чл.154 ГПК в тежест на ищеца по иска по чл.403,ал.1 ГПК е да докаже тези обстоятелства, като ползващи го. С обжалваното решение е прието, че запорираното вземане не е установено по размер, изискуемост и ликвидност, респективно, че ищецът не е доказал да е претърпял имуществени вреди от неправилно допуснато обезпечение на предявения срещу него иск. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.