Определение № 251 от 10.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1754/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Й. Д. - К., подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. И. от САК, срещу определение № 125 от 12.02.2013 г., постановено от състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС по ч. т. д. № 1052/2013 г. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на С. Д. - К. против определение № 13833 от 28.08.2012 г. по ч. гр. д. № 7640/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 07.12.2010 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 45292/2010 г. Частната жалба е бланкетна и съдържа искания за отмяна на обжалваното определение и за разглеждане по същество на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната касационна жалба, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК, тъй като е насочена срещу въззивно определение, постановено по дело с цена на иска под предвидените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за касационно обжалване на въззивни решения и определения по граждански и търговски дела /съответно 5 000 лв. и 10 000 лв./. Т. състав е преценил, че с оглед цената на предявения иск - 932 лв., квалифицирането на делото като гражданско или търговски е ирелевантно за допустимостта на касационното обжалване. Определението е правилно. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 от ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 от ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С подадената пред първия тричленен състав на ВКС частна касационна жалба е обжалвано въззивно определение, постановено при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК. Поради това законосъобразно преценката за допустимост на касационното обжалване е обвързана с процесуалните правила за достъп до касационен контрол, въведени с обнародваното в ДВ бр.100/2012 г. законодателно изменение. Видно от съдържанието на депозираната пред първоинстанционния съд искова молба, със същата е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата 932 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК, сумата 932 лв. формира цената на иска, а след като тя е под предвидените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и търговски дела, определението за прекратяване на делото е изключено от обхвата на касационния контрол по изрично разпореждане на чл.280, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, както правилно е приел и съставът на Първо търговско отделение при ВКС. Като е отказал да разгледа по същество недопустимата жалба, тричленният състав е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,