Определение № 825 от 24.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/2010 г.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3925 от 11.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 2337/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по частната жалба на [фирма] срещу протоколно определение от 07.10.2009 г. по гр.д.№ 9088/2008 г. на Варненския районен съд. В жалбата са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на друг състав на въззивния съд за разгледане на частната му жалба. Депозирано е изложение към частната жалба, в която се излагат доводи за допустимост на касационното обжалване на въззивното определение, обосновани с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответниците по частната жалба В. Я. Н. и Н. Я. Н. не са изразили становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като взе предвид инвокираните от жалбоподателя доводи и прецени данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд е бил сезиран от настоящия жалбоподател с частна жалба срещу държаните от Варненския районен съд определения в съдебно заседание на 07.10.2009 г., с които е даден ход на гр.д.№ 9088/2008 г., образувано по предявен срещу него иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, дадени са му указания с доклада по чл.146 ГПК относно доказателствената тежест, която носи да установи, че процесният предварителен договор е развален поради неговата безполезност, настъпила в резултат на длъжниковата забава, като със същото е оставено без уважение и искането му за допускане на гласни доказателства. Така очертаният предмет на частната жалба е обусловил законосъобразния извод на въззивния съд, че атакуваните с нея определения не подлежат на обжалване, тъй като с тях не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито тяхната обжалмаемосте предвидена изрично в закона. Касае се до определения, които подготвят делото за неговото решаване и поради това подлежат на контрол от по-горната инстанция заедно с постановеното решение, но не и на самостоятелно обжалване. Като е съобразил горното, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение